Древно светилище, датиращо от петото хилядолетие преди новата ера, по-древно от Перперикон, се намира край Гоце Делчев, смятат археолози.

Според археологическите проучвания светилището е разположено на три хълма в местността ''Градище", рида Дъбраш, на 2 км. от с. Долно Дряново, община Гърмен, недалеч от гр. Гоце Делчев.

В местността са разположени десетки каменни фигури, изобразяващи човешки профили, фигури на животни и земноводни - змии, риби, костенурки птици и други. Някои от обектите са с гигантски размери, предаде БГНЕС.

Смята се, че древното светилище води началото си от около петото хилядолетие преди новата ера и е едно от най-големите светилища, открити на територията на България, а вероятно и в Европа.

Светилището е открито случайно през 2006 г. от проф. Бояджиев, пътувайки от Гоце Делчев в посока Смолян. Спирайки на отбивка на пътя той навлиза в гората и намира изобилие от зоо- и антропоморфни скални образувания, като още тогава той набелязва три скали като човешки глави, на патица, змия и дракон.

При археологическите изследвания в светилището са открити два пещерни заслона, които още не са проучени. В подножието има останки от древен гръко-римски път. Има предположения, че оттук е минавал търговски път, свързващ акваторията на Тасос с Пистирос (в близост до с. Ветрен). Подобно светилище има в района на Велинград, което е било на същия древен път.

Според публикация на покойния вече историк проф. Тодор Бояджиев от 2002 година, "Градището" по значимост е по-голямо дори от Перперикон. Тук са открити следи от няколко култури - тракийска, римска и византийска.

Доц. Анелия Божкова, която работила заедно с проф. Бояджиев, също обяви, че тракийското светилище е по-древно от Перперикон. Основания за това ѝ дават запазени следи от пещи за жертвоприношения, абсолютно кръгли дупки върху скали, разположени във формата на някои съзвездия и исполински фигури на човешки глави и култови животни.

Разкритите останки от древните зидове са частично консервирани, има и постоянна охрана на обекта, която да пази светилището от постоянните иманярски набези.

В момента се изпълнява българо-гръцки проект на стойност 1 381 560 лева, чиято идея е обектът да стане по-достъпен и подходящ за културен и поклоннически туризъм.