На 15 февруари в „Държавен вестник” беше обнародвано решението, с което Конституционният съд (КС) единодушно потвърди правото на министъра на правосъдието да прави предложения до Висшия съдебен съвет (ВСС) за предсрочно освобождаване от длъжност на „тримата големи” в съдебната власт. С това решение КС каза почти в прав текст на членовете на ВСС, че са зависими от статуквото и/или че са правно неграмотни.

Развитието на казуса, довел до това решение, показа и колко много възможности, вкл. и процедурни, има статуквото, за да саботира всякакви опити за реформа в съдебната система. Това решение ясно демонстрира и необходимостта от бързото предприемане на адекватни действия от 47-ото НС. Вместо такива действия обаче вече няколко месеца управляващите декларират желание за промяна, раздават широки усмивки, демонстрират позитивизъм и добро настроение, обсъждат идеи и концепции за грандиозни конституционни промени, велики реформи и светло бъдеще. Всяко необосновано забавяне обаче е крайно вредно. Ако управляващите не успеят да се преборят със статуквото, то ще ги пребори и то скоро. А това ще означава, не дай Боже, завръщане във властта на Борисов или на нещо, подобно нему.

Преди изборите управляващите се кълняха, че ще реформират съдебната система и ще отстранят Гешев от нея завинаги. Все още съм склонен да приемам на доверие тези клетви. Големият въпрос е какво биха могли да направят управляващите, за да ги изпълнят със съдържание. Но не утопично и след 5 или 10 години, а прагматично и сега. Realpolitik, а не мечти и/или зрелища.

І. Промени в съдебната система. Какво е възможно? Сега.

1. Промени в Конституцията, за които е необходимо Велико Народно събрание (ВНС).

Мисия невъзможна. Свикването и провеждането на ВНС е изключително труден и бавен процес, а и моментното съотношение на политическите сили го прави практически невъзможно. Затова управляващите трябва да забравят засега за изваждане на прокуратурата и следствието от съдебната власт (където наистина не им е мястото), премахване на длъжността главен прокурор, частична „приватизация на обвинението” и др. под.

Евентуален опит за промяна на практиката на КС относно реда и начина за промени в конституционните разпоредби, уреждащи статута на съдебната власт, също би отнел прекалено много време, а и би бил без каквато и да е гаранция за успех. (Под успех разбирам тълкуване на КС в смисъл, че повечето такива промени биха могли да бъдат правени от Обикновено НС, което, дори и да беше възможно, ни изпраща в хипотезата по следващата точка.)

2. Промени в Конституцията, които биха могли да бъдат направени от Обикновено НС.

Отново мисия невъзможна. За целта е необходимо квалифицирано мнозинство, т.е. в 47-ото НС, освен гласовете на управляващите, ще са необходими и тези на ГЕРБ и/или ДПС („Възраждане”, като пренебрежимо малка и несистемна величина, въобще не ги слагам в сметките). По тази причина управляващите трябва да забравят засега и за промяна в Конституцията на правната уредба на ВСС и/или на неговите колегии, промяна на квотите при избор на членовете му и др. под.

3. Промени в законодателството (извън Конституцията), които могат да бъдат направени от 47-ото НС и за които би било необходимо и достатъчно обикновено мнозинство.

Ето тук – в сферата на възможното – би трябвало да се концентрират усилията на управляващите. Закриване на специализираните съд и прокуратура, обжалваемост на отказите на прокуратурата и въобще – цялостно засилване на съдебния контрол върху дейността на прокуратурата, закриване на сегашната КПКОНПИ и замяната ѝ с нови структури (последното, въпреки че не е промяна в съдебната власт, би било от голяма полза) и много други. Идеи не е като да няма, стига да има кой да ги осмисли и приложи. Всичко това би могло да бъде извършено бързо и чрез неособено сложни и големи промени в ЗСВ, НПК и няколко други закона, а промените в подзаконовите нормативни актове могат да бъдат правени паралелно. (Единствено промените в ЗПКОНПИ изискват по-голяма по обем работа и тяхното забавяне би могло да се приеме за извинително.)

И едно предупреждение: Промените не трябва да се правят заради Гешев, а заради прокуратурата. Евентуален кръстоносен поход с оглед на личността му би могъл да доведе до прекомерно или непропорционално ограничаване на правомощията на прокуратурата, което би могло сериозно да затрудни дейността ѝ в бъдеще (а нали искаме след Гешев тя да започне са се бори с престъпността?).

ІІ. Отстраняване на Гешев като главен прокурор. Какво е възможно? Сега.

