Проф. Наумова: Значителен процент от ваксинираните деца не изграждат достатъчна защита

Ваксинопрофилактиката е най-мощният инструмент срещу тежки инфекциозни болести. Проблемът обаче не е само в обхвата, а и в ефективността на имунизациите. Проучвания в България разкриват тревожна статистика – значителен процент от ваксинираните деца не изграждат достатъчна защита.

Това каза пред БГНЕС имунологът проф. Елисавета Наумова. Тя представи Националната стратегия за опазване на имунното здраве и превенция на автоимунните заболявания. Стратегията е разработена от водещи български имунолози и е заложена като ключов приоритет в здравната стратегия на страната до 2030 г.

Национална стратегия за опазване на имунното здраве и превенция на имуномедиираните заболявания, разработена от водещи български имунолози, е заложена като ключов приоритет в здравната стратегия на страната до 2030 г.

Новите мерки предвиждат въвеждането на масов скрининг за ранна диагноза на първични имунни дефицити, задължително изследване на имуноглобулини и прецизиране на ваксинационния процес, за да се гарантира изграждането на адекватен имунен отговор.

По думите на проф. Наумова конкретните стъпки в стратегията са насочени към фундаментална промяна в грижата за имунната система на населението.

Основните аспекти в тази стратегия са свързани със скринингови програми, които са насочени за ранна диагноза на първичните имунни дефицити, които се надяваме да стартират в началото на 2026 г. Профилактика на имунното здраве при деца и възрастни, включва задължително изследване на имуноглобулини, както в детска възраст, така и при възрастните. Заложили сме на ваксинопрофилактиката и най-вече да оценим отговора от тази ваксинопрофилактика при всички имунизирани, за да решим кога трябва да има реимунизация, особено при хора с компрометиран имунитет. И не на последно място, това е имунотерапията, заместителната терапия при пациенти с лични имунни дефицити“, заяви тя.

Ваксинопрофилактиката е най-важният инструмент за предпазване от тежки инфекциозни заболявания, поради което се обръща изключително голямо внимание не само за нивото на или броя на ваксинираните, но доколко те адекватно отговарят на приложените ваксини, обясни имунологът.

„В нашите проучвания, които имаме на немалък брой пациенти, установихме, че около 10-12% от ваксинираните деца нямат добър отговор, както към протеинови, така и към пневмококови ваксинални антигени, което налага допълнителна реимунизация от една страна или пък изготвяне на индивидуална програма за ваксиниране при тези хора. А това е особено важно за имунокомпрометираните хора, тоест тези, които имат някаква форма на имунен дефицит, защото от една страна те трябва да са защитени.

Имунологът обясни още, че ефектът от ваксинациите трябва да се изследва, за да могат специалистите да се ориентират какъв процент от децата и възрастните се нуждаят от допълнителна ваксинация.

Според данните, България се намира в долната граница на европейската статистика по честота на имунни дефицити, но това не бива да успокоява здравната система, а по-скоро да мотивира за по-добра и ранна диагностика.

„Честотата на имунните дефицити в България е 3,8 на 100 000 жители, което се движи към долните честоти на хората от европейския регион, които започват от 1,5 до 10 на 100 000 жители“, уточни проф. Наумова.

С въвеждането на новите скринингови и профилактични програми, експертите се надяват не само да подобрят ранното откриване на тези състояния, но и да осигурят адекватна и персонализирана имунна защита за всеки гражданин, съобразена с индивидуалните нужди на организма му.

Следете новините ни в GoogleNews