Сравнително силният вторичен трус в Пернишко във вторник притопли отново темата за земетресенията. Особено обсъждан бе точният магнитуд на труса. Според данни на Геофизичния институт в Потсдам силата му бе 4,5 по Рихтер, а според родните учени от БАН - 3,9. Темата бе особено любопитна, защото хората се питаха дали ще видят в действие новия план на управляващите: полицаи с мегафони да обикалят улиците при земетресение с магнитуд минимум 4 по Рихтер.

Случилото се обаче има и друга страна. Остава въпросът защо има толкова голяма разлика в отчетените данни и на кого да вярваме повече - на чуждите институти или на родните сеизмолози, чийто сайт се срива след всяко земетресение.

За отговор OFFNews.bg потърси отново проф. Емил Ботев - директор на отдел "Сеизмология" към Геофизичния институт на БАН.

Проф. Ботев, на какво се дължи разликата в данните на различните геофизични центрове и институти? При вчерашното земетресение край Перник, например, БАН отчете магнитуд 3,9, а центърът в Потсдам – 4,5.

При всеки един абзац, който маркира дадено земетресение, има десетки линии. Когато земетресенията са по-слаби, линиите са по-малко. Всяка една линия представлява данни от различна национална сеизмологична мрежа. В по-развитите и по-сеизмичните страни като Гърция и Турция, където има в пъти повече земетресения от съседните държави, там има по няколко мрежи. Всички те изпращат данни. В Европейския сеизмологичен център изведнъж при по-силно земетресение постъпват 30 линии. Те са оценка на магнитуда . Това са собствени оценки на магнитуда, как тяхната апаратура е отчела разпространението на сеизмичните вълни. Оценките нямат нищо общо една с друга, защото пътят на разместването, за да стигне вълната до Гърция или Турция, или Германия, е съвсем различен. Това дава отражение и върху отчетените данни. Оценка по едни и същи вълни ще има различни резултати. Защо чак толкова се отличава, не мога да кажа. Но БАН даде оценка, която е средноаритметична между тези на останалите 15 сеизмологични мрежи, които изпратиха данни за земетресението вчера. Не, че това е принципът на изчисление, просто така се получи на практика.

При по-силните земетресения от типа на това основното от 5,8 по Рихтер у нас след дни се прави опит да се съберат всичките данни, заедно с информация за геологията и физиката на огнището на земетресението, за да се види как се случва самото разкъсване. Това разкъсване определя повърхнината, плоскостта на земното разместване. Тази повърхнина е неравна и се получава насочено излъчване на енергийни вълни в различни посоки. В този смисъл в Потсдам приетата сила може да е била една, а изпратената към нашата апаратура – съвсем друга. Така че по възможност се обхващат данни от цялото земно кълбо, ако има отчитания, за да се прецени тоталната енергия, излъчена при това земетресение в различните посоки. Това, всъщност, е магнитудът – той е количеството излъчена енергия при земетресението. А операцията с всички тези данни всъщност ни дава цялостна картина на самото разкъсване. Като съберем отчитанията от целия свят, решаваме задачата по обратен път и може да направим триизмерна картина на самото разкъсване. Нормално е различните станции да отчетат различни неща, защото отделните парчета при разкъсването излъчват сила, която не е съвсем една и съща.

Така че отделните станции отчитат силата на достигналата до тях сеизмична вълна. Тя може да е различна от моментния магнитуд, отчетен в самия епицентър на труса. Никое отчитане не е по-вярно от останалите, просто всяко дава данни за труса от различни географски ширини.

Има ли разположена апаратура на Европейският сеизмологичен център у нас или те използват данните на БАН?

Да, това е така. Съществува например световна сеизмологична мрежа, която се менажира от USGS – Институтът на САЩ. И тази апаратура си е тяхна собственост, те си я разполагат, те си я управляват, менажират я изцяло. В Европа това не е така. Средиземноморският сеизмологичен център има своята апаратура, но центърът му е разположен във Франция. Негова собственост са няколко от сеизмологичните мрежи на Франция. Както казах, страните с по-голяма сеизмична активност имат и повече мрежи. Франция има няколко, Гърция има три, Турция има 4-5. Средиземноморската мрежа обединява данните на всички, които желаят да се включат в нея. А това на практика са всички национални сеизмологични мрежи в Европа. По този начин се получава информационен обмен между различни страни. Дори се получава парадокс – ние плащаме членски внос, а те получават от нас данните наготово.

В последната седмица може би най-често посещаваните сайтове са тези, даващи сеизмологични сведения. Кои са въпросните мрежи, които работят коректно и бързо?

Ами, например, вчерашното земетресение беше отчетено от 10-15 института. Работим много добре с агенции на Турция, особено важна ни е информацията от Гърция , Потсдам и САЩ също отчитат трусовете у нас. Работим също с данни от Румъния и Белград. Вероятно има и други сайтове, в които се намира информация, но те препредават сведенията от тези сеизмологични мрежи.

В тази връзка трябва да Ви попитам и за сайта на БАН. В повечето случаи той остава недостъпен за хората, които се опитват да намерят информация и в крайна сметка се прибягва до данни от чуждите сеизмологични центрове и институти. Каква е причината, за колко трафик е пригоден сайтът Ви?

Вижте, това не е по наша вина. Ние също изпитваме трудности при собствената ни работа. Онзи ден при най-голямото земетресение не можахме да влезем самите ние в профилите си. Добре, че имаме вътрешна мрежа помежду си, но за нея пък трябва да ограничим собствения си достъп до интернет. Сложно е. А и често се случва при сеизмична активност – хората веднага искат да направят справка и това е нормално. Онзи ден при нас беше отчетен милионен трафик, който напълно ни блокира. За съжаление в момента положението е такова и ние няма какво да направим по въпроса. А и обслужването в мрежата не е приоритет за бюджета ни.

Още по темата

14/07/2012

Общество

Земетресение 4.5 по Рихтер разтресе Перник и София

15/06/2012

Общество

2.2 по Рихтер в Перник два часа след полунощ

09/06/2012

България

Правителството дава 9,5 млн. лв. за бедстващите общини

07/06/2012

Свят

Земетресение 4.5 по Рихтер на 256 км от София