Надежда Стаменова: Жените раждат, защото имат нужда да дадат любов на някого

"При нормалните раждания, които изискват време, търпение, умения, грижовност, акушерката е най-подходящият човек, който може да бъде до раждащата жена", казва Надежда Стаменова. Жените ѝ се доверяват в родилната зала, защото я познават добре от училището за бъдещи родители, което ръководи. Подготвила ги е отлично, за да направят този важен момент от живота си незабравимо преживяване и дори да изпитат удоволствие. Умее да печели привърженици на естественото раждане с красноречие и професионализъм. Ръцете ѝ са поели хиляди бебета за първи път. Може дори да премести "по-инатливите" от тях, за да заемат правилната позиция за раждане. Залата, в която работи, прилича на малък "театър на раждането". Там могат да се видят слингове, топки, шведски стени - всичко, което би направило процеса по-лек и приятен. "Когато жената има добър спомен от раждането си, иска още бебета", казва Надежда Стаменова, акушерката, с която празнуваме Деня на родилната помощ. За нея празникът е двоен, защото болницата, в която работи - МБАЛ "Надежда", отбелязва 10-ия си рожден ден.

Г-жо Стаменова, живо ли е все още желанието на българките да раждат деца? Напоследък непрекъснато ни упрекват, че мислим повече за кариерата и собствените си удоволствия.

Болница „Надежда“ е лечебно заведение с разнородна дейност, но е разпознаваема като болницата с най-големия инвитро център в България и една от водещите в направление „Акушерство и гинекология“. В този смисъл, нашият случай е малко по-различен, защото тук подпомагаме забременяването и проследяваме бременната и нероденото ѝ бебе. Тук жените раждат и се осъществява грижата за тях и тяхното бебе след това. Нашето впечатление е, че българките искат да раждат. Разбира се, това ни мнение не е меродавно за всички български жени. Мога да кажа, че тези, които ни търсят, искат дете. При нас семействата, двойките или дори дамите, които са сами, са водени от един-единствен мотив – че имат любов, която да дадат. Живеейки живота си в това динамично време, те осъзнават, че любовта, която носят към живота, трябва да бъде дадена на някого и се решават да станат майки.

Вземам повод от думите Ви, за да попитам увеличава ли се броят на жените, които не са семейни, нямат партньор, но желаят да имат дете и забременяват инвитро?

За съжаление, да. Това не говори в добра светлина за българските мъже. Най-вероятно и майките имат в голяма степен вина за това съвременните млади мъже все по-рядко да поемат отговорност и все по-рядко да се държат мъжки – като глава на семейство. Говорим за мъж, който би искал отговорно да поеме грижите за жена и бебето ѝ, така че тя да може да го отглежда спокойно, да може да бъде майка, особено през първите 2-3 години след раждането.

Най-вероятно ние, жените, отглеждайки момчета, за които твърде много се грижим и твърде им улесняваме живота, сме създали ненасочени към семейството мъже. Не им се поема отговорност, не искат да се грижат, не искат някой да разчита на тях. В този ред на мисли дамската част от съвременното общество сякаш е по-зряла, взимайки решение да ражда и без партньор.

При Вас е по-специфично, но все пак каква е средната възраст на родилките и какъв е семейният модел, който преобладава?

Все повече са семействата с три и повече деца. Дамите виждат, че не е толкова страшно, че е ценно и предпочитат да раждат повече деца. Средната възраст на родилките при нас е около 30-35-37 години. Не е необичайно да дойде дама на 40 или 44 години, да каже, че иска да ражда нормално и това да се случи. Вече е стандартна практика.

Кои са идеалните предпоставки за безпроблемно раждане?

Идеалните предпоставки за мен са няколко. Първа е мотивацията на жената, съзнанието, че тялото ѝ е създадено да ражда. Втора е добрата медицинска грижа и качественото проследяване на пациентката по време на бременността, за да могат да се вземат всички предпазни мерки и, ако е нужно, да се вземат терапевтични такива. И, разбира се, не на последно място е доброто общуване между пациентите и екипа. При нас училищата за бременни, възможността за комуникация с акушерки, възможността за индивидуална акушерска консултация, обсъждането на план за раждане, предварителната подготовка, която препоръчваме и реализираме, са комплекс от предпоставки, които водят до перфектни раждания.

Кои родилки са „по-лесни“ – тези, които са добре информирани, или другите, които не желаят да се подготвят?

"По-лесни" в смисъл на това да родят по-хубаво, по-близо до природата, с по-малко травми и с позитивни емоции са информираните родилки, които са добре подготвени. Но когато говорим за управляване на раждане, манипулиране, както има такива практики при някои колеги, на тях са им по-лесни неподготвените родилки, защото имат повече страхове, а човек със страх много лесно бива управляван.

Нашата цел обаче е жените да раждат не със страх, а с удоволствие и да изпитват щастлива емоция от това, което им се случва, дори да е свързано с болки или някакви усложнения. За жената е много важно позитивното изживяване, защото раждането не е като да отидеш на сладкарница, това е сериозно предизвикателство и е много важно тези дами да бъдат подготвени. Лично за мен най-приятно, не казвам лесно, е да работя с жени, които са минали през акушерски консултации, с които сме обсъждали план за раждане, които са добре подготвени. Така и аз се запознавам с тях и те се запознават с всичко, което би им се случило. Нещата се приемат много по-спокойно, решенията се вземат по-адекватно. Те са интелигентни, информирани и заедно правим нещата да са хубави.

Не се ли нуждае акушерката от реабилитация и връщането ѝ до родилката? Преди години правих една анкета „Как се казва Вашата акушерка“. Много от жените не успяха да назоват името на акушерката, присъствала на раждането им. Защо се стигна дотам тя да бъде изтласкана в ъгъла и в много случаи да бъде наблюдател на раждането?

Първата грешка, която допускат медиите, включително и Вие, е изразът „акушерката, присъствала на раждането“. Акушерката не присъства на раждането, тя води раждането. Акушерката е до родилката. Ръцете на акушерката са тези, които ще погалят раждащата, ще изключат системата ѝ, ще чуят бебето, ще ѝ направят масаж, ще ѝ казват какво да прави. Тя не просто присъства, за да регистрира раждането или да избърше пода след жената. Тя води това раждане. При нормалните раждания, предвид това, че изискват време, търпение, умения, грижовност, акушерката е най-подходящият човек, който може да бъде до раждащата жена.

Защо е изтласкана? Първо, защото не носи титлата „доктор“. Второ, защото до голяма степен раждането твърде много се комерсиализира. Много често може да чуете „иди си плати при еди-кого си , защото ще ти обърне внимание“ или „той ще те спаси, ако има нужда“. Всяването на страхове у жената и внушаването на идеята, че някой ти е „спасил живота“, без такова нещо да се е случило, поражда корупция. Всеки иска за себе си, за детето си, за жена си, дъщеря си, сестра си, най-добрата грижа и е склонен да плати мило и драго. И ето ви я корупцията! Тогава акушерката започва да губи своето значение.

Освен това, според българския стандарт по акушерство и гинекология акушерката не може да работи самостоятелно, въпреки че има квалификация, практика, обучение, каквито имат всички акушерки на запад от нас. В Германия, Англия акушерките са тези, които водят раждането и викат лекар, само ако преценят, че има необходимост от такъв. В болница Кингс колидж (базирана в Лондон; в частния ѝ сектор раждат жените от кралското семейство б. р.) има 12 родилни зали. Тези 12 зали се управляват от една старша акушерка. Тази акушерка е българка.

Какво печели раждането от присъствието на акушерката?

