Повечето анализи на икономическите ефекти на предстоящото (все още само потенциално) излизане на Великобритания от Европейския съюз върху европейската аутсорсинг индустрия клонят към негативното. И това е разбираемо – Великобритания е огромен търговски партньор на ЕС, що се отнася до услугите, като най-често се цитират финансовите и банковите, но и технологичните не правят изключение.
Всеки икономически трус и рецесия (каквато се очаква през следващата година) в Обединеното кралство оказват осезателен натиск върху икономиката и на континентална Европа.
От друга страна, много от анализаторите пропускат факта, че аутсорсинг индустрията е изключително конкурентна на чисто географски принцип. Там България се конкурира с държави като Индия, Филипините, Ирландия, Китай, Малайзия, Бразилия, Южна Африка, и т.н. От цялата тази плеяда конкурентни дестинации, Индия държи около 56% дял от глобалния пазар и расте със значителни темпове. С други думи, всяка държава като дестинация за аутсорсинг, иска или не иска, трябва да се съизмерва и съобразява с Индия.
И тук стигаме до факта, че аутсорсинг бизнесът в Индия на стойност от $146 милиарда (годишен оборот) е до голяма степен свързан с Великобритания. Като бивша част от Обединеното кралство, Индия е една от 53-те членки на днешната Общност на нациите, оглавявана символично от кралицата. Дипломатическите и търговски контакти между страните са много близки и с огромно доверие. Много от централите на големите индийски IT корпорации са именно в Лондон, откъдето те координират взаимоотношенията със своите европейски клиенти и партньори (генериращи около 30% от приходите им). Над 800 такива индийски компании днес дават работа на около 110 000 души във Великобритания.
Излизането на Великобритания от Европейския Съюз ще внесе значителна политическа несигурност в тези взаимоотношения. Индийските корпорации ще се запитат дали Лондон ще е най-доброто място за седалища на техните европейски централи и дали няма да се издигнат нови бариери в търговските отношения както между Великобритания и Европейския Съюз, както и между Великобритания и Индия (при евентуално идване на власт на политически партии със съответната протекционистка икономическа ориентация). Спадът на британския паунд спрямо индийската рупия означава, че приходите от британски клиенти ще намалеят в реално изражение за индийските аутсорсинг компании.
Разбира се, паундът спада и спрямо еврото, но индийската икономика расте над 4 пъти по-бързо от европейската – тоест, трендът за индийската рупия е не просто „нагоре“, а „доста нагоре“. В индийските IT асоциации вече открито се говори за реприоритизиране на бизнеса от Великобритания към континентална Европа и преместване на централите от Лондон към Франкфурт, Париж и Дъблин (където ирландските преференциални данъчни режими винаги са били силен аргумент).
Всичко това не е само теория – веднага след обявяването на резултатите от референдума, акциите на повечето индийски IT компани се понижиха. Бенчмарк индексът S&P BSE Information Technology падна с 2.1%, а акциите на водещите индийски аутсорсинг корпорации като Infosys, Tata CS, Wipro и HCL Technologies затвориха с между 1% и 4% спад.
На този фон, България заема доста по-добро положение и съответно става по-конкурентна спрямо индийските играчи. Първото и най-сигурно предимство е очакващото се по-бавно покачване на еврото спрямо паунда в сравнение на рупията спрямо паунда. Тоест, българските услуги в близко бъдеще ще бъдат по-изгодни за британските компании и офиси на мултинационални корпорации в Лондон в сравнение с индийските конкурентни оферти. Второ, нашият аутсорсинг сектор не е толкова силно свързан с Великобритания, колкото индийският. Тоест, трусовете и политическата несигурност в Кралството няма да замразят наши инвестиции и проекти, нито ще внесат такова ниво на напрежение у нас, както това ще се случи в Индия. Трето, българските аутсорсинг специалисти са доказано по-добри в адаптирането към мултикултурна обстановка от индийците. Когато фирмите започнат да местят регионалните си центрове от Лондон към континентална Европа, с това ще се сменят и голяма част от съответните екипи. Индийците имат проблеми с това – когато индиецът е свикнал да работи с британци, той „пуска корени“ в тази култура. Ако изведнъж от другата страна на телефона застанат немци и французи, нещата стават предизвикателни. Българите нямаме този проблем – бързо се научаваме и привикваме да работим с всякакви култури и това е всеизвестно в глобалния аутсорсинг сектор.
Тук е моментът и да споменем, че България в последните няколко години, устойчиво се препозиционира от класическа „нискобюджетна“ аутсорцинг дестинация, в дестинация, която може да предложи пълна палитра услуги в целия ценови спектър. Портфолиото от клиенти на опериращи в България компании за предоставяне на изнесени услуги включват както масови, така и много ексклузивни брандове. От друга страна работната ръка заета в индустрията вече е достатъчно опитна, да умее да отговори на потребностите на клиенти от всякакъв калибър. Цялото това узряване категорично дава възможност на аутсорсинг компаниите в България се възползват пълноценно от възможностите, които биха се отворили.
Или накратко казано, аутсорсинг пазарът има „слон в стаята“ и той се казва Индия. Всеки играч като България се съобразява и конкурира с тях. При излизането на Великобритания от ЕС, негативите за Индия ще са значителни, докато за българския аутсорсинг сектор ще са относително малки. Това в средносрочен план ще ни направи сравнително по-привлекателни и съответно можем да очакваме, че Brexit-ът, иначе нагативно за икономиката ни събитие, току-виж се оказал позитивен за българската аутсорсинг индустрия (която продължава да е един от най-бурно развиващите сектори на българската икономика).
Лилия Хиц-Чолакова е главен регионален финансов директор за Германия и Източна Европа на ICT компанията Sitel, носител на наградата за най-добър финансов директор за 2016 в категория Планиране и прогнозиране. Има диплома по Финанси и MBA от HWZ Zurich.
Следете новините ни в :
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Край с туристическите визи за руснаци за ЕС, настоява финландският премиер
Машалла, Йотова, гюзел ханъм! Пишем го на кирилица, за да не ползваме арабски цифри
Номинираната за ''Еми'' Мариета Николаева напуска Нова телевизия с остър коментар за ръководството
Номинираната за ''Еми'' Мариета Николаева напуска Нова телевизия с остър коментар за ръководството