Измерват сърдечносъдовия риск в седем града у нас

През целия месец април в седем града на страната – София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора, Хасково и Благоевград, желаещите да определят своя сърдечносъдов риск могат да го направят в 50 аптеки.

Инициативата беше обявена по време на уебинара „Разбери как да провериш сърдечносъдовия си риск“.

Кампанията си поставя за цел да насочи вниманието на българите към рисковите фактори, свързани с повишения сърдечносъдов риск и превенцията на инсулта и инфаркта, които са водеща причина за заболеваемост и смъртност у нас.

Обучени специалисти ще определят риска чрез специален тест, който ще показва доколко хората са застрашени от сърдечносъдов инцидент. Консултациите ще са безплатни и ще се извършват без предварително записване при спазване на всички противоепидемични мерки.

Пълният списък на аптеките, включени в инициативата, е публикуван на сайта на кампанията www.obichamjivotasi.com. На него може да намерите специален тест, чрез който всеки желаещ може да изчисли бързо и лесно своя сърдечносъдов риск. На интернет страницата е публикувана и богата медицинска информация за превенцията и рисковите фактори на инфаркта и инсулта, които са най-честите сърдечносъдови инциденти.

За предходните издания на кампанията през изминалите две години над 7 хиляди души са определили своя сърдечносъдов риск. Според данните, 45% от тях са били с висок или много висок сърдечносъдов риск. Тревожен е фактът, че през миналогодишната кампания всеки трети от хората с много висок сърдечносъдов риск не е знаел за това.

„Посещавайте семейния си лекар и правете годишните профилактични прегледи. Възползвайте се по всякакъв начин да разберете какъв е вашият сърдечносъдов риск, какво се случва с вас“, апелира доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

Според него много хора смятат, че щом пият лекарства, няма нужда да правят нищо друго, а това не е достатъчно. Той обърна внимание, че човек трябва да направи всичко възможно, за да намали рисковите фактори като нездравословно хранене, липса на движение, стрес.

д-р Саркиз Калустян, кардиолог, УМБАЛ "Св. Анна"

„България попада в списъка със страните във високо-рисковата зона на сърдечносъдови заболявания. Нивото на рисковите фактори у нас е лошо контролирано. Според данни от Евростат, средната смъртност от инфаркт, инсулт и сърдечносъдови заболявания в Европейския съюз е около 370 на 100 000 души, докато за България стойностите са около 1220 на 100 000. Разликата е почти три пъти и половина. Най-тежко е положението в Северозападния и Югоизточния регион. При ранно установяване на миокарден инфаркт пациентът може да се възстанови почти на 100%. Ето защо е важно да се разпознаят симптомите (болка в гърдите, необясним задух, тежест) и веднага да се вземат мерки“, каза д-р Саркиз Калустян – кардиолог в УМБАЛ „Св. Анна“.

Гинка Петкова, психолог

Сърдечносъдовият риск може да бъде контролиран чрез промяна в начина на живот. Това обаче се оказва много трудна задача за повечето хора, които имат наднормено тегло, ниска двигателна активност или са пушачи. Според клиничния и консултативен психолог Гинка Петкова ключът е пациентът.

„Колкото по-рано си дадем сметка, че всичко зависи от нас, толкова по-добре. За съжаление в България няма такава система за профилактика, каквато е изградена в другите държави. Затова ние трябва да променим нещата, да променим начина си на живот, да се храним правилно, да спортуваме повече. Важно е преди промяната да се идентифицира проблемът – ако човек пуши и не спира, трябва да разбере, какво му пречи да се откаже от вредния навик и да изгради план за справяне с проблема“, обясни Петрова.

В световен мащаб сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност. В България на всеки трима души двама умират от сърдечносъдови заболявания (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност).

У нас годишно се регистрират около 35 хил. инсулта и 11 хил. инфаркта, като 30% от тях завършват летално.

Според данните на Националния център по обществено здраве през миналата година са регистрирани 34 699 случая на остра мозъчно съдова болест и 8670 случая на инфаркт на миокарда. В повечето случаи, преживелите мозъчен инсулт, са с различна степен на инвалидност, която при 10% от всички случаи е тежко изразена и изисква допълнителни грижи и помощ от семейството, близките и обществото.

От преживелите мозъчни инсулти 25-50% са с говорно-речеви нарушения, като при половината от тях тези инвалидизиращи нарушения остават трайни.

Според статистиката на Световната здравна организация всяка година от различни сърдечносъдови заболявания умират около 17 млн. души.