Глобалната продоволствена сигурност в сянката на COVID-19

Дали решението за местно производство на храни е в ръцете на Израел?

Н. Пр. г-н Йорам Елрон, посланик на Израел Последна промяна на 28 юли 2020 в 13:45 3559 0

Пандемията от COVID-19 и произтичащата от нея глобална икономическа криза разкриха много тревожен факт: светът няма готовност да гарантира продоволствената сигурност.

Сложните глобални системи, създадени в ерата на ускорена глобализация, са застрашени от срив: водещите производители на храни поставиха ограничения върху износа на селскостопански стоки от тяхна територия, възникнаха смущения и прекъсвания по цялата глобална верига на доставки от производството на полето до продажбата на храни на световните пазари, спад в търсенето и покупателната способност поради глобалната икономическа рецесия, недостиг на работници в земеделието и разпространение на болестта сред работниците в заводите за пакетиране на хранителни продукти.

Но е важно да се подчертае, че все още не сме избегнали напълно опасността от глад и прекъсване на глобалните механизми за доставки на храни. В същото време все така интензивни са явления като повишаващите се цени на храните, липсата на чуждестранна валута за закупуване на храна на световния пазар, смущения на пазара и т.н. Десетки милиони хора в Близкия Изток, Африка, Азия и други райони по света се присъединиха към 820 милиона души, които още преди пандемията бяха определени като недохранени и в опасност от глад или системен недостиг на храна. Световната банка изчислява, че само в Западна Африка приблизително 40 милиона души са влезли в категорията на „непосредствен риск“. Доклади на ООН, и преди всичко на Международната организация за прехрана и земеделие (FAO), предупреждават за нарастваща заплаха от глад, а ООН призовава международната общност да поддържа открита търговия и да се въздържа от национална протекционистка политика.

Наскоро ООН публикува годишния си доклад за „Състоянието на продоволствената сигурност и прехраната по света през 2020 г.“ Представените в него прогнози сочат, че светът не се движи към постигане на нулев глад до 2030 г. и въпреки известния напредък, повечето показатели също не са на път да изпълнят глобалните цели за изхранване. Продоволствената сигурност и хранителният статус на най-уязвимите групи от населението вероятно ще се влошат още повече поради здравните и социално-икономическите последствия от пандемията от COVID-19.

Тази ситуация повдига въпроса какво можем да направим, за да предотвратим глобална продоволствена криза, която може да доведе до глад, политическа несигурност и нестабилност в сферата на сигурността, както и неконтролирана миграция.

Без съмнение, международните търговски системи за хранителни и селскостопански материали, като торове, машини, горива и др., трябва да бъдат отворени и функциониращи. В същото време държавите биха се справили добре, ако увеличат местния капацитет за производство на храни. Тези храни, освен че отговарят на калоричните нужди, трябва да бъде здравословни, питателни и достъпни за всички и то на достъпна цена. За това местното земеделие има нужда от значителни стимули и подкрепа, за да увеличи производството и разнообразието си.

Държавата Израел, доказала се десетилетия наред като експерт в успешното иновативно земеделие в някои от най-предизвикателните пустинни и изложени на суша райони в света, може да осигури бързи, ефективни и евтини решения за тези нужди. Капковото напояване е един от най-добрите примери за това. Удивително е, че и до днес повечето от селскостопанските култури по света все още се отглеждат чрез „сухо земеделие“, т.е. земеделие, чието напояване зависи от дъжда. Преминаването към поливно земеделие би увеличило добива на културите, би спестило вода и парникови газове и с времето би създало продоволствена сигурност. Зеленчуците например могат да се отглеждат няколко пъти през годината чрез капково напояване, за разлика от еднократния годишен добив, когато се разчита на естествени валежи през дъждовния сезон.

Друг пример е „прецизното земеделие“, което отговаря на почти всички потребности на растенията по почти индивидуален начин. Днес сензори сигнализират точно колко вода и тор са необходими за всяко дърво и от какви болести страда и се препоръчва съответно индивидуално лечение, което често се прилага чрез дронове или други методи. Използването на спътници за събиране на информация и дистанционно наблюдение, компютъризирани оранжерии и непрекъснат мониторинг на температурата, влажността, вредителите/насекомите и др. от разстояние също увеличават добивите на селскостопанските култури и производството на повече храна.

Всички знаят, че без вода не може да се отглежда нищо и в сухия климат на Израел са открити и приложени неограничени решения, като например използването на пречистена канализационна вода за земеделие или дори използването на солена вода; предотвратяване на течове и/или идентифициране на техния източник във водоснабдителни системи; Хидропоника - форма на земеделие, която дава възможност за отглеждане на зеленчуци във вода. Опазването на водата, мониторингът на напояването и много други решения, разработени в Израел, могат да бъдат приложени сравнително лесно и с ниски разходи в целия свят.

Освен всичко останало, кризата с COVID-19 също така хвърли светлина върху прекомерната зависимост от храни на животинска основа. Затварянето на кланици и съоръжения за пакетиране на месни продукти, поради разпространението на болестта сред техните служители, даде много силен тласък на пазара на растителни заместители на протеини. Тази индустрия бележи ускорен растеж и много технологии като култивирано месо ще започнат да се използват масово през следващите години. Този процес също ще бъде ускорен, тъй като знаем, че отглеждането на добитък причинява тежки щети на планетата и е неустойчиво и следователно трябва да бъде намалено. В резултат на това ще нарасне съществено значението на протеиновите източници, чийто произход се намира в растенията или култивираното месо. В Израел се провеждат обширни изследвания в тази област и израелските стартиращи компании са на челната линия на глобалното развитие на такива храни.

Необходимостта от укрепване на местната селскостопанска продукция нараства още по-силно на фона на непрекъснато влошаващите се явления от изменението на климата, широкото опустиняване в световен мащаб и водните кризи, изчезването на животински и растителни видове, а с него и огромната вреда върху биоразнообразието. Тези и други проблеми застрашават способността ни да доставяме храна в дългосрочен план. В резултат на това е от голямо значение да се подготвим да обезпечим продоволствената сигурност и селскостопанското производство чрез средства, които не влияят неблагоприятно на околната среда и климата.

В заключение кризата с COVID-19 все още далеч не е разрешена и ние ще продължим да усещаме последствията от нея в почти всяка сфера на нашето ежедневие. Ето защо днес е по-важно от всякога да разберем крехкостта на световните вериги за доставка на храни, уязвимостта на продоволствената сигурност към различни източници на смущения и да се увеличи местното производство на храни в широк мащаб. За Израел ще бъде удоволствие и чест да сподели своя богат опит и знания в тези области с всеки, който има интерес да учи.

Н. Пр. г-н Йорам Елрон има магистърска степен по „Политология“ и бакалавърска по "Международни отношения" от Еврейски университет в Йерусалим. През 1984 г. е асистент във Факултет по политически науки в Еврейския университет в Йерусалим, а от 1985 до 1988 г. е координатор „Отдел на акредитираните журналисти“ в правителствената пресслужба. През 1988 г. постъпва в Министерството на външните работи на Израел, където оглавява дирекции през годините. През 1992-1996 е говорител на Израелската мисия в Европейския съюз, Белгия. От 1999 г. е съветник в посолството на Израел в Кралство Дания; посланик в Камерун, Централноафриканска република, Габон, Екваториална Гвинея и Република Конго; генерален консул в Квебек и Атлантическа Канада; постоянен представител на Израел пред Международната организация за гражданска авиация в Монреал, Канада; посланик за специални поръчения в Мадагаскар, Демократична република Конго и Република Габон. От август 2019 г. е посланик на Израел в България.