Първан Секиранов е офицерът, който водеше групата доброволци от 60 души, която имаше най-тежката задача при пожара на Витоша. Той беше любимецът на доброволците и има огромна заслуга първоначалното стъписване и напрежение между пожарникарите и доброволците да прерасне в разбирателство и приятелство.
Идеята да направим интервю с човека, който в най-голяма степен обърна тенденцията във взаимоотношенията между доброволците и пожарникарите, ни беше подсказана от колегите от "Отворен парламент" - блогът, който има мисията да подпомага участието на гражданите в публичния живот и да насърчава публичния диалог.
Това интервю ще бъде публикувано и в "Отворен парламент" като пример как доброволците и институциите могат да работят успешно заедно.
Как се работи с доброволци?
Лесно. Просто на тези момчета трябва да им се обясни какво точно трябва да правят - да уважават труда си и да генерират енергията си при позитивни неща, за което и бяха дошли и нещата се получиха.
След като ги събрахте на 3 юли сутринта в 17.30 часа и се отделихте встрани какво им казахте? Какво ги инструктирахте?
Казах им първо за мерките за безопасност в гората. Условията бяха изключително тежки, теренът пресечен, имаше паднали дървета- едни здрави, други обгоряли, по-долу бяха сипеите покрити с растителност, едно невнимание можеше да доведе до нежелателни инциденти, като фрактури на крайници или нещо друго. Безразсъдното влизане в зоната на горенето също е опасен фактор заради дима. Може също да се предизвикат интоксикации на организма, като отчетем и обстановката, че се намираме на толкова километри от зона с мобилност, докато пристигне линейка могат да се получат фатални инциденти. Така че мерките за безопасност бяха основното и след това вече взаимната подкрепа между професионалистите и тях. Взаимно си помагахме, който с каквото може, използвахме всички възможни методи да разширяваме зоната на безопасност от горялата до негорялата зона.
Вашият отряд беше от 60 човека. Как се контролира толкова голяма група?
Явно момчетата и момичетата, които дойдоха имаха съзнанието. Сами се организираха. Получаваха задачите, никога не сме играли на началници и подчинени просто всичките бяхме равни. По едно и също време сядахме да починем, да пием вода, да хапнем.
Кой е най-тежкият в кариерата ви, който сте гасил?
И този не беше лек. Тежки са много пожари. Критичната точка или преоценката на пожара зависи от гледната точка, от която я гледаш. Ако я гледаш от пожарникарска гледна точка има и по-тежки и по-леки пожари. Ако я гледаш от страната на собственика на имота е едно неприятно събитие. Не беше лек пожарът преди може би 18 години когато почти цяла Стара планина, от Кътина до Нови Искър се запали. Тогава също бяха съсредоточени огромно количество сили в тази зона. В същото време имаше пожар и в Лозенската планина. Лично аз чак толкова много пожари не съм гасил, но съм посещавал. Дълги години работих като експерт и началник на експертното звено към столичната пожарна, което се занимава с установяване причините за пожарите. Така че на много пожари съм бил не като пряк ръководител, а с по-други функции. Тук вече съм 12-та година началник на 6-та районна служба. Не смея да твърдя, че на всеки един от пожарите ходя, но на по-големите съм ходил. Но такъв като този, с такива мащаби, до сега не сме имали. Труден беше пожарът преди 5-6 години на Бонсови поляни. Имаше пожар с опасност да се развие към Люлин планина, имаше и върхов пожар след няколко дена, но терените бяха малко по-добри, позволяваше да се качи по-лесно техника.
Вие сте човек, който разбира от причините за пожара, може ли вече да се направят изводи този как е възникнал?
Като поогледах някои неща и подучух други, имам собствена версия, но не бих желал да я лансирам преди колегите от следствието да кажат. С оглед на това от къде е тръгнал пожара -малко трудно би отишъл турист да си направи пикника, да си запали огън и да си изпече наденичката или пържолката. Появиха се някои снимки, снимани през определен интервал от време и ако тия снимки са снимани от едно лице има някаква насоченост, но ако са от различни източници бих ги възприел по друг начин. Ако приемем, че има човек замесен в цялата тази история, може би се е постарал да уцели момента.
Този пожар беше по-различен от другите с масовото участие на доброволци. Доста се поспори напоследък дали са били полезни или по-скоро са попречили?
Поне тези, които бяха при мен мога да кажа със сърце, че работиха наравно с нас. Сменяха се, в нито един момент не казаха - "стига толкова"! Имаше и такива, които оставаха и след нас, въпреки че на мен не ми беше приятно да има хора, които да остават след нас когато напусках зоната, която ръководех, най-вече с оглед сигурността на младежите. За мен бяха изключително полезни - и с помощта, която оказаха да качим съоръженията, и с доставката на горивата за моторните агрегати, въобще с всичко. Това е огромна помощ и даваше възможност професионалисти да работят с техниката, а те осигуряваха логистиката, така да се каже.
При следващ пожар ще ги повикате ли пак?
Стига да са налице и стига да се наложи такава ситуация, аз не виждам основание да не бъде потърсена тяхната помощ, тяхното взаимодействие, защото пожарът и гасенето особено на горските пожари, не е само задължение на пожарните. По закон е задължение и на гражданите, горските стопанства и другите структури, които имат отношение към опазването на гората.
Вие от много години сте пожарникар. Вашето семейство притеснява ли се когато тръгвате да гасите огньове?
Мисля, че е отминал този страх. До сега поне не съм имал проблеми със семейството или ако има някакви аз не съм ги и разбрал.
Как постъпихте в пожарната?
Съвсем случайно. Аз съм завършил „Автоматизация на химическото производство”. Три години съм работил в БАН в Института по металознание, там разработвахме машини за леене. Така се случи, че работата по приключи там и трябваше да се занимавам със строителни дейности, но на мен не ми бяха по душа и постъпих в пожарната. Смея да твърдя че попаднах в ръцете на твърде ерудиран служител-полковник Методи Борисов, бащата на премиера Бойко Борисов.
Той на какво ви научи?
На това, което демонстрирам в момента-да оценяваш труда на хората, които са срещу теб и да можеш да мислиш във всяка една ситуация.
Приличат ли си бащата и сина?
Имат прилики. Гените са си гени. Обстановката, при която е работил единият е една, при другият-друга. Всеки си изпълнява задачите. Смея да твърдя, че беше известен с името на оправен ръководител.
Звуковия файл на интервюто с Първан Секиранов може да чуете ТУК
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Коледна проповед: Папа Франциск забрани на служителите на Ватикана да клюкарстват
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста