Историята на Гренландия. Защо Тръмп я иска от Дания (видео)

Гренландия влезе в новините заради изненедващото изказване на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, че Америка иска да купи заледения остров от Дания. Какви са интересите на Америка в това забравено от Бога място? И каква е историята на човешкото заселване на този, меко казано, далеч от идеален за обитаване остров? Елате с нас в Страната отвъд северния вятър.

Огромният гренландски остров лежи в Северния ледовит океан, северозападно от Фарьорите и Исландия, североизточно от бреговете на Канада. Географски е по-близо до Северна Америка отколкото до Европа. Гренландия е с площ от 2 166 000 кв. км, а столицата и най- голямо селище Нуук лежи на 64 градуса и 10 минути северна ширина и 51 градуса, 44 минути западна дължина. Общото население възлиза на под 60 000 души, като почти 90% от жителите са инуити, алеути и ескимоси, 7,5% са датчани, а оставащите 3% са основно норвежци, исландци и канадци. Популацията е разпръсната по брега, основно по западното крайбрежие, гледащо към Канада.

За български граждани не се изисква виза за посещение в Гренландия, тъй като островът е автономна територия на датското кралство, което от своя страна членува в Еврропейския съюз и Шенгенската зона заедно с България. Задморският статут на Гренландия обаче може и да изисква евентуалният български посетител да носи паспорт, като за повече детайли можете да се обърнете към гренландското дипломатическо представителство в София на бул. „Княз Дондуков“ 54. Разбира се, адресът съвпада с този на посолството на Дания.

Гренландия е най-големият остров в света. Простира се между 59 и 83 градуса северна ширина и 11 и 74 градуса западна дължина. Островът има близка морска граница с Канада и дели общи акватории с Исландия. Над 80% от територията на страната е скована в лед, като свободни от ледената покривка са само крайбрежните райони. Най-голямата надморска височина е връх Гунбьорн Фьелд на 3700 м. Екзотичният момент е, че името на върха означава буквално Гунбьорново поле, тъй като самата скала едва се подава над широко ледено поле, затрупано със сняг и не изглежда особено впечатляващо въпреки значителната си височина. Под ледената покривка осторовът е разрязан от дълбоки каньони. От 1900 година насам, Гренландия постепенно губи част от ледената си маса. От 1980 се наблюдава, че смъкването на ледовете към морето не се компенсира от достатъчно снеговалежи, така че при запазване на сегашната тенденция би трябвало да се стигне до разкриване и озеленяване на по-голяма част от острова. 

Водите около Гренландия изобилстват с риба и морски бозайници. Крайбрежието е обрасло с ниски храсти, треви, летни цветя и лишеи, които представляват паша за добитък от кози и питомни северни елени, както и за фауна от птици и диви сухоземни бозайници като арктически заек, леминг и мускусен бик. Сред хищниците първо място заема бялата мечка, която е представена и на герба на страната. Отделно се срещат арктически вълк и арктическа лисица.

Гренландия е богата на полезни изкопаеми, които, заедно със стратегическото ѝ положение, я правят поне теоретично привлекателна за северните правителства въпреки суровия климат. Злато, цинк, графит, мед, диаманти, титан-ванадий, уран и тунгстен са част от установените богатства на тази страна. Находищата обаче засегта са проследими само в незамръзналите крайбрежни райони. В Гренландия има и петрол, но добивът му е забранен с цел съхранение на девствената природа. Въпреки че от 60-те години насам островното население се радва на широка автономия, икономиката на 58-те хиляди обитатели зависи от дотации на датското правителство. Кралят и властите в Копенхаген са готови наполовина да издържат гренландците, но не и да замърсят острова и да застрашат ценната популация на водите около него.

Суровите климатични условия предопределят и реалностите на човешкото присъствие, лишено от историческата динамика на по-гостоприемни региони. Природата е основният герой и главната сила, тласкаща напред събитията на това необикновено място.

