Уважаеми Данъкоплатецо, пиша този текст с ясното неусещане на вина. Трябваше всеки месец да анализирам ситуацията на образователния фронт. Но истината е, че още в късната есен трябваше да синхронизирам писанията си със скоростта на правителството. Ето това се оказа трудна работа. Анализират се политики, а в нашия случай какво се случва всеки месец! Рано е да се каже какво. Властта ще навърши една година на 29 май, но освен стратегии и на думи супер идеи, няма какво да се анализира. Ако сравним тази ситуация с едната година живот на новородено, ще отчетем, че то още не е захранено с храната на големите. А за прохождане и първи зъбки и дума не може да става.

Реформи /храната на големите/ няма. Прохождането, т.е. законите, са само анонсирани. За да сме точни – проектозаконът за предучилищно възпитание и училищно образование се „пишел”. Всеки шестокласник знае какво значи преизказаното наклонение – разказват ти за нещо, на което ти не си присъствал или по-лошо - не си бил „в час”, за да осъзнаеш нещото.

Вярно е, че преди прохождането много деца лазят дълго време, а това забавя изправянето на крака. Обаче дали постоянното пускане в медийното пространство на идеи за този и всички други проектозакони /като този за професионалното образование/ няма да прерасне в политическа практика, която до края на това управление да не даде възможност изобщо да се стигне до прохождане! Това, уважаеми Данъкоплатецо, някак звучи по-реалистично.

За първите зъбки как са темповете ли? Да имаш зъби в политиката означава да имаш обществена подкрепа, която ти дава самочувствието и силата да отстояваш пред хората всичките си управленски идеи в образованието. Ето тук се намесват всички документи от европейските институции, които не просто посочват общите за много страни-членки проблеми като младежка безработица и ранно отпадане от училище, а и трябва да се използват за основа на българските решения.

След направените анализи на причините за отпадането на деца от системата на училищното образование, както и след много обсъждания със социални и бизнес партньори на младежката безработица, никакви конкретни стъпки няма. Няма нови решения, няма и обезпечаване на предишните. Българите сме царе на прекрасните теоретични формулировки, които като бална рокля скриват болното тяло на системата. „Интервенция, превенция, компенсиране” по повод на нарастването на броя на децата, които не могат или не искат да ходят на училище остават само думи. Социалните и културни различия на етносите са вечни проблеми. Обезпечаването на възпитателите, например, в средищните училища след октомври 2014 г. остава да е неясно, след като тогава европроектът ще приключи.

Препоръките на Съвета на ЕС са от 2011-та, уважаеми Данъкоплатецо! А с какво се занимаваме в България през март и април 2014-та? Имаме две нови стратегии. За едната вече стана дума, другата е странната идея учителската професия да стане регулирана. Не знам защо, но се сещам за диалога в „Хамлет”, когато Полоний и принцът си говорят така, че накрая Хамлет казва „Думи, думи, думи”...

Драги Данъкоплатецо, ще се опитам да разкодирам и трите думи. Защото според мен те наистина значат поне три различни неща. И не е за чудене – думата има поне 2-3 значения, а в българския език- може и повече. Все пак сме страната на неограничените абсурди. Първиге „думи” – разбирай „ще повишим авторитета на учителската професия”. Вторите „думи” – „ще въведем иновции в учебния процес”. Третите „думи” – разбирай „ ще повишим началните заплати на младите учители”. Има и още думички, обаче: разпад на ценностите, липса на държавни инвестиции в техническото обезпечение на училищата, накрая, но не по важност – дискриминация по възраст.

Да, Данъкоплатецо, моите прочити са като цитати от партийни конгреси от преди 1989-та. Така е за по- възрастните от нас. А по-младите родители и ученици? Те не се интересуват от това. Защото са гневни от академичния фундаментализъм на учебните програми и учебници. Защото са гневни от безперспективността на усилията не просто да знаят основни научни факти, а да могат да ги прилагат.

Март и април минаха. Пролетта започна и чакаме чудесният български празник 24-ти май. Някои го чакат със смесени и амбивалентни чувства. Други – с леността на многото почивни дни. Трети – с вихъра на изборите.

Още по темата

14/11/2013

Анализи

Октомври през погледа на данъкоплатеца