Първо, държа да уточня, че този текст няма никаква връзка с прокурорските дирения по мой адрес. Беше замислен и обсъден преди впечатляващите активности на правоохранителните органи по отворения сигнал на Хелзинкския комитет.

Провокиран е от веригата събития от последните няколко дни, започнали с опитът за убийство, извършен от Салахедин бин Аладин. Нелегален, криминално проявен, без статут – нито хуманитарен, нито на бежанец. Но с нож. От Алжир, не от Сирия. През последните месеци изписах десетки, може би стотици текстове, публикации, сигнали, въпроси, становища и доклади с предупреждение за това, че съсредоточаването на хиляди нелегални имигранти без образование, без работа, без пари и без препитание в карето от гарата до Македонския дом, от джамията до Ботев ще доведе до напрежение, престъпления и сблъсъци. Че това каре се превръща в арабско-африканско гето...

Че нелегалните имигранти от Африка всяка вечер се събират на тълпи, бият се, въргалят се по „Пиротска”, стават все по-агресивни и нападателни... Да сме наясно – нелегалните имигранти от северна Африка не са бежанци. Нямат основания да искат и получават статут. Защото са икономически мигранти, насочили се към социалните фондове на Европа. Те трябва незабавно да бъдат репатрирани. Това е задължение на българската държава.

Тук е мястото да направим следното ясно разграничение. Нито аз, нито ВМРО някога сме приравнявали бежанците на нелегалните имигранти. Моят род е изцяло бежански, Организацията е била създадена и пазена от бежански родове. Тази тема ни е безкрайно близка и позната. Дума обаче не може да става за сравнения – през 1913-1919 бежанските вълни са били от българи от Одринско, Беломорието и Вардарска Македония.

Днешните бежанци в огромната си част са мюсюлмани от арабски произход. Но все пак – когато човек бяга от война с деца на ръце, трябва да му се окаже хуманно, човешко отношение и помощ. Друг е въпросът каква е бройката бежанци, които можем да приемем. Българската държава трябва да я определи – ясно, гласно и спешно. И да охранява границата си. В противен случай ни очаква хуманитарна и социална катастрофа. И граждански сблъсъци.

Изпратих ги до всички. Писах, че е нужна повече полиция, повече проверки, репатриране на нелегалните имигранти, осветяване на централната част, разбиване на бордеите и бардаците в малките улички.

И нищо.

До нощта на петък срещу събота, когато Салахедин бин Алабин се пробва да заколи Вики. 20 годишна, студентка втори курс политология в СУ, израснала на „Пиротска” 5, част от ансъмбъла за народни песни на ВМРО „Гоце Делчев“. На следващия ден, събота, спонтанно се събрахме на Пиротска – приятели, съмишленици, съставите на „Гоце Делчев“ и „Чинари“...

Вбесени, натъжени, притеснени. Поискахме незабавно изчистване на града от криминални типове. Поискахме ред и сигурност. Поставихме ултиматум.

Два часа по-късно масирана, специализирана масирана полицейска акция напълно блокира целия споменат периметър. Бяха претърсени споменатите вече бардаци, бяха установени и задържани нелегални имигранти и лица без документи. Сега в района царят ред и спокойствие.

Можело значи...

Защо трябваше да се стигне до тук?

Още по темата

04/11/2013

Общество

Прокуратурата разследва Ангел Джамбазки за насаждане на расова омраза

04/11/2013

Общество

ВМРО дадена на прокурор заради ултиматума за имигрантите

02/11/2013

Общество

ВМРО: Имигранти наръгаха с нож наша съмишленица