Безусловно, поредното „травмиране“ на незаконния строеж, известен под никнейма „Керченски мост“, изглежда едновременно и странно, и многообещаващо.

На пръв поглед, психологически, това, разбира се, е доста перспективно за Украйна, тъй като съвсем релефно показва абсолютната незащитеност на този обект и на окупирания полуостров като цяло. Нещо повече, всичко, за което винаги смело и с невероятен патос се говореше - за способността на Русия да контролира всичко в окупираните територии и в самата Русия, не съответства на действителността. И това вече е аксиома, която със сигурност трябва да плаши руснаците. И тя ги плаши изключително. А скоро ще доведе до кумулативен "плашещ" ефект на разлагане...

Все пак да допуснем - като вземем предвид размера на щетите - че такова ефективно / неефективно (жп линията продължава да функционира) подриване е извършено от самите руснаци. Въз основа на сегашното им интелектуално ниво и неспособност да предвидят последствията – напълно нормален сценарий.

И така, какви задачи биха могли да си решат?

Първо: да се опитат да прихванат темата за... тероризма. Примитивно, но въпреки това. Да пропищят с цялата си пропагандна паст, че терористични актове се извършват не само от Русия. Което всъщност те вече правят. Банална руска пропаганда...

Второ: да се осигури конкретен "жив щит" от цивилни окупатори по линията на съприкосновение на цялата окупирана територия. Грубо казано, да се осигури с жени и деца прикритие за сухопътния коридор за превоз на резерви. Отново класическата руска (публично декларирана неведнъж от Путин) тактика на водене на бойни действия в голям мащаб...

Трето: да се опитат да наплашат своите нововерци по-дълбоко и агресивно да въздействат на социалната среда в самата Русия. Да докажат, че това е истинска война, макар и фалшиво наречена "СВО". И, че 17 месеца „тридневна“ война като цяло е нормална. И, че загуби с неколкостотин хиляди – това си е просто празник.

Също класика на лъжата...

И накрая, четвърто: сега има вечна нужда да се генерират най-кървавите и скандални претексти, за да се отклони вниманието от "слабия цар" с фамилията Путин, който брилянтно демонстрира своята страхливост в лична ситуация с неудачния пригожински метеж.

Иначе казано, всичко това е много типично за Русия - примитивни технологични задачи и примитивни технологични решения. И е напълно без значение, че бие силно по репутацията на „руската армия“ и руските служби.