Две малки реформи с големи ползи

Владимир Каролев Последна промяна на 28 март 2016 в 11:10 18344 26

Реформа 1: Легализация на медицинската и декриминализация на общата употреба на марихуана

Митът, че легализацията на марихуаната ще доведе до някаква социална катастрофа се разби през последните години от лавината американски щати, които легализираха първо медицинската, а след това и обикновената употреба на канабис. Единствените лоши последствия бяха за Мексиканските наркокартели, чиито нелегален бизнес в САЩ спадна драматично. Всъщност, колкото и парадоксално да звучи, някои щати вече изнасят канабис за Мексико, тъй като веднъж легализирана, марихуаната се отглежда с високи технологии и съответно супер качество и на по-ниски цени.

Веднъж излязла на светло, индустрията започва да генерира работни места, данъчни приходи и дори инвестиции в научно-развойна дейност. Законните продажби на канабис в САЩ са за $5.4 милиарда долара, като в някои щати изсветляването на бизнеса е толкова значително, че властите намалиха данъците върху марихуаната, поради огромните приходи.

Разбира се, българското общество не е готово за легализация на общата употреба на марихуана. Затова пък не пречи да започнем с легализация на медицинската й употреба. Това има редица ползи, които в дългосрочен план ще стават все по-големи.
Първо, хора с тежки заболявания ще могат по свой избор да употребяват медицинска марихуана, а не силни болкоуспокоителни с вредни странични ефекти. Докторите по свое усмотрение ще съветват болните за или против тази употреба, но не виждам, защо на болните хора трябва да продължава да им е отнет този избор. Със сигурност надали ще се разболеят повече.
Второ, пациентите, използващи медицинска марихуана, ще формират много ясна извадка за научни проучвания на ефектите от употребата на марихуана. От една страна, български учени ще могат спокойно да изследват до какво води употребата. От друга, всеки човек ще види съответните ефекти със собствените си очи, без да става жертва на спекулации и пропаганда от една или друга страна по спора.
Трето, ще извадим и предпазим огромен брой млади хора от криминално преследване и затвор. Повече от абсурдно е младеж на 18 години да влезе в затвора, защото е отгледал на терасата си един стръг канабис или защото е изпушил една цигара. Тежкото преследване проваля ненужно хиляди човешки съдби.
Четвърто, част от употребата и продажбата на марихуаната ще излезе на светло. Това не само, че ще отреже от приходите на наркомафията, но и ще доведе до пряк положителен икономически ефект. Поради много фактори, страната ни е относително добра дестинация за отглеждане на тази култура и съответно могат да се реализират значителни инвестиции насочени към култивация и износ.
Пето, ще спестим значителни средства за преследването на употребяващите и продаващи марихуана. Не знам какви са числата в България, но в САЩ „войната с наркотиците“ е глътнала над 1 трилион долара досега и резултатите не бяха добри. Световният добив на опиум чупи всяка година рекорди и надали разумните хора ще повярват, че някой просто гледа опиум и след това го изхвърля в океана.

Реформа 2: Признаването на състезателния гейминг за неолимпийски спорт от Министерство на спорта
Срещу признаването на електронните спортове за спорт основният аргумент е, че те не включват в себе си физическо натоварване и няма реална сложност на състезанието. Да де, ама то и играта на шах няма физическо натоварване, а видео игрите вече са най-голямата развлекателна индустрия в света (в пъти по-големи от филмовата). Само въпрос на време е да станат и една от най-големите спортни индустрии.
Първо, нека видим кои са неолимпийските спортове в България - авиомоделизмът, автомоделизмът, билярдът, боулингът, йогата, картингът, крикетът, радиолюбителството, риболовът, снукърът и шахът. Очеидно, нито един от тези спортове не изисква някакво колосално физическо усилие или физически тренировки.

Всъщност, вече почти всички професионални геймъри тренират относително сериозно фитнес, тъй като в повечето игри има върхова концентрация и постоянно физическо напрежение в ръцете в продължение на часове. Дори ако гугълнете „защо прогеймърите са дебели“, поради липса на резултати, Гугъл ви поправя „защо няма нито един дебел прогеймър“. Бърз преглед на играчите потвърждава това – в топ 3 отборите по League of Legends има само един леко пълен играч. Всички останали са по-скоро слаби и определено стройни младежи.
Второ, нека видим сложността и състезанието. Истина е, че състезателните видео игри не са сред най-сложните. Ако говорим за еталон за сложност, то Eve Online безспорно е един от фаворитите – практически безкрайна космическа игра, в която всеки играч избира измежду десетки хиляди опции как да изгради своя космически кораб и се въвлича в изключително сложна и реалистична икономическа система. Но, истинското предизвикателство и комплексност идва в битките – как ви се струва 21-часова непрекъсната битка между две армии с по 7000 играчи, всяка от които със строго военно командване, на което може да завиди не българското Министерство на Отбраната, ами дори Пентагонът? Не бих казал, че е просто или за глупави хора.

Разбира се, този вид игри са с много нисък потенциал за повтаряемост и затова не стават за спортни състезание. Спортните такива са по-опростени, но отново, според мен, далеч не по-прости от игра като шаха. Да вземем Starcraft 2 – идентично с шаха, играете на карта с фигури, всяка от които е различна и с различна функция. В Starcraft, обаче, фигурите хем са повече, хем се местят в реално време и няма изчакване – тоест, не можете да спрете и да помислите на спокойствие какво да направите. В League of Legends пък се играе в отбори по петима, като всеки контролира отделен различен герой със собствени уникални умения, съответно и специфични задачи. В Hearthstone се играе с карти, като във всеки двубой играчите трябва да изберат от около 1000 различни карти само 30. Броят комбинации е колосален, а немалка част от майсторството се състои именно в предвиждането какви карти не само ще изиграе, но и ще избере противникът. За да са още по-сложни нещата, създателите на играта от Blizzard постоянно вкарват нови карти. Както наскоро каза един геймър в интервю по Нова телевизия, това е като да играеш тенис, но от другата година да ти разрешат да ползваш и крак, после да ти забранят, и т.н.

В Counter Strike отново се играе в два отбора по петима души, като това е класически сблъсък между два екипа на терористи и контра-терористи. Проведено от Университета в Есекс изследване показва, че рефлексите на професионалните играчи на CS не отстъпват на тези на професионалните военни пилоти на изтребители.

Накратко казано, видео игрите в електронните спортове са прилично сложни, изключително състезателни и изискват доста високо ниво на развити специфични способности (били те интелигентност, тактическо мислене, рефлекси, т.н.).
Не виждам нито един смислен аргумент против признаването на състезателния гейминг за спорт. Това вече е факт в доста държави – тясно профилираната ниша на електронните спортове генерира над $1 милиард долара годишно, турнирите се предават по най-големите спортни канали в САЩ и Корея с аудитория от няколко десетки милиона зрители, топ играчите са с 7-цифрени възнаграждения. Тоест, това вече е спорт и въпросът „дали да бъде признат“ не стои, питанката е просто „кога ще бъде признат“.
Какво ще спечели България? Първо, ще спечелим известност в света и ранно навлизане в една област, чието развитие е гарантирано. Страната ни има сериозна нужда от придобиване на имидж на модерна и динамична държава, която не е заседнала в един от ъглите (преносно и буквално) на Европа. Второ, ще спечелим и директно пари. Големите разработчици тепърва развързват кесиите да организират гигантски международни турнири и е логично това да се случва на местата, където геймингът е приеман радушно. А тези кесии са много дълбоки. Например, годишната печалба на гореспоменатата Activision Blizzard гони 2 милиарда лева.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!