С любов за артилерията, която спечели битката за Одрин

Последна промяна на 11 март 2016 в 12:20 6390 6

оръдия
Българската артилерия на позиции край Одрин

11 март е Ден на ракетните войски и артилерията на българската армия. Определен е за професионален празник артилеристите със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. Свързан е с участието на българската артилерия в решителната атака за превземането на Одринската крепост през Балканската война 1912 -1913 г.

На 11 март 1913 г. в 13 ч. е дадено началото на артилерийската подготовка на атаката на крепостта. За първи път празникът се чества през 1993 г. по повод годишнината от щурма и превземането на Одринската крепост. За приноса на България в артилерийското изкуство поместваме материала на полк. доц. д-р Нелко Ненов в Pan.bg

Победата при Одрин 1913 г. - дело рисковано замислено, целесъобразно организирано и блестящо изпълнено

Всеки народ си има своите светли дати. Имаме ги и ние българите, и дори в нашата история те изобилстват може би повече от други народи. Една от тези дати е 11-13 март 1913 г. Два дни на величав героизъм, на дивно себеотрицание и несъкрушима мощ на един смел народ. Преди 103 години българският войник извърши нещо, което трудно може да бъде описано с обикновени думи. Това е безсмъртно, свръхчовешко дело на българското войнство, което остава завинаги символ на беззаветна храброст, военен гений и любов към Отечеството.

Победата при Одрин е уникално съчетание на крилатия бесен устрем на храбрата българска пехота, на самоотвержените действия на нашия инженер в най-предните линии на атакуващите войски, със смелата инициатива на конницата, с продуктивната творческа работа на щабовете, с новаторството на младата ни авиация и дръзките действия на българската флота. Одрин е тържество на българското военно изкуство.

Най-важна роля обаче за тази победа се падна на българската артилерия. Тя се оказа на висотата на историческата предопределеност за да изпълни тази роля по най-бляскавия начин.

Независимо от това, че артилерията на третата българска държава след своето създаване взаимства много идеи от руската и западноевропейската артилерия тя съумява в един сравнително кратък период от Сръбско-българската до началото на Балканската война да създаде и развие собствена школа, както по отношение на организационното си развитие, бойната подготовка, бойното използване, така и по отношение на развитието на артилерийската материална част. Български артилерийски инициативи пробиват път в редица чужди армии, като за българската артилерия остава съзнанието, че има собствена мисъл, която е полезна за нашата армия, но може да бъде полезна и за други.

Така например в Устава за строевата служба (1901г.) елементът на походния ред взводни колони, взаимстван от руските устави е премахнат от строя на батареята като нецелесъобразен. Тази идея се лансира първо от българската артилерийска мисъл и впоследствие се възприема и в уставите на други артилерии, първоначално в японскита през 1903 г., като намира приложение в Рускояпонската война през 1904г. След това през 1905-1906 г. се възприема и от други европейски устави, които официално обявяват, че я приемат от японската, само защото японската е воювала.

Българската артилерия има заслуги по отношение на бойната подготовка на артилерийските единици. За първи път в България бойните артилерийски стрелби се обвързват с тактиката на артилерията. За първи път в България тези стрелби се извършват не на полигонни начала, както другаде по света, а на бойни начала, а имено на непозната местност. Този процес започва в българската артилерия през 1897 г., а в артилериите на другите страни се въвежда едва през 1905 г. последователно във Франция и Испания. Всяка година най-малко два месеца българските батареи и полкове напускат казармите и провеждат тактически учения с бойни стрелби на различни места из страната.

От организационните въпроси българската артилерия решава оригинално съставянето на артилерийското отделение от две батареи в мирно време, а третата батарея е подготвена с материална част за военно време. Това облекчава значително бюджета и ускорява процеса на мобилизацията на артилерийските полкове.

Българските артилеристи са едни от най-подготвените в теоретично отношение в началото на двадесети век в Европа. Те имат самочувствието да поставят конкретни ясни и обосновани искания пред водещите световни производители на артилерийски системи тогава – заводите „Шнайдер” във Франция и „Круп” в Германия, когато България се снабдява с най-съвременните тогава артилерийски системи – скорострелните оръдия и гаубици. Конкретни са българските изисквания за необходимите характеристики на артилерийската материална част, мерните и наблюдателните прибори, устави и правила за стрелба.

Когато щурмуваме Одрин в България няма крепости. Има три крепостни батальона в София, Шумен и Видин, наследили първоначално руските 24-фунтови медни оръдия и 6-дюймови мортири, които участват в Плевенските боеве. Тези артилерийски системи не са предназначени да защитават крепости а да ги обсаждат. Ето защо крепостните батальони се въоръжават с 12- и 15-см дълги оръдия, които обаче са тежки за поход и бавни за действие в полето. Техните качества не задоволяват амбициозните български артилеристи. Тогава артилерийският инженер майор Калин Найденов проектира 15-см гаубица на полски лафет и фабриката Шнайдер във Франция изготвя първия модел. Това е знаменование. В нито една европейска армия няма подобни гаубици, които едновременно са високо подвижни и следват пехотата, и заедно с това имат респектираща огнева мощ на 40 килограмов снаряд, пълен с 9 килограма експлозив. И така в 1903г. България вече има 36 от тези гаубици, които в последствие възприемат и другите европейски държави.

Може би най-много са достиженията на нашата артилерия в областта на бойното използване. Почти всички те са приложени за първи път при Одрин.

За първи път се създават полкови и дивизионни артилерийски групи, намерили широко приложение през Първата и Втората световна война.

За първи път се осъществява централизирано управление на артилерията в подобен мащаб.

