Държавата на война срещу овцете

Всъщност българските институции твърдят, че мерките срещу епидемията от овча/козя шарка са въведени заради здравето на овцете и бизнеса на фермерите, но дали е така? Досега нито един фермер не е съобщил за умряло от болестта животно, и в потвърждение в нотификациите на Агенцията по храните (БАБХ отговаря и за животните) също няма такава информация.

Получава се, че не болестта убива, а това правят ветеринарните власти! По груби сметки досега са изтрепани 10000 животни и вакханалията продължава. Убиваме, а не лекуваме е девиза на деня, впрочем както беше и преди 7 години ситуацията с епидемията от африканска чума по свинете. По-надолу ще обясним какво е известно, направено или не-направено, както и какви действия трябва да се предприемат.

1. Епидемията официално започна край южната граница, в община Свиленград, в началото на месец май. Всъщност огнища на овча/козя шарка имаше в края на миналата и началото на 2025 година. Понеже тази болест предпочита по-топло време е твърде вероятно тя да е циркулирала в фермите през зимата и със затоплянето през пролетта да се е разпространила масово. Към началото на август са идентифицирани официално около 100 огнища на овча/козя шарка, но реално вероятно са повече.

2. Болестта се предизвиква от Sheeppox вируса (или variola ovina). Този факт обаче не е потвърден, въпреки твърденията на ветеринарите. Там е работата, че овчата шарка е сестра с вируса на шарката по козите, както и с варианта по кравите. Тези три вируса са от род Capripoxvirus, семейство Poxviridae. Те имат множество подварианти (щамове) и трудно се различават един от друг. Практическото значение на това знание е важно, защото един щам може да доведе до 100% смъртност по животните, а друг до леки симптоми, например само повишена температура и обрив. Съдейки по информацията досега по-вероятен за нашата страна е втория вариант. Българските ветеринарни власти след 3 месеца епидемия все още не са идентифицирали правилно вирусът причинител!

3. Прието е, че тази болест се разпространява чрез телесни течности и аерозоли при близък контакт между животните. Това обаче е само част от информацията, валидна вътре в фермите. Има достатъчно доказателства, че вируса се разпространява от редица насекоми, дори и домашните мухи. Освен това заразни са продуктите от овцете (кожи, вълна, мляко), а също така дрехите/обувките на работниците от фермите и колите посещаващи стопанствата с болни животни. Съобразно начините на предаване на вирусите се нагласят и мерките за ограничения и карантина. От БАБХ знаеха, че болестта циркулира в страната, но до месец май нямаше ограничения за транспорта и търговията с овце, както и активно издирване и тестване на животни. След това мерките бяха половинчати и останаха само на хартия. Реални рестрикции на движението на животни и персонал между фермите бяха предприети чак втората половина на месец юли, и тогава вече беше късно. Вероятно немалък дял в разпространението на болестта имат многобройните държавни чиновници, шетащи без предпазни мерки, по различни поводи и безбройни проверки из фермите, както и колите на млекопреработватели и търговци. Това се повтаря непрекъснато при всяка епидемия защото контролните институции по принцип са свикнали, че правилата не засягат тях самите. Разбира се най-лесно се прехвърля вината на фермерите, които митично купували нелегално точно болните животни. На практика от правителството казват на фермерите: вие сте си виновни, а ние, добрите политици, въпреки това ще ви платим компенсации ако се съгласите да ви убием животните, защото така искат от ЕС.

4. Знаем, че досега от БАБХ не са идентифицирали точно вируса причинител. За съжаление те не са направили и епидемиологична характеристика. Никой не знае как се развива болестта, каква е детайлната симптоматика, каква е смъртността в наши условия, каква е веригата на разпространение и др. Не съм чул да е направена дори една аутопсия или изолиране на вируса причинител от кръвна или тъканна проба. Такова проучване е задължително, но няма как да се направи ако институцията се интересува единствено от бързото избиване на стадата. Ситуацията от гледна точка на ветеринарите е следната: има болест, ама не знаем подробности за нея, дори коя точно е, но пък не ни и интересува и не ни пука, и няма да направим и опит за лекуване и превенция. Можем само да се надяваме, че отношението на ветеринарите няма да се прехвърли в хуманната медицина.

