Въпросите, които протестът поставя

Последна промяна на 24 август 2013 в 17:40 8092 43

Антоанета Цонева
Антоанета Цонева

Антоанета Цонева

Видимо всички играчи се стягат за избори - окрупняване на националистите, активиране на проекта "Бареков", формиране на Реформаторски блок. Успоредно с това вървят опити за разцепление и отслабване на ГЕРБ и БСП. Видими са напреженията по всички линии на партийността. Всичко това е функция на протеста. Въпреки че той няма свой партиен проект и излъчено лидерство - партийният живот е усукан яко от натиска за промяна на ситуацията. 

Разговорът кога ще са изборите е важен, какви политически партньорства са възможни след тях и дали ще има реален отговор на очакването на протеста за противодействие на мафиотизираната държава. 

Има ключови въпроси, които протестната ситуация поставя в дневния ред: как се пречупва корпоративната стратегия на върхушката на ДПС и всяка друга партийна камарила, насочена към облагодетелстване на нейните клики и олигархията; каква вътрешно - партийна демокрация се изгражда, за да е невъзможно използването на приятелски кръгове, каквито сега има около Сергей Станишев и Моника Йосифова за подмяна на ангажиментите, с които се идва на власт; докога медийната империя на Делян Пеевски и банката на Цветан Василиев ще определят дължината на живот на всяко едно правителство - т.е. трябва да си представим, че след едни избори могат да бъдат решавани въпросите за:
1. Политическо представителство не на обръчите и олигархията, а на гражданите - тук въпросът е достатъчна ли е само промяна в Изборния кодекс, за да се излъчат хора, които имат гръбнак, след като партиите са толкова тежко зависими от олигархичните икономически кръгове; 
2. Реформиране на партиите, така че решенията в тях да не се вземат от приятелското обкръжение на лидера, а „подкрепата“ на автобуси да замества за пред камерите реалното влияние в политическия живот на страната - това как се случва, след като партийният живот традиционно е сведен до боричкането на отделни клики в рамките на партиите; 
3. Преустановяване на концентрацията на медийна собственост и прекъсване на зависимостта на всяка власт от благоразположението на медийни групи, поддържани от олигархията - тук и сега може да се оказва натиск да се прилагат правилата за изваждане на държавните пари от КТБ, за да се обезкървят медиите - бухалки . 

Трябва да има решения - как тези три тотално развращаващи средата компонента да бъдат елиминирани. 

Статуквото обаче разчита на създаването на коалиции след изборите и затова е тази мобилизация по терена. Правят се инженерни проекти, които да служат за байпас на двете най - големи партии ГЕРБ и БСП. Точно затова липсва ентусиазъм и енергия да се предложат решения на трите точки.

Затова управляващите твърдят, че от избори няма нужда защото щяло да е същото - така те всъщност казват - отказваме се от всякакви усилия да решаваме проблема с мафиотизацията на политическия живот, защото представляваме нейна функция. 

Срещу това стои настояването на протеста, че такъв процес трябва да започне и затова трябва да се отиде на избори сега, за да се прекъсне и демонтира рязко настоящата ситуация, в която правителството се явява подизпълнител на олигархията. Оставката е санкция за липсата на воля и поставянето на управлението в зависимост от олигархичната примка - какво друго е искането на Станишев парламентарната групата да гласува кандидатурата на Пеевски - иначе правителството пада, ако не безпомощно признание за наличието на кукловоди, дърпащи конците на властта. 

За да има шанс да се поведе такава битка трябва да има личности с кауза, интегритет и енергия, които да съответстват на пулса на протеста. Тези хора трябва да създадат свои последователи и поддръжници. Засега такива макар и неубедителни заявки има от лицата на Реформаторския блок, но там все още няма единни послания, ясно лидерство и категорично свързване с протеста и неговите очаквания. Много повече усилия са необходими, за да се изгради такъв проект, който да даде на хората усещане за промяна и убеждение, че тази реформистка платформа може да бъде повече от сбор от партии, които искат да влязат в парламента. За да има основание за търсене на такова доверие трябва да се разтовари платформата на реформаторите от багажа на свързаните с прехода лидери и да се формира субект, който наистина да може да стои стабилно - обърнат автентично към исканията на протеста, а не към тежката механиката на своето конструиране. Необходима е нова генерация политици, с нов ангажимент и свободна от зависимости воля за дълбока промяна - болезнена и истински реформистка - тежка и продължителна, но срещаща доверието на хората, които днес скандират по улиците: "Мафията вън!". 

