Историята на първата нахапана, която осъди общината

Александра Маркарян 12 април 2012 в 09:24 7001 2

Ели, малко след нападението.
Ели, малко след нападението.

10 юни 2003 година, към полунощ. Млада жена минава покрай сградата на Министерския съвет в центъра на София на път за вкъщи. Не обръща внимание на двете улични кучета. Секунди по-късно се чуват писъци. Ели е повалена от помиярите, които "надупчват" крака ú на две места. Притекли се на помощ хора разгонват кучетата и 31-годишната Елеонора Христозова, журналист, успява да се прибере, на сутринта - да отиде до "Пирогов", а после - и на работа в телевизия "Евроком". Няколко разговора я убеждават да не оставя нещата просто ей така. Ели завежда дело срещу Столична община. 9 месеца по-късно става първата жертва на бездомните кучета в София, осъдил общината.

9 години по-късно проблемът не е решен и със сантиметър, констатира днес Елеонора Христозова.

 

Ели, какво се случи вечерта на 10 юни 2003 година?

Прибирах се от работа след 23 часа - бяхме с колеги, и по ирония на съдбата се случи пред сградата на Министерския съвет. Две кучета ме нападнаха в гръб, не ги видях. Слава Богу, нямаше ръфане - раните ми са бяха от единично ухапване.

Бяха високи. Едното ми скочи и ме ухапа по бедрото, а другото - зад коляното. Хематомът на бедрото беше голям 15х12.

 

Как реши да съдиш общината? До този момент това не е било практика, както е сега.

Сутринта отидох в "Пирогов", там ми биха инжекция против тетанус. Бях изненадана, че лекарите казват: "К'во пък толкова? Всеки ден ни хапят. Бием си взаимно, един на друг, инжекции. Какво се глезиш толкова?".

Казах си "Добре, отивам на работа, за да не се глезя". По това време бях репортер в "Евроком" и тичах всеки ден до парламента, нямаше как да си взема болничен. Само че в телевизията ме подплашиха, че това е сериозна работа и да отида да ми бият противобясна ваксина.

Отидох в Първа градска и първо ми обясниха някакви доктори, че трябва да ходя и да наблюдавам кучетата. Ако умрат, значи са бесни и едва тогава ще ми бият ваксина. Иначе не искат да си хабят материала.

 

Не искат да си хабят материала?!

Да, това са пет инжекции - противобесни, които се бият в рамките на 1 месец. Казах, че на своя глава искам да ми се бият тези инжекции. Не си взех болничен, продължавах да си ходя на работа и в рамките на един месец ходих всяка седмица да ми бият инжекции. Това беше свързано и с други ограничения, например никакъв алкохол, защото това товари черния дроб, т.е. не можех да пия и бира - посред лято.

 

Плащаше ли за инжекциите?

Не, безплатни бяха.

Върнах се в телевизията и разказах ядосана как лекарите си прехвърлят топката. Свързахме се с тогавашния шеф на СЕМ, който беше и юрист, от него дойде и идеята да съдя общината. Той препоръча и да разкажем историята. Разказах я на колеги от вестници в парламента. Те я публикуваха. С мен се свързаха трима адвокати, които ми предложиха безвъзмездна защита.

 

Колко време продължи делото?

Делото приключи много бързо - за 9 месеца, защото от общината никой не се появи на нито едно заседание.

Бяха 3-4 заседания, не са били много. Странно ми беше - за мен това е абсолютно високомерие от страна на общината, защото юристите ú в нито един момент не се появиха. Нито един юрист на общината не стъпи на нито едно заседание. Те и затова го загубиха. Съдих ги за 2000 лева, присъдиха ми половината, но за мен каузата не е била за пари, а да покажа, че можем да направим нещо.

Много хора ми казваха: "Ти си журналист, затова", но все отнякъде трябва да се тръгне. Някой трябва да го разкаже. Не ми помогна това, че съм журналист, а това, че ми предложиха безвъзмездна защита. Избрах този, който ми беше най-близо до работата.

Когато го спечелих в Районен съд на първа инстанция, с адвоката решихме да не го обявяваме през 2-те седмици, в които общината можеше да обжалва. Аз съм сигурна, че в този период са получили решение, че са загубили и пак никаква реакция за две седмици. Те изпуснаха дори срока за обжалване.

 

Колко ти струваше всичко?

За мен делото беше свързано с доста разходи. За да стигна до съд, трябваше да платя 4% такса от тези 2000 лева. После трябваше да ходя до Съдебна медицина да ми установят състоянието. Тези два документа от Съдебна медицина, които ми трябваха, струваха общо 85 лева. Тогава си бях казала, че на мен тези пари са ми много като разход и ако бяхме стигнали до втора инстанция, можеше да се откажа. Но те бяха толкова високомерни, че не се появиха, не реагираха и когато изтече срокът от 2 седмици, се обадих на колегите и им казах "Спечелих" и беше пак на първа страница.

Всички ме питаха "За парите ли го правиш?". Не, исках да им покажа, че ако си плащаме данъците и имаме права, можем да си ги търсим.

После разбрах, че това е дало пример и след мен е имало около 40 опити да бъде осъдена общината от хора, ухапани от кучета.

 

От общината изобщо не се свързаха с теб - нито по време, нито след края на делото?

Не, изобщо. Беше странно, защото съм отразявала и тогавашния кмет Стефан Софиянски.

 

А като се видехте на събитие?

Не ми е казвал никога нищо.

 

Днес, като че ли, се повтаря същото, даже проблемът е още по-тежък - преди дни почина човек, нахапан жестоко от кучета. Как би се справила с този проблем, ако решението зависеше от теб?

И тогава, и сега казвам, че съм против безразборно избиване на кучетата. Просто защото проблемът идва от хората, от това абсолютно безхаберие да се справят. И тогава, и сега знам, че се точат едни пари - вземат се от фондове пари за кастрация. Тогава ми казаха, че за да има такава популация, вземат например 10 кучета, кастрират едно, а останалите пускат. И те продължават да се размножават. Така е и до днес. Проблемът не е мръднал и на сантиметър в решението си.

Има някакви игри, които се правят, имат интерес някои хора това да продължава. Но и тогава им казах: "Наистина е страшно". Обичам кучетата, имала съм и имам куче, по ирония на съдбата съм правила материали, когато съм била "от другата страна" за неправителствените организации, затова всички очакваха да ги нападна. Не, аз съм за хуманно отношение и за това този проблем да се реши. Как е решен в другите европейски страни? Не с избиване на кучетата за една нощ. Тогава ми казаха, че в Пловдив така е бил решен.

Сега това, което ми прави впечатление, е, че много крайно се настройват и двете страни - и защитниците, и противниците на кучетата. Никой не може да ме убеди, че може безпричинно да се избиват живи същества. От друга страна, човешкият живот е над всичко.

Но, при всички положения, агресивните кучета трябва да са в приюти и на тези кучета да търсят стопани.

 

Имаш ли все още страх от кучета?

Имам от големи, да. Макар че имам куче и съм имала през всичките тези години - сега е кокер, тогава - булонка. Много обичам кучета, но наистина е странно. Кучетата усещат страха и нападат, но тогава не съм го имала. Да, сега го имам.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от Анализи

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!