През по-голямата част от проследимата праистория и ранна история, Гренландия е обитавана най-вече от инуити – население, срадно със северноамериканските индианци и доскоро популярно в Европа като „ескимоси“. Всъщност ескимосите са само една от няколкото исторически известни инуитски култури. Иниутите са част от околарктическото население – немногобройна човешка популарция от сродни етнически групи, потомци на изтласкани от по-гостоприемни краища древни ловци-събирачи, споделящи суровите условия в най-северните краища на Азия, Северна Америка и нашата Гренландия.

Първите инуити
Първите хора, появили се на гренландския бряг, идват от Северна Америка около 2500 г. пр. Хр. Това първо гренландско население е малобройно и произлиза от наследниците на сибирски ловци, които са се прехвърлили в Северна Америка още няколко хилядолетия по-рано. Първите гренландци условно са наричани „културата Сакак“ и оцеляват до ок. 800 г. пр. Хр., когато последните им представители или напускат острова, или измират поради неблагоприятните условия. Предвид изключителния улов на риба в околните води, вторият вариант е относително слабо вероятен. Не гладът, а студът е способен да прогони хората оттук.

Почти паралелно с културата Сакак в Гренландия се развива и полеоескимоската култура „Индипендънс“, наречена така по името на фиорда „Индипендънс“, около който са открити останки от съществуването ѝ. Разликите в бита и материалните следи на двете древни поселения не са много големи. Не знаем дали тези първи жители на острова са влизали в контакт или вражда помежду си. Поселенията около Индипендънс не са толкова трайни като тези на Сакак: фиордът понякога е изоставян, така че археолозите говорят за период „Индипендънс I“ и „Индипендънс II“. Жителите на фиорда може би са били най-близки с представителите на културата „Дорсет“, обитавала най-северните краища на Канада между 2400 г. пр. Хр. и 1500 г. сл. Хр. Във всички случаи, ескимосите или инуитите от тези дълги, но не оставили историческа диря хилядолетия, остават малобройни и ограничени в технологичното си развитие заради екстремните условия на живот. Те със сигурност познават огъня, рибарските лодки и оръжия като харпуна и ножа, изработвани най-често от заострените кости на едри, като правило морски бозайници. От моржова и китова кост тези древни жители на Гренландия и Канада изработват също красиви фигурки на животни и един колкото елегантен, толкова и полезен предмет – забрало или нещо като тъмни очила, ограничаващи зрителното поле и така защитаващи очите на ловеца от ослепителния блясък на снега.

Гренландия има своите периоди на пълно запустяване. Хората от фиорда „Индипендънс“ изчезват през първи век от нашата ера. Нови, късни дорсетци се появяват столетия по-късно, ок. 700 г. и се задържат тук до 1300 г., тоест се засичат с първите бели, европейски заселници, идващи от Исландия. 

Средновековните скандинавци: земеделци, моряци и викинги 
Кой открива Америките? Класическа заблуда е, че през 1492-93 го прави испанският адмирал Христофор Колумб. Адмиралът е на испанска служба, но е италианец от Генуа. Достига остров Салвадор и правилно подозира, че още на запад ще има и континент, но така и не стига до бреговете му. На това отгоре Колумб погрешно смята, че светът е доста по-малък отколкото е – и че континентът е Азия. През 1495 колегата на Колумб Америго Веспучи най-сетне достига материка, който се оказва дотогава непознат. Но векове по-рано скандинавските викинги са достигнали друга част от северноамериканската територия.

„Книга за исландците“, „Книга за завладяването на страната“, „Сага за гренландците“ и „Сага за Ерик Червения“ са само най-известните старинни скандинавски текстове, разказващи за появата на исландски моряци и заселници по бреговете на мразовития остров. Славата на първите норвежки и исландски пътешественици из северните морета достига чак до Германия, а може би с времето е отразена и в късносредновековни италиански карти.