Добра, щадяща за тялото и душата на жената грижа. Печели съпричастност, любов, позитивни изживявания и губи ненужни оперативни намеси. Защото акушерките, които имат добър опит и практика в родилна зала, могат добре да преценят с какви действия могат да водят раждането в правилната посока, така че то да завърши нормално, и бебето, и майката да са добре. Знаят кога няма смисъл от тези намеси и директно препоръчват оперативно раждане. Едно нормално раждане може да продължи между 7 и 10-12, дори 24 часа. Затова давам пример и със Западния свят. Защото акушерките имат търпението и времето наистина да стоят до жената, докато лекарят като висококвалифициран специалист трябва да се занимава с патологията, да решава проблеми. Здравата жена няма нужда от никой друг освен от акушерка. Иначе казано – някои жени имат нужда от лекар, но всяка жена има нужда от акушерка.

Урок по раждане, снимка: МБАЛ "Надежда"

Възражда ли се интересът към физиологичното раждане?

При нас определено да. И пак ще подчертая – колкото по-зрели и осъзнати са жените, толкова по-често се насочват към естественото раждане и към това как могат да го направят по най-добрия за тях и бебетата им начин. Все повече жени се интересуват, посещават училищата за бременни, записват часове за индивидуални консултации при акушерка, подготвят се активно, следват съветите ѝ, обсъждат плана си за раждане. Желанието за нормално раждане е заразно – една жена, която е успяла да роди хубаво, нормално и е щастлива от това, „заразява“ още пет около нея с идеята за естественото раждане. Определено има възраждане и връщане към нормалността по отношение на раждането.

Нестандартното предлежание винаги ли е индикация за секцио? Чух, че умеете да правите „магии“ и да променяте позицията на бебето в корема на майката?

Вероятно става дума за външното верзио, което практикуваме вече от една година. Разбира се, правя го след добра подготовка, след посещение на семинари, конгреси, обучителни групи в чужбина. Стигнахме до извода, че това, което правят хората по света и е първа линия на поведение, когато бебенцето не е с главичката надолу, може да бъде направено и при нас. Разбира се, работим в екип с лекар. Той преглежда с ехограф дали всичко е наред и когато нямаме противопоказания, които да застрашават майката или бебето, извършваме верзио. То може да се направи при бебе в седалищно, косо или напречно предлежание.

За съжаление, при близнаци, които са в неправилна позиция, няма как да го направя, но мога да преместя едното бебе, а другото да го оставя на място. Практиката ни до момента показва, че процентът усложнения е точно както е описан в световната медицинска литература - сумарно под 1%. Жените са изключително щастливи. Това е добре забравено старо, което използва съвременните достижения на медицината, каквото е ехографията например. Ехографията ни дава информация за това как изглеждат нещата отвътре и възможност съвсем безопасно и контролирано да направим външното верзио. На практика това е една стара техника, която предишните акушерки са владеели. С напредването на Цезаровото сечение тази техника е изтласкана, сложен ѝ е печат, че страшна и опасна – „ще загубите бебето си, ще загинете и Вие“ и жените казват – „О, не!“. Един като каже, че от това се умира, никой повече не иска да посегне. Практиката ни тук показва, че не е толкова рисково. Вчера например завъртях едно бебе.

Това как става на практика?

Жените го определят като малко по-дълбок масаж в областта на корема. Лекарят прави ехографски преглед, оглежда как е детето, как е разположена пъпната връв, дали всичко е наред с плацентата, как е застанало бебето, дали кръвоснабдяването му е адекватно, какво е количеството околоплодна течност, има ли миомни образувания, неща, които биха могли да ни попречат. Когато всичко е наред, с прийомите на Леополд и със специална техника за верзио, масажирайки корема на жената, прибутваме бебето в правилната посока, така че да се завърти и от седалищно да застане в главично предлежание.

