Плевен е градът на лекарите, Пловдив - на стоматолозите
Най-много лекари на глава от населението има в Плевен, а най-много стоматолози в Пловдив. Болничната мрежа е раздута и неравномерно разпределена. Броят на лечебните заведения е непроменен, но в частните болници броят на леглата расте. Това показва данните на Националния статистически институт към 31 декември 2023 г..
Няма интерес към болниците за продължително лечение
341 са болниците у нас, а леглата са 55 724 легла. Броят на лечебните заведения спрямо 2023 г. е непроменен, но леглата се увеличават с 1 017, или с 1.9%.
Болниците са 319 с 53 472 легла, като 203 от тях са публични (държавни и общински) и 116 - частни. Разпределението на болниците по форма на собственост в последните години остава относително постоянно. С 29.6% нараснал броят на леглата в частните болници.
Многопрофилните болници са 181 с 39 168 легла, или в 56.7% от болниците е съсредоточен 73.2% от легловия им фонд в страната. Специализираните болници са 138 с 14 304 легла. От тях за активно лечение са 71 с 4 419 легла; една е за продължително лечение със 145 легла; 18 са лечебните заведения за продължително лечение и рехабилитация 2 161 легла; само за рехабилитация са 36 болници с 5 497 легла.
Държавните психиатрични болници са 12, а леглата в тях 2082.
Най-много на глава от населението са болниците в областите Плевен (1 297.0 на 100 000 души от населението), Смолян (1 150.8) и Пловдив (1 092.0), а най-малко са в областите Перник (402.6), Ямбол (425.1) и Видин (431.9).
Заведенията за извънболнична помощ са 2 237 с 1 307 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Най-много са леглата в медицинските центрове - 922, следвани от диагностично-консултативните центрове - 113 с 293 легла.
Денталните центрове са 67 с 9 легла, а медико-денталните центрове - 67 с 83 легла. Другите лечебни и здравни заведения са 149 с 1 742 легла.
Болниците "обират" лекарите и медицинските сестри
29 911 са практикуващите лекари на основен договор. Лекарите по дентална медицина са 7 607, като 6 583 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 44 523, от които 28 570 медицински сестри и 3 253 акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 825 лекари и 37 лекари по дентална медицина. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 25 928, от които 17 977 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 10 033 лекари и 7 183 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 554) и лекари по дентална медицина (6 583), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 6 948, като 55 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 2 053 лекари и 387 лекари по дентална медицина.
Най-голяма е групата на лекарите на възраст от 55 до 64 години. Младите специалисти са 18% и работят предимно в болнични заведения
Към 31 декември 2023 г. разпределението на практикуващите лекари по пол е следното - мъжете са 13 260 (44.3%), а жените - 16 651 (55.7%).
В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 9 755, или 32.6%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) - 6 545, или 21.9%. Младите практикуващи лекари, на възраст до 35 години, са 5 457, или 18.2%. (виж табл. 3)
Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и видове заведения показва, че най-голям е делът на младите лекари на основен договор в болнични заведения (26.2%), а най-малък - в заведенията за извънболнична помощ (4.4%). Повече от две трети от лекарите на основен договор в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (73.2%).
Общопрактикуващите лекари - най-многобройни, след тях са кардиолозите и гинеколозите
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 3 790, или 12.7% от всички лекари в страната. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 6.4%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.8%, хирургия - 5.0%, педиатрия - 4.8% и нервни болести - 4.7%.
Плевен с най-много лекари на глава от населението
Осигуреността с лекари в края на 2023 г. общо за страната е 46.4 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.8. Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.5 до 76.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (виж фиг. 3) - Плевен (76.7 на 10 000 души от населението), София (столица) (56.9), Пловдив (56.3) и Варна (54.5). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.5 на 10 000 души от населението), Разград (29.0), Ямбол (29.3) и Добрич (30.1).
Пловдив - градът на зъболекарите
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (18.7 на 10 000 души), Варна (16.1), София (столица) (14.9) и Перник (13.7). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (5.7), Силистра (6.3), Разград (6.5) и Монтана (6.7 на 10 000 души от населението).