За тоталитарните наченки и онлайн общуването

Първият признак на диктатурата е насаждането на омраза срещу определени групи от хора. Вижте например какво става в Иран: протестиращите биват стигматизирани като „врагове на Бога“. Да не говорим за броя на убитите по време на протестите, който достигна няколко хиляди души…

Вторият признак на тоталитаризма е поклонението пред „вожда“ и характеризирането му като непогрешима, безгрешна власт, към която дори и критичните въпроси се смятат за престъпление.

Третият признак е фанатичното увлечение по дадена идеология (разбира се, властващата).

Тези три характерни за едно тоталитарно общество черти забелязвам да се прокрадват и в нашето. И това се случва най-вече чрез социалните мрежи, където разпространението на радикални тези и настроения е по-лесно от всякога.

Първо, живото общуване се замени с „чатене“ в мрежата. Това дава достатъчно широка предпоставка за поставяне на „етикети“ и слагането на различни хора в списъци.

Най-тъжното е, че такава тенденция забелязвам и при хора, които претендират да защитават демокрацията, свободата на словото и правата на човека.

Не може да претендираш да си демократ и без да ти мигне окото да се настройваш дори срещу свои близки приятели заради изразени от тях мнения, с които ти не си _напълно съгласен_.

Чета как хора, които би трябвало за основни неща да са на една и съща позиция, се „разприятеляват“, карат се, блокират се.

Явно липсата на уважение към личността е болест, характерна за цялото ни общество.

Не бива да допускаме тоталитарни наченки да чертаят бъдещото на България, защото такива тенденции отварят широко вратата за най-различни „спасители“ и „вождове“.

Най-добрият лек за всичко това виждам в разговорите лице в лице на живо, да се срещаме. Ако трябва да спорим и да се караме, докато се гледаме в очите, отколкото да се „,мразим“ през клавиатурата.

Тогава може и да постигнем „широк демократичен консенсус“, за необходимостта от който се заговори усилено в последно време.

Следете новините ни в GoogleNews