Не бъркаме в тялото на жената, не използваме лекарства, не режем, не разпъваме на кръст. Майката заема подходяща позиция, така че да няма напрежение в областта на корема, в съзнание е, диша спокойно, говорим си през цялото време. Преместването на бебето се прави плавно, с две ръце и се контролира с ултразвук. При поява на някакво притеснение можем да спрем.

Вие имате и опит с нормално раждане след секцио. Кога е възможно?

Обикновено, когато жените са били мотивирани да раждат по нормален път, но по някаква причина не им се е случило първия път, след това искат да компенсират, да си получат мечтаното нормално раждане. Те са доста подготвени и силно мотивирани. Риск наистина съществува, но той е проследяем. От 5 жени, които са родили с Цезарово сечение, 4 успяват да родят след това нормално. Действа се много внимателно по отношение на обезболяването, за да не се замаскира симптоматика от разкъсване на матката заради предходното Цезарово сечение. В същото време не ги оставяме да раждат абсолютно натурално и да изпитват силна болка. Търси се баланс, за да не изпуснем проблем. Но това са случаи, при които причината за предходното Цезарово сечение е била извън майката.

Питам, защото все пак при Цезарово сечение се срязва матката.

Да, именно. Много важно е с какво и как е зашита матката при Цезаровото сечение. Обикновено жените, които идват да раждат нормално след секцио, са наши пациентки. Вече са раждали при нас и много добре знаем какво се е случило. Но дори и да не са били наши пациентки, много внимателно, с помощта на ултразвук, успяваме да преценим колко е дебела стената на матката, колко е голям рискът от разкъсване. Така че това също се контролира.

Родилна зала, снимка: МБАЛ "Надежда"

Топки, шведски стени, слингове – чувала съм за тези модерни методи за подпомагане на нормалното раждане. Като че ли на тези жени им се организира един „театър на раждането“. Доколко помагат? Как се прилагат?

Разполагаме и с трите възможности, включително и с дюшеци, с които жените могат да легнат на земята, да заемат удобна поза. Помагат изключително много, особено когато говорим за раждане без обезболяване, без епидурална упойка. Сега дори предстои въвеждането на още нещо, което за нашите географски ширини е по-непознато – използването на електрообезболяване – т. нар. стент машинки. Дамите, които имат желание да раждат абсолютно естествено, минават на подготовка при нас.

При слинга например заемат различни позиции, така че да родят по-лесно. При родилките, които са обезболени, топките са нещо великолепно. Преди 10 години, когато ги имплементирахме в родилната зала, колегите ги гледаха странно. Сега няма жена, която да не използва топка за раждане. Всички добре знаят магията на топките – как помагат за напредване на раждането. Умело използвана е мобилността на таза и бебето по време на раждане, така че в комбинация с топките ни се получава чудесно, още повече, че те са съвместими с епидуралното обезболяване.

Как помага топката?

Много са факторите. Когато пружинират върху топката, жените засилват ефекта на гравитацията при спускането на бебето в таза. Когато завъртат ханша си, седейки върху топката, разместват тазовите кости и така променят размерите на вътрешния таз, така че бебето по-лесно да навлезе в него. Освен това самото седене с разтворени крака разтваря мускулатурата на тазовото дъно и влагалището. Така се работи на три нива – първо намалява болката в кръста, защото отслабва натискът от бебето върху кръста. Второ, използваме гравитацията, буквално тръскайки бебето надолу. Трето, движението на тазовите кости, което е по-лесно, когато жената е седнала на топката, улеснява бебето по пътя му към най-широкото пространство във вътрешния таз и не на последно място – мускулатурата е доста по-разтворена и става по-лесно. Естествено, има го и забавлението, а това подпомага отделянето на ендорфини, които са естествени обезболяващи хормони.

Бащите по време на раждане - повече помагат или повече пречат?

