Относно глупостта на злото, или отговор към Валери Симеонов

От много дълго време насам българският политически живот (за съжаление) ми напомня за заглавието на една психоаналитична статия - "Относно глупостта на злото" (Concerning the Stupidity of Evil, D. Meltzer, Sincerity, Karnac Books, 1994).

След писмото на Валери Симеонов към българите в чужбина, реших, че е крайно време да помисля защо българският политически живот и глупостта често изглеждат много тясно свързани. Преди да решите, че глупостта не е достатъчно сериозен проблем, ви моля да помислите отново. Ако сте от моето поколение сигурно си спомняте един филм - "Приказка без край", в него имаше едно "нищо", което поглъщаше в черната си маса целият свят и бяха нужни целият героизъм на характерите от филма и цялата креативност на създателите му, за да може да му се противопоставят. Съществуването на света беше застрашено поради ширещата се глупост и безхаберие, защото, казва Мелцер:

"Доколкото индивидите са пожертвали способността си за страстен отговор на красотата на света, те падат жертва на завистта към другите, които изглежда притежават "ежедневна красота в живота си", вътрешна красота. Но тук отново глупостта погрешно възприема външната форма за вътрешна красота и търси "тайни на успеха", вместо "душата на мистерията". - Доналд Мелцер, "Относно глупостта на злото", Sincerity, Karnac Books, 1994

И така, за пореден път бяхме изправени пред бруталността на глупостта като клиничен феномен, като психична защита срещу способността за мислене, промяна, развитие, срещу глупостта, която в неизбежен екип със завистта, реагира първосигнално срещу всеки опит и всеки успех на надеждата, активността, включеността на хората, които влагат страст в живота си, които са малко по-различни, изглеждат по-успешни, имат самочувствието да се заявяват и да отстояват себе си и бъдещето си. Когато глупостта ги забележи, когато се почувства застрашена (защото идват избори, защото е била учудена от резултатите от предишните избори, защото не може да повярва и, още по-малко, може да понесе, че съществува и друг свят на красота, на възможности, на потентност, на успехи, на любов и принадлежност, която не е обвързана с преки ползи, с тънки сметки, а говори за идентичност, лоялност и надежда), тогава глупостта показва истинското си лице, изкривено от лъжи, манипулации и завист, не можещо да понесе "душата на мистерията", а ровещо за познатите му перверзии - пари, жажда за внимание и саботаж.

Когато бях малка "Приказка без край" беше един от любимите ми филми, той ми даваше надежда, че смисълът, страстта, надеждата могат да победят глупостта и Нищото. Сега ми коства огромно усилие да си припомням това, но пък дъщеря ми ми помага да си припомня "красотата на света" и "душата на мистерията".

И нещо лично, г-н Симеонов, ние не използваме децата си за политически цели, ние сме политични в името на децата си.

Още по темата

04/05/2016 Политика

3 манипулации на Валери Симеонов, опровергани от Цветозар Томов

04/05/2016 Интервю

Валери Симеонов: Оврякват пространството със соросоидни претенции

03/05/2016 Политика

Валери Симеонов към българка в чужбина: Не ни се мотайте в краката