Странен вирус от Япония променя разбирането за произхода на живота

Учени откриха нов вирус в река край град Камакура, в Япония. След като бил изолиран и култивиран в лаборатория, използвайки амеба (микроорганизъм, живеещ в почвата) като гостоприемник, той е наречен „furtovovirus“ от изследователите, съобщава Journal of Virology.

Така нареченият „гигантски“ вирус се характеризира със способността сам да извършва няколко задачи, които по-малките вируси обикновено оставят на клетката, която заразяват (своя гостоприемник). Освен това някои от тях притежават гени, които обикновено се срещат в сложни клетки, а не при вирусите – например гени, свързани с преобразуването на захарта в енергия, организацията на ДНК или вътрешната структура на клетката (цитоскелета).

С размер от около 200 нанометра, furtovovirus е сред най-малките гигантски вируси, като някои представители на тази група могат да бъдат до десет пъти по-големи. Учените все още не знаят точно защо гигантските вируси са станали толкова големи и как са придобили тези необичайни гени. Според една хипотеза те постепенно са заимствали гени от организмите, които са заразявали, докато друга предполага, че произлизат от по-сложни предци, чийто геном се е смалявал с течение на времето, пише БГНЕС.

Изследователите са установили, че furtovovirus притежава много голям геном (около 560 000 базови двойки) и се размножава по необичаен начин. Той използва клетъчното ядро на заразената клетка, като уврежда неговата мембрана и създава нови вируси директно вътре в ядрото – мястото, където обикновено се съхранява и използва клетъчната ДНК. Това поведение се различава от това на два други вида гигантски вируси – медузавируси, които се репликират в непокътнато ядро, и ушикувируси, които напълно разрушават ядрото и след това се размножават другаде в клетката.

"Въпреки че тези вируси принадлежат към една и съща група, те използват клетъчното ядро по различни начини. Ако успеем да разберем как гигантските вируси и клетките-гостоприемници взаимодействат и еволюират заедно, бихме могли да придобием нови знания за значението на вирусите като живи организми," каза Масахару Такемура от Токийски университет. IОсвен това тази нова информация би могла да помогне за по-доброто разбиране на съвременни вируси, като например хантавирусни инфекции.

Фактът, че и трите типа гигантски вируси използват ядрото на клетката, която атакуват, поставя важен въпрос относно еволюцията на живота, отбелязва научното издание. Някои специалисти са предложили хипотезата, че клетъчното ядро първоначално може да е произлязло от древни вируси – идея, която остава силно спорна. Повечето изследователи обаче смятат, че ядрото се е появило в резултат на древно взаимодействие между два вида прости микроорганизми – бактериите и археите – без участието на вируси. IБГНЕС

Следете новините ни в GoogleNews