Подготвените татковци помагат. Ако те са били заедно с жената на акушерските консултации, на училищата за бременни, ако наистина са се вслушвали в това, което им се говори, и познават механизма на раждане, могат много да помогнат на жената. Дори ако щете само да се правят на шут около нея, да я забавляват, разсмиват също ще ѝ помогнат, защото тя ще отделя ендорфини. С татковците, които се страхуват и присъстват само за да видят как ще излезе бебето, или по принуда, това не става.

Значи те са емоционален фактор?

Могат да бъдат и физически. Могат да притискат определени точки, които обезболяват жената, да ѝ помагат при ставане, лягане, дишане, ако щете дори да ѝ направят масаж на раменете, за да я релаксират. Преди известно време се появиха дулите. Те всъщност заместват таткото. Но аз мисля, че в създаването на едно дете участват майка и татко и е много по-добре таткото да бъде съпричастен и към раждането. Така и връзката със следващото поколение е много по-различна. Татковците категорично имат място до майките. Просто трябва да узреят за това и да бъдат подготвени.

Изкушавам се да Ви попитам има ли нестандартни реакции при мъжете, които присъстват на раждане?

За десетте години, в които допускаме татковци, имаме двама-трима, на които им е прилошало. По-скоро плачат от умиление, което учудва майките. Има и такива, които странят, вземат списание и започват да се крият зад него, смятайки, че никой не ги вижда, защото ги е страх. А ги е страх, защото не са подготвени. В повечето случаи обаче мъжете са изключително адекватни.

Вие сте привърженик на акушерския патронаж. Какво дава той на младата майка освен увереност, че има с кого да сподели проблемите си?

Освен увереност, че може да сподели и обсъди проблемите си с професионалист, тук говорим и за майчино и детско здраве, което безспорно има отношение към желанието за раждане на следващо дете. Когато една жена е спокойна и уверена, че се справя добре с бебето си, че се грижи добре за него, оказва добри хигиенни грижи, къпе го добре и обработва пъпчето му, храни го пълноценно, тя се чувства много по-уверена като майка и е много по-голяма вероятността да реши да има второ дете.

Когато акушерката е проследила състоянието на жената, това намалява късните следродилни усложнения. Защото акушерката проследява и какво е състоянието на родилката. Има ли нужда от изследвания, от някакъв тоалет, добре ли зарастват нараняванията ѝ, ако има такива. Или ако е родила с Цезарово сечение – как се възстановява раната. Съветите, които жената получава, касаят и нейното лично здраве, а това безспорно променя здравната статистика, когато говорим за репродуктивно здраве и за бъдеще. Изключително важно е.

Жените получават увереността, че са добри майки. Спират да слушат съседки, баби, „една жена ми каза“. Започват да се доверяват на професионалистите и виждат, че всъщност майчинството нито е страшно, нито е сложно. Наистина ми се ще този домашен патронаж да го облека в мисионерство, защото става дума за нещо важно. Акушерките имат професионална квалификация и правомощия да го правят самостоятелно, а това дава на жените здраве и емоционално спокойствие, и желание за още бебета. Това е изключително важно за нацията.

Заради обичта си към бебетата Надежда Стаменова завършва акушерство в колежа на Медицинския университет в София през 1998 г. Четири дни след държавния изпит вече работи в родилна зала на Университетската акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“ в столицата. Амбициите ѝ да повишава знанията и опита си добавят към CV-то ѝ курс за операционна акушерка, познания в областта на лечението на зависимости, диплома от СУ „Св. Кл. Охридски” за специален педагог, управление на здравни грижи във Факултета по Обществено здраве на Медицинския университет – София.

През 2005 г. става част от екипа на Центъра за репродуктивно здраве „Надежда“ и води лекции в училище за бременни „МА-МА“ заедно с ак. Елена Василева. Така продължава да практикува любимата си професия, макар и в друга част на родилната помощ – предродилната подготовка. От 2014 г. до днес съчетава работата в Родилна зала с воденето на курсове за подготовка за раждане и грижа за новороденото дете в МБАЛ „Надежда“.