5. Отчаяните фермери последния месец заговориха за прилагане на ваксинация срещу шарката по овцете. Тази мярка е успешна в много държави от Азия и Африка. Проблемът е че, в ЕС ваксинацията е забранена, а и официално няма одобрен препарат. При нарушаване на забраната следват санкции като забрана за търговия с овце, млечни продукти, кожа и вълна от тях. Изборът е лош – или избиване на животните или рестрикции в търговията и крайния резултат е еднакъв – задушаване на овцевъдните ферми. Ако избием животните това е огромна загуба на ценен генофонд и демотивация на фермерите. Вероятно е да се наложи внос на овце от други страни, а те няма да са адаптирани към нашия климат, условия на отглеждане и болести. Използването на ваксини е сложно решение и е правилно да бъде взето от фермерите, а не от чиновниците в Брюксел! Редно е правителството да застане на страната на българските производители и да поиска преразглеждане или изключение от правилата на ЕК, а не сляпо да повтарят мантрите от Брюксел, където нашите условия и интереси понякога не се разбират, а и не са първи приоритет.

6. С ваксинацията са свързани и редица проблеми от техническо и експертно естество. Когато няма одобрена от ЕС ваксина има много други варианти и производители. Веднага възниква проблем – ние не знаем точните характеристики на вируса в България и следователно няма как да се избере най-добрата ваксина. Обичайният бюрократичен подход с обществените поръчки на най-ниска цена е сигурна гаранция на катастрофа. По света е пълно с примери за използване на неефикасни препарата и това е така защото изходния щам от който е направена ваксината е от ключово значение. В такава ситуация обикновено се експериментира директно в стадата. Карантинират се стада в които се вкарват болни животни и с отделните марки ваксини се третират здравите. След месец, два се преброяват оцелелите животни и се калкулира ефективността на ваксините. Този експеримент трябваше да бъде стартиран още през месец май и тогава през август щеше да има както информация за болестта, така и подбор на ефикасна ваксина. За съжаление дори и сега никой не иска да се занимава с изследователска работа, все пак традицията е да се прави каквото каже министъра.

Дотука управлението на епидемията от овча/козя шарка е пример за това как не трябва да се прави, т.е. пълна катастрофа. Имайки предвид свършеното и несвършеното какво може да се направи:

1. Да продължи както сега да се избиват овцете е най-лесно и безпроблемно, а и оправданията с Брюксел винаги са били базова стратегия и на институции и на политици. За отрицателните страни на тази стратегия пише по-горе.

2. Затягането на карантината около огнищата ще попречи на разпространението на вируса, но само ако някой като полицията вземе инициативата защото БАБХ определено не може да се справи.

3. За да имат стимул да спазват мерките за биосигурност фермерите трябва да се подпомагат и компенсират. Допълнителна норма трябва да бъде прилагането на инсектициди в фермите защото насекомите са основен вектор за този вирус. Практиката в другите страни сочи, че карантинните зони, заради насекомите-приносители, трябва да се разширят до 50 километра от огнищата, което значи почти цялата южна част от страната.

4. Трябва да се изследва вирусът, да се направи целогеномно секвениране за генотипиране. Да се проследи веригата на предаване на болестта. Да се изясни броя и произхода на циркулиращите в България генотипове на шарката. Да се проучат клиничната симптоматика и развитието на болестта, разбира се и нивото на смъртност. Накрая, описаното по-горе изпитване на ваксини, ако все пак се стигне до тях трябва да знаем коя да приложим. За всичко това трябват изследователи и ресурси, а не бюрократите от БАБХ.

5. Преди 1 век в България са отглеждани много повече овце и кози, при това без ваксини и с много малко ветеринари. Борбата с болестите е била на базово равнище, с карантини и на принципите на естествения отбор. Стадата винаги са оцелявали! Сега с цялата помощ на съвременните технологии за диагностика, модерни ваксини, наличието на скъпо струваща ветеринарна служба и с експертната и финансовата подкрепа на ЕС не можем да измислим нищо повече от убиване на животните! Това е безумна и скандална ситуация, която има нужда от светкавични промени.

6. Правителството трябва да престане да се крие, да застане на страната на фермерите и да поиска нови правила за България. Нашата страна се намира на границата на ЕС, при съвсем други условия от Германия или Белгия. С промяната на климата много болести са на път да се настанят трайно след популациите на добитъка. Ако се продължи с политиката на избиване на животни България ще затрие и без това изнемогващото животновъдство.

Следете новините ни в GoogleNews