Първан Симеонов е политолог, директор в „ББСС Галъп интернешънъл”. Работил е като изследовател в различни научни области, консултант в предизборни кампании, журналист. Част е от института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”.

Спекулациите за предсрочни парламентарни избори отново са в ход. Кой има интерес от тях? Рискована стъпка ли е за ГЕРБ?

Да, струва ми се, че съзнателно предизвикани от страна на властта предсрочни избори са твърде рискована стъпка за управляващите. Те не са невъзможни, но ми изглеждат малко вероятен ход от страна на Борисов.

Едни предсрочни избори изискват решително и последователно в прилагането си действие от страна на Борисов. В последните три години не намирам пример за такова. Единственото изключение, може би, е текущото решение за „Белене”, но тежестта на неговото взимане едва ли е в София. Пък и Борисов има ресурс, с който да задържи обществено доверие до края на мандата. Нивата на одобрение към него досега са сравнително стабилни на фона на скандалите в страната, ГЕРБ има и добри позиции в местната власт.

Но да пробваме хипотезата за предсрочните избори – струва ми се, че те трудно ще бъдат мотивирани пред публиката. А това ще даде коз на противниците на премиера, които биха използвали момента, за да го обвинят в паника за властта, в припряност, във видима политическа корист и пр. Това ще бъдат месеци наред говорене от този тип, в контекста на което Борисов ще трябва да постигне електорална мобилизация. Той, разбира се, е майстор в разказването на драматични сюжети, но боя се, че това едва ли ще бъде по силите му.

На всичкото отгоре, едни предсрочни избори биха били доста близо до датата на редовните избори, предсрочността някак ще се обезсмисли, а и вие виждате, че предизборното говорене, така или иначе, вече започна.

Впрочем, говоренето за предсрочни избори в тези три години така и не е свършвало. То вече е фон, не е новина.

Всъщност – има ли нещо, което застрашава пълния мандат на правителството на Борисов?

Онова, което застрашава управляващите, е преди всичко тревожното положение на финансите на държавата, както и икономическите показатели. В икономиката се отчита два пъти по-нисък ръст от заложения, предстоят плащания по дълга.

Открито започна да се говори за неплатежоспособност, за задлъжняване на страната. Вероятно управляващите ще хвърлят всички сили в закърпването в това отношение, със сигурност ще продължават и силните публични ходове, демонстрираният размах на микрониво – като Мадан и Кърджали.

Борисов добре знае, че в ситуация на празни държавни джобове размахът трябва да е само на микрониво. Всякакви други резки движения са противопоказни и могат да разклатят стабилността.

Бави ли се Кунева? Докога тя може да запази баланса в ролите: между експерт и политически играч?

Това е твърде деликатен баланс, наистина. Кунева знае, че трябва да разкаже ролята си в политически процес, като роля на свежа смяна. Нова, а в същото време опитна политическа натура. Това наистина е сложна задача.

От гледна точка на целесъобразността в политиката си мисля, че онова, което при Кунева често наричат бавене, донякъде все още работи за нея. Защото тя продължава да изглежда някак извън, някак встрани от „мръсната политика”. Кунева в момента иска ролята на външен коректив и струва ми се, че се стреми да продължи тази роля максимално във времето.

С една открита заявка, с едно сваляне на картите, възможността това да продължава изчезват. Тогава започва и обичайната амортизация от участието или дори само от спрягането на името ти в текущата политическа реалност.

Но това е разсъждение отвън, проблемът при евентуален проект на Кунева си е най-вече отвътре – кой прави структура, с какви кадри, как се избягва обичайното струпване на властогонци и т.н.

Все пак, нека направим уточнението, че още не се знае какво точно ще се прави там.

Губи ли БСП електорална подкрепа заради битката между Първанов и Станишев? И кой ще е победителят в битката за председател на партията?

В такива ситуации подкрепата винаги е застрашена. Но нека отчетем факта, че подкрепата за БСП като че ли е от по-друг тип. Ако подкрепата за ГЕРБ например прилича повече на мъглявина, макар и голяма, тази за БСП напомня все пак на планета.
Мисля, че сред редовите бесепари цари недоумение защо това въобще се случва, защо се налага. Вероятно немалко от тях се чувстват като деца на развеждащи се родители.

А ситуацията е наистина сложна и за двамата претенденти – прилича на „загубилият губи всичко”. Първанов залага цялата си политическа биография дотук. Два президентски мандата, при това с претенцията за успешност – те могат да бъдат почти проиграни заедно с политическите перспективи.
Но спечелилият няма и да спечели всичко. Проблемът е в това как следващият председател на партията ще работи с хората след избора. Защото в конгресни ситуации винаги в крайна сметка идва време разделно за актива и той трябва да се определи на едната страна - бял или черен. Трудно се остава сив в такива моменти.

И това винаги води до емоции, вътрешни разломи, огорчения. А победителят излиза с дискредитиран образ на човек, който цепи, разделя.

А можеше ли Първанов да чака и времето да работи за него? Например да дочака още една изборна загуба на Станишев и да бъде „резервен играч” на БСП? Вероятно да, но пък винаги стои опцията да бъдеш забравен, ако не се мяркаш.

Георги Първанов трябва да докаже, че не избърза с даването на това сражение. Защото обикновено обвинението от страна на неговите противници за ходовете му е било от типа „Той сбърка, направи непремерен ход” и т.н., а отговорът не неговите привърженици винаги е бил от типа „Той има нещо наум, ще се смее последен, ще видите” и т.н. С една загуба в партийния избор Първанов вече не би имал оправдания от този тип.

Още по темата

03/04/2012

България

Станишев подозрителен: ГЕРБ ще спретнат предсрочен вот