Quantcast

Кандидатът е добър, вервайте ми!

В България се задава поредното назначение на високопоставен служител, чиято кандидатура е издигната на тъмно. Къде остана принципът за прозрачност в управлението, пита Татяна Ваксберг в коментара си

Татяна Ваксберг Последна промяна на 08 януари 2014 в 14:03 4775 2

Кое назначение е по-добро - онова, което е наложено на тъмно или онова, което е прокарано еднолично? Този унизителен избор стои пред България от поне 10 години. Той напомня за себе си при всяка скандална кандидатура от типа на последната - тази на съдия Веселина Тенева за главен инспектор на Инспектората на Висшия съдебен съвет /ИВСС/.

През миналата седмица Тенева се оказа в центъра на цели три неприлични факта: че има по-голямо имущество от това, което легално е могла да придобие, че въпреки това е кандидат за високия пост на главен съдебен инспектор и че дори е единствен кандидат за въпросния пост. Основното обаче се оказа нещо четвърто - че въпреки трите необясними факта (а може би тъкмо заради тях), дори не е известно кой точно е предложил съдия Тенева за шеф на съдебния инспекторат.

Подобно беше назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС - непрозрачно действие, издигащо нагоре човек с необясними петна в биографията, представяйки го като единствено достоен за поста.

През август пък по подобен начин беше избран шефът на горското стопанство на Царево Петко Арнаудов - човек, замесен в незаконното строителство в района, но назначен за началник без конкурс и без алтернативна кандидатура.

Анти-кадрова политика

Това не е кадрова политика, а пълното й отрицание. В нея няма нито предвидимост, нито прозрачност, нито конкурентност, нито загриженост за обществения имидж на кандидата и за въздействието, което неговият избор ще окаже на публичната среда. Този проблем е поне на десет години обаче, той не датира от днес и не започва с днешната версия на БСП и ДПС.

В предишния кабинет например липсата на прозрачност в кадровата политика парадоксално се изразяваше в ексцес на прозрачност. Тогава премиерът Борисов най-подробно информираше гражданите за това как е срещнал една жена на бензиностанция извън София и е привидял в нея най-талантливия министър на здравеопазването, който българският народ заслужава. И такъв беше случаят с поне половината министри.

За разлика от днешното правителство Бойко Борисов декларативно подчертаваше всеки елемент на кадровия подбор: кой е предложил кандидата (Борисов), кой е осигурил необходимите гласове за кандидата (пак Борисов), с какъв аргумент е извършено назначението (с личната преценка на Борисов). Сред назначените на най-високи постове тогава имаше твърде малко хора, издигнати без обяснение. Но дали това направи българската публична среда по-прозрачна, а назначенията - по-легитимни? Не, напротив.

Декларативните разяснения на премиера за това как той еднолично взима решенията представляваха същия присмех над изискванията за прозрачност, какъвто демонстрират днес Станишев и Местан с отказа си да коментират назначенията. И двете правителства обаче следват стъпките на един друг премиер - Сакскобургготски. Именно той беше първият политик на българската сцена, който успя да съвмести несъвместимото - да оставя впечатлението, че еднолично взима кадровите решения и да уверява аудиторията, че трябва да му има доверие, вместо да изисква информация.

Дойче веле

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10.01 2014 в 00:10

За да се разбере,че Чипа е в синхрон със съвременността,трябва да се досети циментираната глава,че КГБ подписа капитулацията си на о.Малта, следователно се превърна във филиал на ЦРУ.Нашите също автоматично ги презавербоваха.Циментираната глава трябва също да се досети,че ако комунистическите тайни служби не са под контрол на тези които ги победиха и затриха,няма как да са във властта,без комунистическата си идеология.Циментовата глава трябва следователно да се досети кой и защо върна Царя,но като министър председател и защо презавербованите от БСП се лепнаха за него.Мисията на Царя беше първо да убеди комунистите да заобичат НАТО,а после да ги приобщи към ЕС,за да се отвори пътя на Турция към ЕС когато му дойде времето.

09.01 2014 в 22:53

Има предвидимост!
Най-корумпето - пИчели.