Над 1.8 милиона българи са срещнали новина, която смятат за фалшива, само за последната седмица на юли. 

Изводите са от новия сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен сред 800 души по телефона между 30 юли и 1 август. Той е част от независимата изследователска програма на агенцията и осигурява максимална представителност на данните чрез ползване на панелна методика. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5 при 50% дялове. 1% от извадката е равен на 55 хиляди души. 

34% от запитаните твърдят, че в последната седмица са срещали фалшиви новини или новини, чието съдържание смятат за невярно. 

37% от хората вярват, че чума по животните в Странджа е имало, но 48% не вярват. Останалите се колебаят. Данните разкриват сериозен по размери проблем с доверието към всяка публична информация у нас. На този фон, както може да се очаква, мнозинство от 68% смятат, че властите не си вършат работата добре в казуса със Странджа, а 26% смятат, че я вършат добре. Останалите се колебаят. Стои въпросът дали вече е възможно институциите да убеждават гражданите в необходимостта от непопулярни мерки, дори и тези мерки да са верни и нужни. 

Скорошното спиране на сделката с ЧЕЗ се харесва (мнозинство от 64% го одобрява), дори още повече се харесва призивът на Корнелия Нинова за повече държава в икономиката, отправен чрез „Визия за България“ (мнозинство от 73%). Най-много одобрение в последните дни събира ветото на президента Радев над законовите поправки, които се смятат за лобистки (75%).

Ниско е одобрението към вдигането на акциза на бездимните цигари – 45% одобряват, но 47% не го одобряват. Явно е, че българите очакват далеч по-убедителна работа от страна на органите на властта и поощряват решителната намеса на държавата, но без да губят ориентир за това, кои са областите, където държавата трябва да се намеси, и кои – не. Отстояването на националния и обществен интерес се подкрепя, но не и излишните регулации и тежести, например. 

Протестът на майките и други социални протести в последните седмици се възприемат ясно като индикатор за реален проблем, а не като функция на политически амбиции (каквито интерпретации имаше). 69% са съгласни, че този тип протести са свидетелство по-скоро за реални проблеми. 8% намират политическите амбиции за водещи, а 18% признават, че не са достатъчно запознати. Останалите се затрудняват да отговорят.

Преходът действително е засегнал дълбоко чувството за държавност у нас. Вместо да се елиминират вредните функции на държавата (ненужни регулации, например), според българите явно са елиминирани важни такива - предотвратяването на монополи; дейности, които засягат сигурността и т.н.