В огледалото на дистанционното обучение

Чували сме, че във войната най-ясно се виждат човешките достойнства и слабости, както и основните народопсихологични черти. Е, целият свят вече живее в биологичната война на 21.век. И не мисля, че е толкова страшно да употребяваме тази дума, защото на нас, българите като че ли това най-много ни липсва – балансираното публично говорене за фактите, което да внушава осъзната отговорност и съпричастност, да мобилизира всички хора!

Не че си нямаме поговорката „Право куме в очи“! Но патриархалното общество винаги търси „бащицата“, който ще спаси нацията, защото знае всичко. А знае всичко, защото си спомняме пропагандната фраза „всестранно развита личност“. В името на този идеологически изфабрикуван конструкт беше структурирано и средното, и висшето образование у нас. Затова съществува разделението на фундаментална и практически насочена наука, напр. Затова сякаш и досега българското образование няма нищо общо с проблемите в работното ежедневие на голяма част от професии като преподавателската. И когато учителите за 2-3 дни започнаха да преподават дистанционно в извънредното положение, се оказа, че обществото е изправено пред огледалото на реалността. А в огледалото всеки вижда онова, което има – и като позитиви, и като негативи.

Вече две седмици трите участници в образователния поцес се взират в огледалото на извънредното положение.

Учителят

- Трябваше да направи избор на дигитално средство за работа: платформи, виртуални класни стаи, социални мрежи, дигитални и мобилни комуникации.

- Трябваше да помисли за техническите рискове, за електрическия ток, за социалните мрежи, които са и бърза връзка, но и понякога капан в общуването.

- Трябваше да се съобрази с възрастта на учениците си, с техническите възможности, бита и нравите на семействата им.

- Трябваше да прецени синхронно или асинхронно да преподава във връзка с навиците на учениците.

- Трябваше като класен ръководител да координира колегите си, преподаващи в класа му.

- Трябваше да организира как принтираните листове с букви и задачи за писане да стигнат до малките ученици в началното училище, които живеят на трудно достъпни места и нямат необходимите комуникации.

- Трябваше да продължи да се съобразява с йерархията в училищната система, като на някои места освен личните властови амбиции и чиноническо скодумие, още си животува българското правило „Царят дава, пъдарят не дава“.

- Трябваше да планира времето си като... обикновен човек в семейство, който е родител на ученик или малко дете, има възрастни родители и...отвреме-навреме се храни, а значи и пазарува

Родителят

- Трябваше да избира дали да помага на детето в дистанционните часове или да го остави само да се дисциплинира пред компютъра или с телефон в ръце.

- Трябваше да е строг и отговорен, защото „главата на детето ми не е кофа с вдигнат капак, в която учителят налива знание“.

- Трябваше да помисли „как се справят тия даскали с моите деца, като ги имат по 25, а аз с две едва издържам“.

- Трябваше само за ден-два да проумее „кви са тия трудни, направо ужасни уроци“.

- Трябваше да реши да нахока ли учителя пред детето си, „щото те излизат функционално неграмогтни“ и „ как не чува моето дете, което четири пъти отговори на въпроса във виртуалната класна стая“.

- Трябваше да реши дали да напише всички домашни, защото „ и аз съм бил ученик“, пък и „важно е да завърши с шестици учебната година“.

- Трябваше да се оплаче в социалните мрежи, защото „нали скоро им вдигнаха на тия заплатите, пък работят по половин ден и ваканцията им е два месеца“.

Ученикът

- Трябваше да избира дали да е „в час“ виртуално, за да види/чуе госпожата вместо да си спи до 11 ч.

- Трябваше да разбере, че сега е полезно „да слуша и мама, и госпожата“.

- Трябваше да се съсредоточи в чата, като проследи указанията на различните учители.

- Трябваше да се опита да игнорира шума вкъщи и този от другите „вкъщи“, за да разбира материала, а не само да слуша/ чува учителя.

- Трябваше да гледа внимателно видеоуроците в реално време или на запис.

- Трябваше да си пише ритмично домашните- „оффф, и в дистанционното ли има домашниии?“

- Трябваше да разбере, че „ ще се побъркам толкова време без да излизам“ и „искам да виждам на живо очите на гаджето“

- Трябваше бързо да осъзнае какво е „ извънредно положение“ на практика и защо не е хубаво учебната година да бъде загубена.

И тъй като всички в България и в света живеем именно в тази непозната война с вируса, добре е да се доверим на професионалистите. Не че нямаме поговорката „Всяка жаба да си знае локвата“!

Учителите да се доверят на родители, които искат децата им да станат достойни и самостоятелни хора в бъдеще. Родителите да се доверят на учителите, които са ходещи учебници, изобретатели и дистанционни работници в едно. Учениците да се доверят на учителите си, защото училището подготвя и за изпити, и за живота! Защото дистанционното обучение ще продължи поне още две седмици.

Маргарита Илчева – учител по БЕЛ в ПГД „Ел. Вазова“ - София

Следете новините ни в GoogleNews