Тогава може да няма нужда от тежките компромиси на коалициите. Проект, насочен фронтално срещу криминализирането на политически живот може да спечели необходимата подкрепа, за да поеме управлението на страната, а не да служи за патерица на статуквото. 

Създаването на такъв проект е голямата задача. Този протест иска това - радикална промяна, радикален разказ, радикално скъсване с уюта на политическата кочина, която е в захвата на мафията. 

Протестът продължава, енергия има, нужно е разумно, почтено и отдадено на каузата му политическо действие, за да се реализира промяната.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

07.09 2013 в 07:18

Мери: За себе си съм отчела, че това може да стане най-бързо с качествено образование и независима и справедливо прилагаща законите правосъдна система. Уви в България липсват и двете.

Уви, някой те е подвел. На практика една държава е такава, каквито са нейните закони. А те се съдздават от парламента. Защото дали ще имаме добро или лошо образование, зависи от законите за образованието. И дали съдиите ще си гледат работата, а престъпниците няма да смеят да правят пестъпление, зависи пак от парламента -- от законите за съдебната система, от Наказателно-процесуалния и от Наказателния кодекс.

Един пример: Провдивският шофьор-инкасатор, който задигна милион и половина поверени му служебно пари, без да върне парите е осъден на само 8 години затвор. Дори ако излежи и осемте години, за времето докато е в затвора той фактически ще получава по над 150000 лева на година обещетение. Как мислите -- може ли с такива закони да се води ефективна борба с престъптността?

27.08 2013 в 22:41

Цонева, лапай рязаното пишленце на Офшорко и ходи на майка си в соросоидната путка.

27.08 2013 в 04:10

И какво каза Цонева, което не знаем?! Пеевски и тем подобни...? Реформатори някакви...?! Протест от нищото и за нищото. И после? Вече се каза, че протеста не поставя никакви въпроси. Съгласна съм! Като чета тоя "анализ" виждам, че сме се запътили към блатото. Дори няма идея за някаква промяна! Бившите от СДС искат пак на софрата и гербаджиите искат пак. Това ли ще да е промяната?! Промяна или подмяна? И за кой път?! Като не знаем какво общество, икономика и държава искаме, кукловодите пак ще употребят хората за масовка и накрая ще си пробутат техните проекти. Независимо дали протеста е с моите идеи или с точно обратните, искам да зная какви са и какво предлагат. За да си преценя дали съм за или против тях. Обаче идеи няма! Път не се вижда! Имам чувството, че тези хора се борят за анархия: сваляме правителството, пък после да става, каквото ще! Ще свалят и следващото..? Говорят за гражданска война?! По някое време си мисля, че са за затвора и лудницата. Ако протестите са политически и има заинтересовани партии, да си излязат с лидерите и да поемат отговорност. Те дават ли си сметка, че с тяхната измама ще докарат хората до всеобща шизофрения?

26.08 2013 в 07:40

Все по-трудно става за подобни анализатори, като търсещата безплатен ПР г-жа Цонева да оправдаят енергията и ресурсите хвърлени в "протеста". Така и не се разбраха исканията на "протестиращите" - освен това, че са недоволни от изборите и искат оставка на правителството. Дори и в начина на назоваване личи безсмислието и безцелността на "протеста". Не само, че нямат лидери и валидни искания, но дори и име си нямат хората - "протестиращи" и "протест", каквото и да стои зад това. Ако си беше направила труда да направи един стойностен анализ, авторката би трябвало да бъде малко по-обстойна и независима (в случая, това явно е немислимо), да спомене не само медийната империя на Пеевски ами и тези, които стоят от другата страна. В противен случай картината е непълна, а "анализът" е тенденциозен и манипулативен. Нито дума за медийната империя на олигарха Прокопиев и неговия политически фронтмен Росен Плевнелиев, които също определят (или поне правят доста продължителни опити за това) живота на правителствата в България. Авторката обаче тенденциозно премълчава и традиционните близки отношения на групата "Капитал" с властта и обвързаността им с политиката (г-жата Цонева да си припомни определението за олигархия). Ако беше направила малко усилие (освен да се подпише за поредния хонорар), авторката щеше да забележи и разрастването на новата медийна групировка, да я наречем условно НоваTV. Връзките на тази групировка с лидера на ПП ГЕРБ са повече от прозрачни (доста пари имат хората и трябва да ги влагат в нещо). ;) За съжаление закона за медийте и собствеността върху тях, които години наред манипулират вместо да информират и които отново ще решават изборите не е част от исканията на "протестиращите". За съжаление именно поради пропиляната обществена енергия за безсмиселни искания ще продължим да си живеем "на тъмно" и да пишем с една ръка против "олигарсите", а с другата да се подписваме за хонорарите, които същите олигарси ни плащат.

26.08 2013 в 04:28

За целта трябва Ники Михайлов да тръгне отново с куфарите с пари, но този път не от София за Белград, а от някъде за София.

26.08 2013 в 04:18

Да, великолепно, на най-високо абстрактно ниво:
1. Политическо представителство на гражданите – хора, които имат гръбнак; (става въпрос за пряка демокрация и контрол от почтени неподкупни хора)
2. Реформиране на партиите, така че решенията в тях да не се вземат от приятелското обкръжение на лидера; (става въпрос за партии от нов тип а не вождистки клики, които неизменно изкривяват управлението на държавата)
3. Прекъсване на зависимостта на всяка власт от благоразположението на медийни групи, поддържани от олигархията, т.е. да се обезкървят медиите – бухалки. (става въпрос за честно и прозрачно управление, правено достояние на хората по честен начин от честни медии, а не както досега - с лъжите и манипулациите на подкупните медии)

Ако тези неща се случат - случват се демократични закони и тяхното спазване - най-главното нещо за едно проспериращо общество. Ти, Финикиецо, може и да намериш куп други формулирани правила, ама ха ми намери такива, които да са необходими и достатъчни, като горните 3.

И знам какво е начин. В контекста на статията - намирането, изграждането на субект, който да следва 3-те точки като в същото време е обърнат към исканията на протеста, а не към себе си, т.е. партията си. Т.е. лидери, които да работят, а не да се съзерцават колко са велики и да чакат някой на тепсия да им поднесе властта. И тъй-като е посочен РБ като евентуален най-подходящ кандидат за тази роля - съответно му е посочено правилното поведение за да успее с проекта.
БРАВО!

25.08 2013 в 22:47

Нахалната Тони пак се изцепила - много думи пък НИЩО
Айсе Тони, вече си за боклука, много си остаряла с дебел задник
дано ти съкратят доларчетата от ОО, пък дали тЪпинг пойнта ще ти плати, че нещо се ослушват за плащане, нали??????

25.08 2013 в 21:17

Пич, иди да се прегледаш.

Не е зле и да се научиш да четеш.

25.08 2013 в 18:49

хайде да допълним авторката :)

"За да има основание за търсене на такова доверие трябва да се разтовари платформата на реформаторите от багажа на свързаните с прехода лидери и [ПЛАТЕНИ НПО-"ГРАЖДАНИ"">, да се формира субект, който наистина да може да стои стабилно – обърнат автентично към исканията на протеста, а не към тежката механиката на своето конструиране.

25.08 2013 в 17:18

"Протестът продължава, енергия има"
Не, г-жо, протестът не продължава. Продължават опитите на такива като вас да подклаждат огъня. Но понеже сте колкото нахални, толкова и прости, се проваляте.