Галъп интернешънъл: Половината българи не знаят пълен член

Почти половината пълнолетни българи имат проблеми с правилото за пълния и краткия член в езика ни. 53% от хората у нас са на мнение, че не е нужно да си чел много книги, за да живееш добре. 

53 на сто пък не одобряват начина, по който се провеждат абитуриентските балове. 

Това са част от изводите от предизвикателните и любопитни въпроси, които „Галъп интернешънъл“ зададе в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Агенцията заложи няколко индикатора в редовното си ежемесечно изследване „лице в лице“, проведено от 11 до 18 май сред 816 души.

Изследването е представително за пълнолетното население на страната. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. Тази изследователска програма е позната като „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. 

35% от българите не са съгласни с мнозинството за четенето. Останалите се колебаят. 

„Галъп интернешънъл” попита как е правилно да се напише: „Магазина се премести“ или „Магазинът се премести“. Възможна беше и „уловката“ „И двете са верни“. 53% дадоха правилния отговор, 16% заложиха на „магазина“, а 15% - на това, че и двете са верни. 16% казаха, че не знаят.

Оказа се, че младите хора отговарят по-вярно – 61% сред хората на възраст от 18 до 25 години дадоха верния отговор, докато сред хората на възраст над 66 години този дял е 38%. В голяма степен правилно отговаря и групата на хората на възраст от 56 до 65 години. Хората с по-високо образование отговарят и по-правилно. 

Абитуриентските балове и нещата, свързани с тях, явно събуждат по-скоро негативна реакция сред обществото. 56% не одобряват начина, по който те се провеждат сега, а 27% го одобряват. Сред групите на хората на възраст между 18 и 25 години, както и сред тези на възраст между 26 и 35 години, преобладават онези, които харесват начина, по който се провеждат баловете. При най-младите например има близо 70% одобрение. 70% пък е неодобрението в групата 56+. 

Беше проверено и отношението към твърдението „Не е необходимо да си прочел много книги, за да живееш добре“. Това твърдение звучи двусмислено – то може да е констатация, но може да изразява и съжаление, а дори и одобрение. Точно защото е многозначно, то разкрива достатъчно любопитна обществена картина. На практика няма разлика в отговорите на различните демографски групи.