Проф. Христова: Вътреболничните инфекции са сериозен проблем у нас, но се крият

Вътреболничните инфекции продължават да бъдат сериозен проблем у нас, но все още нямаме приет план за борба с антимикробната резистентност, заяви по БНТ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова.

Тя коментира и разпространението на бактерията Klebsiella pneumoniae, която все по-често се свързва с тежки инфекции в болнична среда.

"Това е нормален обитател на чревния тракт, но извън него причинява редица инфекции – тежки пневмонии, инфекции на рани, хирургични разрези, менингити, сепсиси", поясни проф. Христова.

Историята на трансплантирания Петър: Шанс за живот или смъртна присъда

По думите ѝ при хоспитализирани пациенти рискът е по-висок заради отслабения имунитет.

Тя подчерта, че средата в лечебните заведения е контролирана, но "далеч не е стерилна", а стерилността изисква строго разписани и спазвани правила. Въпреки това България остава единствената страна в Европа без официално приет национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност:

"Години наред планът е изготвен, коригиран многократно, но не е приет."

Според нея вътреболничните инфекции у нас са силно подценени в отчетите.

"Една голяма част от лечебните заведения ги скриват или не ги диагностицират. Докладваният процент е нереално нисък", каза тя и определи практиката като опасна, тъй като пациентите често напускат болниците без да знаят, че са носители на бактерии.

Проф. Христова подчерта значението на скринингите – при постъпване, на персонала, както и при изписване, за да се предотврати пренасяне на бактерии между лечебни заведения.

Имало да става: Медицински надзор провери две болници, но не откри причината за смъртта на пациент

"Това са устойчиви бактерии, които се задържат по повърхности и изискват много щателна дезинфекция – навсякъде, включително решетки на канали и мивки", уточни тя.

По отношение на антибиотичната употреба Христова предупреди, че резистентност се развива не само при прекомерна употреба, но и при "по-кратки курсове или по-ниска доза". Тя посочи, че електронните рецепти са намалили употребата с около 20%, но това е само първа стъпка.

"В сравнение със Западна Европа при нас антибиотиците се леят за щяло и нещяло, особено при вирусни инфекции. Няма вирусна инфекция, която да се лекува с антибиотици", заяви проф. Ива Христова и припомни масовото неправилно изписване по време на ковид.

По думите ѝ най-новите и ефективни стратегически антибиотици не са достъпни у нас, защото за търговците "пазарът е малък и нерентабилен". Въпреки това, те са необходими при тежки случаи с мултирезистентни щамове, а смъртността в Европа от подобни инфекции надхвърля 35 000 души годишно.

Проф. Христова настоя за спешно приемане на национален план и за стриктно спазване на болничните политики, които ограничават употребата на определени антибиотици, за да се забави развитието на резистентност.

Следете новините ни в :