За първи път при Одрин се прави опит и се коригира артилерийската стрелба от самолет, наред с коригирането от балони.

За първи път артилерийското разузнаване е толкова ефективно, че в началото на 1912 г. българското командване разполага с изключително точна карта на Одрин, предназначена за нашата артилерия, каквато не притежава дори коменданта на крепостта Шукри паша.

За първи път артилерията прилага нови способи и форми за водене на огън, които през Първата световна война са използвани от всички европейски армии. Това са: обезпокоителен огън – какъвто използва нашата обсадна артилерия по укрепленията нощем; преграден огън – българската огнена завеса на 13 март през нощта; барабанния огън – българската стрелба по мястото на подготвения пробив; огнения валяк – зад какъвто огън шества напред победоносната пехота на 13 март сутринта.

До атаката при Одрин в последните войни са атакувани няколко крепости. Порт Артур е най-модерната от тях, където е използван най-голям брой обсадна артилерия, по време на Рускояпонската война от 1904 г. Тук японците употребяват по-голямо количество оръдия и със значително по-голям калибър от колкото ние при Одрин. Но нито при Порт Артур, нито другаде дотогава е използвана обсадна артилерия с толкова голяма изненада за противника и с така силно съсредоточен и масиран огън от фронта и фланговете по място и време, какъвто е нашия огън върху мястото на пробива при атаката при Одрин. В зоната Айвазбаба – Айджийолу – Кестенлик, която е дълга около 3 километра и дълбока средно само 100 метра на 12 март 1913 г. от 4,30 ч. сутринта в продължение на 6 часа падат непрекъснато снарядите от 78 наши обсадни оръдия (12- и 15-см) от които половината водят флангов огън. Освен тях още 40 полски оръдия бият зоната фронтално. Това прави плътност от 118 оръдия на 3 километра фронт в участъка на пробива.

Нашата артилерия за първи път показва на тогавашния военен свят безсилието на крепости като Одрин, силно въоръжени и отбранявани, макар и маневрени, които могат да бъдат обезсмислени при наличие на разрушителната сила на съвременния тогава артилерийски огън, използван и прилаган от талантливи артилерийски командири.

Никога дотогава не е проявяван такъв огромен интерес от военни експерти от цял свят за бойното използване на артилерията, както при победата при Одрин.

При Люлебургас – Бунархисарската операция българската артилерия успява да нанесе невиждани дотогава в световната практика загуби на противника. Според кореспондента на английския вестник „Таймс”, който отразява събитията от турска страна 60% от ранените и убитите турски войници се дължат на българската артилерия.

По време на Балканските войни никоя от воюващите армии няма идея за създаване на артилерийски резерв. Единствено българското висше командване при подготовката за Междусъюзническата война през май и юни 1913 г. образува почти неподвижен резерв от тежки оръдия и гаубици, запрягани с волове, които са разположени на сливнишката позиция, макар и да не вземат участие в боевете.

По време на Първата световна война българската артилерия, значително укрепва своята организационна, бойна и мобилизационна подготовка. Артилерията ни представлява основен фактор за да може нашата действаща армия да победи в продължение на няколко месеца сръбската армия и завладее цяла Македония, а след това да разгроми и румънската армия, усилена с руски войски. Българските войски, снабдени с мощна артилерия се противопоставят и отбиват още година и половина на южния Солунски фронт съюзните англофренски сили, които ни превъзхождат значително, към които се присъединяват новоформираните на о. Корфу шест сръбски дивизии, освен тях една италианска, а по-късно и цялата Гръцка армия.

В продължение на три тежки години българската артилерия съперничи достойно на армиите на шест страни, повечето от тях с вековни традиции в артилерийското дело.

Ако трябва с едно изречение да се определи великото българско дело при Одрин, трябва да се каже, че това е дело рисковано замислено, целесъобразно организирано и блестящо изпълнено.

Победата при Одрин е безспорен триумф на българския военен гений. Тя ще остане една от най-бляскавите страници в нашата военна история. Наш дълг е да запазим и съхраним българската памет за това величаво историческо събитие.

Инспекторът на артилерията на действащата армия през Балканската война генерал-майор Пантелей Ценов изрича пророческите думи „Осмелявам се да изкажа мнението, че денят 26 март (по стар стил) да се установи на вечни времена за празник на българската артилерия. Нека на този ден от поколение на поколение да се разказва за този славен подвиг и да служи за пример на нашите потомци. “

Честит празник български артилеристи!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.03 2016 в 16:47

Селянин, всъщност разполагаме.
Поне дрони на нивото на гордо демонстрираните от руснаците си имаме доста. В магазин Jumbo.

14.03 2016 в 11:34

ארטילריה מלכת הקרב
artilerya malkat Hakrav

това мога да кажа аз

12.03 2016 в 22:00

При социализма имахме и РАКЕТНИ ВОЙСКИ, обаче западняците поискаха да ги махнем.
Армията ни в НАТО е по-слаба, отколкото във ВАРШАВСКИЯ ДОГОВОР.
Омерзен съм.

11.03 2016 в 12:47

"Бог е с този,който има най-добрата артилерия"
Наполеон Бонопарт

11.03 2016 в 12:42

То всичко хубаво, ама освен цигулките на уше не е ясно от какво да се гордее човек при положение че става въпрос за едно пушкане, тоест за разрушителна дейност, а не съзидателна.

11.03 2016 в 12:26

Много са хубави тези носталгични истории за Балканските войни и Първата световна.

Но какво ни топлят днес, когато не разполагаме с технологии за ответна артилерийска стрелба или елементарни средства като артилерийски радар или безпилотни самолети ? Сегашната ни артилерия е безполезна в почти всички роли.