Пулмолог: Резките промени в температурите могат да провокират астмата

На 5 май се отбелязва Световният ден за информираност за бронхиалната астма. Това е хронично, възпалително заболяване на дихателните пътища, което засяга над 260 млн. души по света. Въпреки че в тежките случаи състоянието може да изглежда много драматично, лечението му претърпя най-голямо развитие през последните десетилетия.

За това какво представлява астмата, как да разпознаем първите сигнали и как да живеем така, че да не провокираме острите ѝ изяви, разговаряме с д-р Мария Соколова, пулмолог в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и МЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“. Тя е специалист с над 18-годишен опит и професионални интереси в областта на хроничните обструктивни белодробни заболявания (сред които е и астмата), интервенционалната пулмология и редките белодробни болести.

Д-р Соколова, какво представлява астмата и кои са основните симптоми, които хората трябва да познават?

Бронхиалната астма е хронично, неинфекциозно заболяване на дихателните пътища от възпалителен тип, характеризиращо се с хиперреактивност на бронхите. То е едно от най-честите хронични заболявания сред населението на планетата. Основните симптоми са: задух, усещане за недостиг на въздух, „свирене“ в гърдите, кратко вдишване и продължително шумно издишване, кашлица (предимно суха, често нощем), стягане в гърдите, усещане за тежест, натиск.

Известно ли е каква е причината за възникване на това заболяване?

Няма една-единствена причина за астмата. Смята се, че тя възниква от комбинация между генетична предразположеност и фактори от околната среда. Ако в семейството има хора с астма или алергии (сенна хрема, екземи), рискът е по-висок. Това означава, че имунната система е по-чувствителна и реагира по-силно на определени дразнители. Факторите от околната среда често „задействат“ заболяването и водят до изява на симптомите: алергени (прахови акари, полени, животински косми и др);замърсен въздух и фини прахови частици; тютюнев дим, химикали; силни миризми и др. химични дразнители вирусни инфекции.

Какво най-често "отключва" астматичните пристъпи?

Най-често това са факторите от средата, които споменахме по-горе. Те могат да предизвикат или влошат пристъп на заболяването. Става въпрос за доказаните алергени като прах, полени, плесени и др.; замърсения въздух, студен и сух въздух, висока влажност, резки промени в температурата; инфекции – най-вече вирусните инфекции на горните дихателни пътища (грип, настинки); физическо претоварване (най-вече спорт на студено); силен стрес; някои лекарства – аспирин и други нестероидни противовъзпалителни медикаменти; някои лекарства за артериална хипертония.

Как се диагностицира астмата и кои изследвания са най-полезни?

Диагностицирането на астмата изисква прилагане на инструментални методи (спирометрия), лабораторни анализи и обстоен физикален преглед. Необходимо е обстойно разпитване на пациента, преслушване на белите дробове, провеждане на функционално изследване на дишането – спирометрия, при която се измерват белодробните обеми и капацитети преди и след приложението на инхалаторен медикамент), т.нар. бронхо-дилататорен тест, който при положителен резултат прави вероятността за бронхиална астма много голяма.
Провеждат се и алергологични тестове за откриване на алерген, лабораторни тестове – кръвен тест, рентгенография на белите дробове (за изключване на друго заболяване).Тъй като симптомите не са постоянни, поставянето на диагнозата може да изисква време и проследяване.

Какви са основните методи за лечение и контрол на астмата днес?

Лечението на астмата днес е значително напреднало и осигурява добър контрол на заболяването, позволявайки на повечето хора да водят нормален живот. Подходът е дългосрочен и индивидуален и цели контрол на симптомите като кашлица, задух, свирене в гърдите, предотвратяване на пристъпи и поддържане на нормална белодробна функция. Медикаментозното лечение включва – инхалаторни кортикостероиди, дългодействащи бронходилататори, комбинирани инхалаторни медикаменти, при нужда бързодействащи бронходилататори. При по-тежки случаи и при показания – биологична терапия, системни кортикостероиди под лекарско наблюдение при нужда. Немедикаментозния контрол включва: избягване на тригери, самонаблюдение (следене на симптоми и тригери), ясни инструкции какво да се прави при влошаване, начин на живот с поддържане на здравословно тегло, редовна физическа активност, ваксинации.

Има ли новости в диагностиката и лечението?

Новите тенденции са за т.нар. персонализирана медицина (според типа астма), смарт инхалатори и приложения за проследяване, биологични лекарства за тежка астма.
Новости в диагностиката са изследване на биомаркери и фенотипизиране, за да се определи точният тип астма, което позволява разделянето на зъболяването на фенотипи и ендотипи, последвано от по-точна диагноза и избор на терапия. Също така по-добро функционално изследване на дишането с цел по-ранно откриване и проследяване на заболяването.

Какво представляват биологичните терапии и за кого са подходящи?

Биологичната терапия представлява най-съвременното лечение с таргетни лекарства, моноклонални антитела, които блокират конкретни механизми на възпаление. Основната тенденция е преминаването от „едно лечение за всички“ към прецизна, персонализирана терапия, базирана на биологията на конкретния пациент. При астма биологичните терапии са насочени към специфични групи пациенти, най-вече при по-тежки и трудно контролируеми форми. Основното показание е тежка астма, която остава неконтролирана, въпреки високите дози инхалаторни кортикостероиди и комбинираната терапия; при пациенти с чести обостряния, хоспитализации и честа нужда от системни кортикостероиди; пациенти с алергична астма с високи нива на Ig E; еозинофилна астма с високи нива на еозинофили в кръвта; пациенти с тип 2 възпаление; пациенти зависими от кортикостероиди.

Какво е важно да знаят пациентите за управлението на астмата в ежедневието си?

Ежедневното управление на астмата е комбинация от навици, самонаблюдение и правилни реакции. Основен принцип е постоянството в лечението – приемането на поддържащото лечение всеки ден, за да се чувстваме добре, да не спираме лечението щом симптомите изчезнат. От голямо значение е правилната техника на инхалиране, самонаблюдението, контрол на средата вкъщи (редовно почистване, избягване на мухъл и влага, ограничен контакт с животни) и навън (внимание при замърсен въздух, при поленов сезон, шал пред устата при студ). От голямо значение е и начинът на живот – контролирана физическа активност, балансирано хранене за поддържане на здравословно тегло, добър сън, превенция на инфекции (навременно лечение на настинки).

Какви съвети бихте дали на хора с астма за поддържане на добро качество на живот?

Бих препоръчала на пациентите с астма да не прекъсват лечението си самоволно, да се самонаблюдават научавайки се да разпознават ранните сигнали и предупредителни признаци (по-честа кашлица, лек задух при усилие, нужда от ползване на облекчаващ инхалатор), да избягват личните тригери (студен въздух, прах, полени, силни миризми), да поддържат доколкото могат чиста среда, да се движат разумно, да правят контролните си прегледи при проследяващия лекар. Астмата се контролира успешно, когато има редовно лечение, добро наблюдение и бърза реакция при промяна.

Следете новините ни в GoogleNews