Първите исландски кораби достигат Гренландия около 986 г., в първото десетилетие на дългите войни между цар Самуил и Василий II. Самата Исландия, както и Фарьорските острови са заселени в края на девети век от норвежки благородници и земеделци, бягащи от насилствените опити на династията на Инглингите да обедини Норвегия и да ѝ наложи християнството. Недостигът на обработваема земя, храна и дървен материал, амбициите на викингските „морски крале“, както и постепенното разпространение на християнската религия тикат най-дръзките моряци да плават все по на север и на запад, далеч от познатия свят. За скандинавските мореплаватели с техните тесни, открити кораби, плаването из все по-студения океан, пълен с айсберги и китове, е било приближаване не просто до края на света, а направо до входа към Хел – пропастта, бележеща края на света и началото на бездната, водеща към мразовития Ад на северната митология. Въпреки изклюючително трудните условия, някои норвежки и исландски капитани продължават да изпробват морските пътища. Вдъхновението им може би донякъде е било засилено от фантастичните разкази на ирландските християнски монаси за въображаеми земи, острови , предлагащи изпитания, чудновати срещи, съкровища и приключения. Самата Исландия може би е преоткрита от скандинавците заради подобни ирландски монашески разкази. Докато на юг, покрай бреговете на Британските острови и Западна Европа норманите се превръщат в страховити пирати и завоеватели, то в пустия океан на запад те рискуват всичко с неясните надежди да открият нова земя за заселване... или такава смърт, която да се превърне в повод за прославящи ги саги.

В Гренландия скандинавските моряци основават три поселища – западно, южно и северно.

Първият скандинавски водач, стигнал Гренландия, най-вероятно е Ерик Торвалдсон или Ерик Червения от Рогаланд в Норвегия. Той живее на границата между X и XI в. Синът му е прочутият Лейф Ериксон, който ще продължи пътя на баща си още на запад, до огромната нова страна, наречена Винланд – вероятно крайбрежието на Нюфаундленд в Канада. Торвалд, бащата на Ерик, е принуден да напусне земите си в Норвегия и да се пресели в тогава гостоприемната Исландия, откъдето сетне Ерик и Лейф ще продължат на север и запад. В рамките на семейството на Торвалд, Ерик и Лейф има както християни, така и скандинавски езичници.

Анархистичната исландска република 
Около 1000 г. Исландия е необикновено средновековно общество, доста подобно на идеалната минархистка република. Страната е разделена на тринайсет окръга, в които съдии са тринайсет богати земевладелци, притежаващи не само големи стопанства, а и частни храмове на скандинавските богове. Веднъж годишно исландците се събират на Алтинг или нещо средно между панаир, съд и парламент, където обсъждат всички свои дела - . Исландия няма крал или друг владетел, а само законовед – избран тълкувател на обичайното право. Монарсите на Норвегия се опитват да наложат властта си над острова, но няма да успеят чак до 1262 г. В 1000 г. Алтингът на Исландия с мнозинство приема, че християнството ще бъде новата вяра на острова, но на езичниците е разрешено да почитат старите богове дискретно в домовете си. Тази исландска общност все още няма градове или села, нито стража, флот или войска. Населението живее в отделни стопанства и се прехранва с риболов, животновъдство и опити за засяване на ръж. Много от по-изтъкнатите исландци прекарват поне някакъв период от живота си в дворовете на различни скандинавски или британски владетели като поети, пирати, търговци и наемници. Всички решения на Алтинга се изпълняват на доброволни начала, по силата на консенсус за добросъседство. Всяка година някой от по-размирните жители на Исландия бива осъден от Алтинга на известен брой години в изгнание, за да се ограничи насилието. Исландските изгнаници често се прочуват в чужбина. Исландия е един от върховете на ранносредновековната скандинавска култура. Нейното население от близо 60 000 души създава огромен брой устни и писмени саги – разкази с различна степен на достоверност, но изпълнени с невероятно детайлни описания на живота, семейните връзки и приключенията на фантастични и реални личности от този героичен период. 

Следва на страница 2. 

Следете новините ни в GoogleNews