Тук нещата са още по-ясни и по тази причина – малко по-песимистични. Гешев може да си отиде само ако ВСС вземе решение за освобождаването му, ако подаде оставка или ако умре (последната хипотеза няма да я обсъждам поради крайната й непредвидимост).

1. Решение на сегашния ВСС за освобождаване на Гешев.
Мисия почти невъзможна. При сегашния състав на ВСС и обвързаностите и личните зависимости на мнозинството от неговите членове освобождаването на Гешев би било възможно само ако мнозинството от членовете на ВСС бъдат спазарени, уплашени и/или или изнудени.

Управляващите би трябвало да се въздържат от предсрочната смяна на ВСС чрез противоконституционни промени на законодателството. Такива промени не само че няма да постигнат търсения ефект, но и ще отблъснат немалка част от техните избиратели.

Добре би било да се има предвид, че към настоящия момент във ВАС е висящо дело, по което е оспорен отказът на ВСС да се произнесе по искането на проф. Янаки Стоилов за освобождаване на Гешев. Сега делото ще бъде възобновено и най-вероятното решение по него ще е отмяна на отказа на ВСС, а ВСС ще трябва, ще – не ще, да се произнесе по искането за освобождаването му. По тази причина, от стратегическа гледна точка, би било напълно излишно и неправилно подаването сега на второ искане за освобождаването му от сегашния министър на правосъдието Надежда Йорданова. По-разумно би било то да бъде оставено за новия ВСС.

2. Решение на следващия ВСС за освобождаване на Гешев.

Следващият ВСС първо ще трябва да бъде избран, а за избиране на квотата на НС в него е необходимо квалифицирано мнозинство. От което следва, че ще са необходими гласове от ГЕРБ и/или ДПС. И какво мислите, че ще се случи? (въпросът е реторичен)

3. Оставка на Гешев.

Възможно развитие, но не непременно в позитивен аспект. Ако Гешев подаде оставка до месец-два, изборът на негов заместник най-вероятно ще бъде извършен от сегашния ВСС, което ни връща в хипотезата по т. 1. В такъв случай рискът за избор на приемлива и/или компромисна на пръв поглед, но вредна спяща клетка, е твърде сериозен. Ако пък Гешев подаде оставка по-късно, изборът най-вероятно ще бъде извършен от новия ВСС, което ни изпраща в хипотезата на т.2.

За да се стигне обаче до оставка на Гешев, той трябва да бъде спазарен, сериозно уплашен и/или изнуден. Со кротце, со благо и со малце кютек.

---

Крайно време е политиците да разберат, че от промяната в съдебната система зависи всичко. Повтарям – всичко. Законосъобразно, качествено и бързо работеща съдебна система ще дисциплинира всичко останало – администрацията, бизнеса, бай Гошо, кака Пена, че и кучетата и котките. (Надявам се да не ме карате да обяснявам причинно-следствената връзка.)

За тези, които се надяват на „международното положение”: Реформата на съдебната ни система зависи само и единствено от нас и не трябва да бъде отлагана. Колкото и да ни се иска, никой друг няма да ни почисти къщичката и да ни сложи табела „образцов дом”. Ако не го направим сами, ще продължим да стоим на незавидни места в класациите за мърляви стопани. И нито чуждите политици, нито чуждия бизнеса, нито чуждите туристи ще искат да ни идва на гости.

---

Всичко написано по-горе най-вероятно не Ви зарежда с много оптимизъм. За да намаля още повече оптимистичните нотки, моля да имате предвид, че промяната към добро в съдебната система зависи и от възможностите и желанието за съпротива на статуквото и от качеството и силата на такава съпротива. А тя неизбежно ще включва освен вражески и приятелски огън, предателство и саботажи, маскирани като принципни позиции. В тази връзка – на БСП много-много не вярвам (поне докато действията ѝ са посветени на оцеляването на Корнелия Нинова). А пък на ИТН въобще не вярвам (даже, ако трябва да съм честен, дори и на омразния ми ГЕРБ бих повярвал повече). Нали няма да ме питате доколко вярвам на ДПС?!

И нещо оптимистично: Съдебната система ще се промени към по-добро. Но няма да е скоро. Най-вероятно ще е бавно и еволюционно, а не революционно. И най-вероятно това ще се стане по времето на децата или на внуците ни. Но трябва да забравим егоизма си и да поставим основите на промяната сега. За да живеят те по-добре. И за да ни спомнят с добро.

---

Истинска демокрация се гради от децата на родители, чийто родители са израснали в демокрация. Звучи Ви безнадеждно ли? На мен пък ми звучи оптимистично.

Б. ред. - Авторът Димчо Нешев е известен столичен адвокат.