За статуквото е късно. Симулакрумът на българската политика се разпада

Георги А. Ангелов Последна промяна на 22 юни 2022 в 11:00 13850 2

протест в подкрепа

Снимка БТА

Новата политическа коалиция създадена за сваляне на правителството на "Продължаваме промяната" разкрива българския "симулакрум". А симулакрумът в България определено се пропуква и носи надежда, че истинското задкулисие ще стане ясно на всички.

Това, че живеем в симулакрум, е често срещан сюжет в литературата и религиите, прероден и обяснен от книгата “Симулация и симулакрум” на философа Жан Бодрияр. А най-известният сюжет е от холивудския блокбъстър “Матрицата”.

В последните месеци теорията на Бодрияр стана отново особено популярна заради текстове на руски опозиционни журналисти и писатели след започването на войната срещу Украйна.

Симулакрумът е висша форма на симулация, в която реалността е изцяло подменена от отраженията на реалността, показвани вместо истината от овладените от властта медии и алчността на социалните мрежи. Това е добро обяснение на подкрепата, която получава от населението Путин. Но и за България...

Българският симулакрум

Дори и кабинетът на Кирил Петков да падне тези дни и наесен да идем на четвърти парламентарни избори за година и половина, атаката срещу правителството е исторически момент, крайъгълен камък на младата ни демокрация. Момент, в който тълпите по жълтите павета и улиците на София са напът да разчупят илюзията за политическата ни партийна система. Коалицията, която се създаде срещу Кирил Петков, на пръв поглед е съставена според най-стария в света политически принцип - “Врагът на моя враг е мой приятел, докато не стане враг отново”. Това е и посланието, което се опитват да ни внушат партиите в новата коалиция.

Хората, играчите, кръговете и пр., които бяха организирани да излязат вчера на площада от уж върлите политически врагове - либералните пазители на етническия мир ДПС, десните ГЕРБ, крайнодесните “Възраждане” и шоумените ултра популисти ИТН - обаче показват нещо друго. Показват бъг в българската политическа матрица. Този бъг сочи, че архитектурата на политическата ни партийна система всъщност е висша форма на симулация - симулакрум. И той се пропуква. Пропуква се от това, че главни пропагандатори на новата опозиция, в разрез с всички етични и професионални норми, са медии и изпаднали политици, които бяха свързани с фалирали банки, които организираха протести в подкрепа на главния прокурор и много морално провалени каузи и имат богат опит в хвърлянето на жълто-кафява кал, придобита по ченгеджийски начини с цел дискредитиране на политически врагове.

Същите хора, различни (уж) каузи

За да симулират поддръжка на новата коалиция, бяха доведени с автобуси хора от цялата страна в средата на работен ден - нещо, което няма как да стане без много пари и зависими бедни общности. В подкрепа на новата коалиция бяха доведени лица, чиято улична активност е позната от миришещи на рубли операции по подмяна на общественото мнение като обиколката на финансираните от Путин “Нощни вълци” след анексирането на Крим, антиджендър конспирации, подкрепа на правителството "Орешарски" и такива с наистина фашистки възгледи и татуировки. Ресурсът им от хора не е неизчерпаем. 

В същото време броят на хората, дошли доброволно не толкова да подкрепят правителството на Петков, колкото да се изправят срещи статуквото, беше много по-голям от този на организираните от партиите от новата коалиция. 

Симулакрумът се пропуква

Симулакрумът се пропуква се и показва, че тези партии, които уж са политически врагове, всъщност са част от една взаимосвързана система. Система, в която няма как ДПС да растат с гласове от мюсюлмански етноси, ако не могат да плашат избирателите си с нов “възродителен процес”, благодарение на силни националистически партии. И обратното. Система, в която няма как ГЕРБ да съществуват без да са закачени за прословутите кръгове на Ахмед Доган и раздаването на порции. Система, в която няма как да бъде овладяно демократичното протестно движение на свободни хора през 2020 година, освен ако не бъде създаден ултрапопулистическият отровен двойник ИТН с медийната му машина и т.н., и т.н. 

Кой натисна копчето

Копчето, с което беше създадена коалицията, показваща симулакрума отвътре, бе натиснато от телевизионният водещ Слави Трифонов в боен вик МАА-КЕ-ДОООО-НИЯЯЯ! А изборът на този вик, предизвикващ буйни страсти, които заглушават разума, е особено циничен, но в духа на руския симулакрум на Путин, който създава паралелна реалност за зрителите. Освен мотив за намиране на повод за запазване на статуквото в България, изборът на тема показва и намесата на сили, желаещи помпенето на омраза на Балканите да продължи и да спре разширяването на ЕС. Да отречеш участието на "своя" министър Теодора Генчовска и външно министерство в тежките преговори, предшестващи френското предложение, да обвиниш премиера, че не може да води външната политика, което му е вменено по Конституция, е меко казано лъжа. А да наречеш предложението за решаването на драмата с Македония, което включва гаранциите на ЕС за всички смислени български искания - национално предателство, само по себе си е национално предателство. 

Каквото и да стане тази седмица с кабинета "Петков", каквото и да стане на изборите през есента, Нео (главният герой от "Матрицата", бел. авт.) и хилядите, които протестират срещу подмяната и благодарение на свободната си воля, избраха червеното хапче. И грижливо изградената “матрица” на българската политическа система е все по-видима отвътре. 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови