Потенциалът на реформаторския пробив в системата на олигархията

Цветанка Андреева Последна промяна на 03 октомври 2016 в 18:20 7981 2

Цветанка Андреева
Цветанка Андреева

В навечерието на кандидат-президентската кампания трябва да поставим реформаторския критерий за успех. За БЗНС това няма да е толкова персоната, която ще влезе на „Дондуков”. Успехът ще е в изражението – до колко желанието за свобода е станало по-силно от склонността към подчинение сред българските граждани.

От това ще зависи и докога олигарсите ще имат силен контрол. Власт, която не им е дадена нито по право, нито по рождение. Този техен контрол не е константен, този контрол е резултат от договорени и изработени зависимости, но вече знаем, че може да бъде пробит. Този контрол, който в огромен мащаб е обсебил политическата система и институциите, той е главна характеристика на държавата ни днес. РБ даде заявка, че контролът няма да е пълен и вечен.

Още повече, че пробивът вече се случи – и това е най-големият успех на РБ. Реалните измерения са:

1. борбени, реформаторски депутати с характер да отстояват каузи

и

2. като министри-реформатори – предприели радикални промени с цената на яростни контраатаки. Това е пробивът в двете власти – законодателна и изпълнителна;

3. Не особено ефективно, но безспорно започна пробивът и в Съдебната власт – зловещо труден и с най-мощни съпротивителни сили, но пречупването на стереотип се случи благодарение и на РБ.

По правило промяната се случва първо в мисленето, след това в нагласите и стереотипите. Тази логика на промени се съхранява и в предстоящата кандидат-президентската кампания на РБ.

За БЗНС възможността в тези избори десницата да е обединена и ярка, беше една от целите, надхвърлящи индивидуалния партиен или лидерски интерес. Явно толкова голям пробив на реформаторска политика не е бил възможен, но моделът остава, защото БЗНС най-добре знае, че олигархията сама не може да се реформира.

Това, което е ясно, е, че опитът за олигархичен контрол над Президентската институция е нарушен. В този смисъл нямаше никаква тревога и последствие от това, че дълго не знаехме кандидата на ГЕРБ. Защото реално това няма никакво значение и съотносимост към пробивът в пленените от олигарсите институции. Кандидатът на ГЕРБ е тясно партийна фигура. В добрия смисъл това означава – приемственост, предвидимост на статуквото, в критичния това означава – че тя няма да е носителят на онзи радикализъм, който би се опълчил на съществуващите олигархични лобита в институциите.

Ясно е, че започнатото от късния Плевнелиев може да бъде довършено само от кандидатите на РБ – Трайков и Събев.
Реално случилият се пробив е, че вече не изглежда невероятно задкулисието да бъде назовавано и атакувано. В старта на кампанията при така обявените кандидатури едно знаем със сигурност - политическото въздействие след тези избори ще е в това, че контролът на задкулисието ще е с няколко идеи по-слаб, а пробивът на реформаторите ще е по-осезаем. Реформите и атлантизмът си остават каузите, за които РБ се бори вече няколко години и бележи трудни успехи.

Вероятно след тези избори реформаторският пробив ще има потенциал да се разраства – това в най-елементарния смисъл може да се разчете като нов партиен проект. Но силата ще е не толкова в нови коалиции, а в нови настъпления на реформатори, готови да поемат рискове и да отвоюват държавата от мафията.

Същественото на Реформаторския пробив е, че той се осъществява между лошото минало и тревожното бъдеще. Концепциите на останалите кандидат-президенти залагат на ретро политическа принадлежност и плашене със страшно бъдеще. БЗНС и реформаторите показват в практическо измерение, че истинската битка за България е тук и сега. Във вътрешен и международен план националният интерес е застрашен от властта на олигарсите и инвазията на руската външнополитическа доктрина. Още повече, че тези две атаки по свободата на България са взаимосвързани, а желаещите да им се опълчат са малцина.

-------

Авторът е политолог, журналист, главен редактор на вестник „Земеделско знаме“, член на политическото ръководство на БЗНС