Как смъртта на президента на Иран Ебрахам Раиси, ще се отрази на страната и нейната посока?
"Не се очаква трагичната съдба на твърдолинейния ирански президент да промени посоката на иранската политика или да разтърси Ислямската република по някакъв съществен начин. Но тя ще постави на изпитание системата, в която консервативните хардлайнери доминират във всички клонове на властта, както в избраните, така и в неизбраните", пише в анализ Би Би Си.
"Смъртта на Раиси слага край на една кратка, но преломна епоха в иранската политика, през която страната се насочи към твърда линия и заплаши да доведе Близкия изток до ръба на регионална война. За близо три години на власт Раиси насочи вътрешната политика и социалната политика на Иран в по-консервативна посока и тласна страната още повече в ролята на явен антагонист на САЩ в региона, след като предшественикът му Хасан Рухани - който го победи на президентските избори през 2017 г. - първо се опита да постигне разбирателство със Запада по отношение на иранската ядрена програма, а след това засили марионетните атаки", e oбобщението на авторитетното дипломатическо издание "Форин полиси".
Ислямски юрист, отличаващ се с близките си отношения с аятолах Али Хаменей и смятан от много официални лица и експерти за вероятен кандидат за наследник на застаряващия върховен лидер, Раиси ускори обогатяването на уран и забави преговорите по Съвместния всеобхватен план за действие, след като Съединените щати излязоха от сделката през 2018 г., три години преди той да встъпи в длъжност, пише изданието.
Иран под ръководството на Раиси също така подкрепи Русия във войната ѝ срещу Украйна с мащабен износ на самоубийствени дронове и артилерия „Шахед“; увеличи нападенията на регионални марионетни милиции срещу САЩ и Израел след трансграничната атака на Хамас срещу Израел през октомври 2023 г.; и само месец преди смъртта на президента имаше масирана атака с дронове и ракети срещу Израел, се припомня в анализа. Експертите твърдят, че независимо от това кой ще замени Раиси, стратегията му едва ли ще се промени, тъй като е затвърдена сред висшите ешелони на иранското политическо и духовно ръководство.
„С Раиси и без Раиси режимът е напълно доволен от начина, по който се развива Близкият изток след 7 октомври (2023 г., когато бойци на "Хамас" нахлуха Израел, убиха над 1200 души и взеха заложници, б.а.)“, казва Бехнам Бен Талеблу, старши сътрудник по въпросите на Иран във Фондацията за защита на демокрациите (FDD). „Той е в състояние да продължи стратегията си на „смърт чрез хиляди резачки“, като стреля директно срещу САЩ и Израел чрез посредници, а след това дори няколко пъти директно срещу самия себе си с „титла за титла“, която видяхте през април, и все още изглежда така, сякаш е спечелил рунда.“
Според д-р Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в мозъчния тръст „Чатъм хаус“, системата в Иран ще използва смъртта на лидера за мащабни зрелищни прояви и ще се придържа към конституционните процедури, за да покаже функционалност, докато търси ново попълнение, което може да запази консервативното единство и лоялността към религиозния лидер, аятолах Али Хаменей.
Противниците на Раиси, от своя страна, се очаква да са обнадеждени от предстоящата смяна на лидерството, тъй като президентът бе обвинен в решаваща роля в масовите екзекуции на политически затворници през 80-те години - нещо, което той отрича; те се надяват краят на неговото управление да ускори края на този режим.
За управляващите консерватори в Иран държавното погребение ще бъде повод, натоварен с емоции; то ще бъде и възможност да започнат да изпращат своите сигнали за приемственост, добавя Би Би Си.
Най-близкото политическо предизвикателство ще бъде провеждането на предсрочни президентски избори.
Сега властта е в ръцете на вицепрезидента Мохамед Мохбер, а новите избори трябва да се проведат в рамките на 50 дни.
Неотдавнашните избори в страната, включително тези за президент през 2021., довели Раиси на власт, бяха белязани от системното изключване на умерени и прореформистки съперници от страна на надзорния орган.
„Предсрочните президентски избори биха могли да предоставят на Хаменей и висшите ешелони на държавата възможност да обърнат тази траектория, за да дадат на избирателите възможност да се върнат в политическия процес“, казва Мохамед Али Шабани, редактор на базирания в Лондон новинарски сайт Amwaj.media.
„Но за съжаление досега не сме видели никакви признаци, че държавата е готова и желае да предприеме такава стъпка“, добавя той.
Засега няма очевиден наследник.
„В тази консервативна група има различни лагери, включително личности, които са по-твърдолинейни, и други, които се смятат за по-прагматични“, посочва Хамидреза Азизи, гостуващ сътрудник в SWP - базиран в Берлин мозъчен тръст, пише Би Би Си.
Който и да поеме поста на Раиси, той наследява ограничени лостове на властта. В Ислямската република върховната власт за вземане на решения принадлежи на върховния лидер - аятолаха.
Външната политика, особено в региона, е запазена територия на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), който разполага с все по-голяма власт. Президентът не решаваше въпросите преди месеци, когато Иран се изправи пред безпрецедентно напрежение със своя заклет враг Израел заради опустошителната война между Израел и Газа, добавя Би Би Си.
А как ще се отрази трагедията на външната политика?
В катастрофата с хеликоптера загина и иранският външен министър Хосейн Амир-Абдолахиан, който играеше активна роля в опитите да представи позицията на Техеран пред света и да намери начини за облекчаване на наказателното въздействие на санкциите.
По време на спешната дипломация около войната между Израел и Газа той беше гласът по телефона и лицето на срещите със съюзниците на Иран, както и с арабските и западните външни министри, които се стремяха да успокоят и овладеят напрежението, предава Би Би Си.
„Той беше полезен канал за предаване на съобщения“, коментира високопоставен западен дипломатически източник. „Но той имаше склонност да бъде доста шаблонен, тъй като властта не се намираше във външното министерство.“
Базирани в чужбина иранските медии и отделни активисти в Иран изразиха радост от катастрофата, при която загинаха двамата лидери, тъй като Ислямската република е крайно непопулярна сред широки слоеве от обществото.
Иранската активистка за правата на жените Масих Алинеджад публикува в X: „Не изразявайте съболезнования на хилядите жертви на Ебрахим Раиси. Вместо това изразете подкрепата си за народа на Иран.“
Засега предположението, че Израел е пряко замесен в мистериозната катастрофа с хеликоптер, при която загинаха Раиси и Амирабдоллахиан, е спекулация, допълва Euronews.
Израел все още не e коментирал инцидента. Теорията за участие на Израел набира популярност сред иранците, като се има предвид враждебността между двете страни. Експертите обаче предполагат, че е малко вероятно Израел да нападне действащ президент, тъй като това би било равносилно на пряк военен акт и би предизвикало силен отговор от страна на Иран. Освен това целите на Израел обикновено са военни и ядрени цели, а не политически убийства, пише Euronews.
Мая Младенова
Мая Младенова e журналист, редактор и преводач. Започва кариерата си преди близо 20 години във вестникарството. Заместник главен редактор на OFFNews от 2012 г. Пише за медии, политика и др.