Brexit може да е от полза на аутсорсинга в България

Последна промяна на 09 септември 2016 в 16:25 11105 0

Повечето анализи на икономическите ефекти на предстоящото (все още само потенциално) излизане на Великобритания от Европейския съюз върху европейската аутсорсинг индустрия клонят към негативното. И това е разбираемо – Великобритания е огромен търговски партньор на ЕС, що се отнася до услугите, като най-често се цитират финансовите и банковите, но и технологичните не правят изключение.

Всеки икономически трус и рецесия (каквато се очаква през следващата година) в Обединеното кралство оказват осезателен натиск върху икономиката и на континентална Европа.

От друга страна, много от анализаторите пропускат факта, че аутсорсинг индустрията е изключително конкурентна на чисто географски принцип. Там България се конкурира с държави като Индия, Филипините, Ирландия, Китай, Малайзия, Бразилия, Южна Африка, и т.н. От цялата тази плеяда конкурентни дестинации, Индия държи около 56% дял от глобалния пазар и расте със значителни темпове. С други думи, всяка държава като дестинация за аутсорсинг, иска или не иска, трябва да се съизмерва и съобразява с Индия.

И тук стигаме до факта, че аутсорсинг бизнесът в Индия на стойност от $146 милиарда (годишен оборот) е до голяма степен свързан с Великобритания. Като бивша част от Обединеното кралство, Индия е една от 53-те членки на днешната Общност на нациите, оглавявана символично от кралицата. Дипломатическите и търговски контакти между страните са много близки и с огромно доверие. Много от централите на големите индийски IT корпорации са именно в Лондон, откъдето те координират взаимоотношенията със своите европейски клиенти и партньори (генериращи около 30% от приходите им). Над 800 такива индийски компании днес дават работа на около 110 000 души във Великобритания.

Излизането на Великобритания от Европейския Съюз ще внесе значителна политическа несигурност в тези взаимоотношения. Индийските корпорации ще се запитат дали Лондон ще е най-доброто място за седалища на техните европейски централи и дали няма да се издигнат нови бариери в търговските отношения както между Великобритания и Европейския Съюз, както и между Великобритания и Индия (при евентуално идване на власт на политически партии със съответната протекционистка икономическа ориентация). Спадът на британския паунд спрямо индийската рупия означава, че приходите от британски клиенти ще намалеят в реално изражение за индийските аутсорсинг компании.

Разбира се, паундът спада и спрямо еврото, но индийската икономика расте над 4 пъти по-бързо от европейската – тоест, трендът за индийската рупия е не просто „нагоре“, а „доста нагоре“. В индийските IT асоциации вече открито се говори за реприоритизиране на бизнеса от Великобритания към континентална Европа и преместване на централите от Лондон към Франкфурт, Париж и Дъблин (където ирландските преференциални данъчни режими винаги са били силен аргумент).

Всичко това не е само теория – веднага след обявяването на резултатите от референдума, акциите на повечето индийски IT компани се понижиха. Бенчмарк индексът S&P BSE Information Technology падна с 2.1%, а акциите на водещите индийски аутсорсинг корпорации като Infosys, Tata CS, Wipro и HCL Technologies затвориха с между 1% и 4% спад.

На този фон, България заема доста по-добро положение и съответно става по-конкурентна спрямо индийските играчи. Първото и най-сигурно предимство е очакващото се по-бавно покачване на еврото спрямо паунда в сравнение на рупията спрямо паунда. Тоест, българските услуги в близко бъдеще ще бъдат по-изгодни за британските компании и офиси на мултинационални корпорации в Лондон в сравнение с индийските конкурентни оферти. Второ, нашият аутсорсинг сектор не е толкова силно свързан с Великобритания, колкото индийският. Тоест, трусовете и политическата несигурност в Кралството няма да замразят наши инвестиции и проекти, нито ще внесат такова ниво на напрежение у нас, както това ще се случи в Индия. Трето, българските аутсорсинг специалисти са доказано по-добри в адаптирането към мултикултурна обстановка от индийците. Когато фирмите започнат да местят регионалните си центрове от Лондон към континентална Европа, с това ще се сменят и голяма част от съответните екипи. Индийците имат проблеми с това – когато индиецът е свикнал да работи с британци, той „пуска корени“ в тази култура. Ако изведнъж от другата страна на телефона застанат немци и французи, нещата стават предизвикателни. Българите нямаме този проблем – бързо се научаваме и привикваме да работим с всякакви култури и това е всеизвестно в глобалния аутсорсинг сектор.

Тук е моментът и да споменем, че България в последните няколко години, устойчиво се препозиционира от класическа „нискобюджетна“ аутсорцинг дестинация, в дестинация, която може да предложи пълна палитра услуги в целия ценови спектър. Портфолиото от клиенти на опериращи в България компании за предоставяне на изнесени услуги включват както масови, така и много ексклузивни брандове. От друга страна работната ръка заета в индустрията вече е достатъчно опитна, да умее да отговори на потребностите на клиенти от всякакъв калибър. Цялото това узряване категорично дава възможност на аутсорсинг компаниите в България се възползват пълноценно от възможностите, които биха се отворили.

Или накратко казано, аутсорсинг пазарът има „слон в стаята“ и той се казва Индия. Всеки играч като България се съобразява и конкурира с тях. При излизането на Великобритания от ЕС, негативите за Индия ще са значителни, докато за българския аутсорсинг сектор ще са относително малки. Това в средносрочен план ще ни направи сравнително по-привлекателни и съответно можем да очакваме, че Brexit-ът, иначе нагативно за икономиката ни събитие, току-виж се оказал позитивен за българската аутсорсинг индустрия (която продължава да е един от най-бурно развиващите сектори на българската икономика).

Лилия Хиц-Чолакова е главен регионален финансов директор за Германия и Източна Европа на ICT компанията Sitel, носител на наградата за най-добър финансов директор за 2016 в категория Планиране и прогнозиране. Има диплома по Финанси и MBA от HWZ Zurich.