Ендокринолог: Промени в щитовидната жлеза може да има и при нормални хормони

Д-р Марияна Иванова е сред лекарите, които се включиха в тазгодишната информационна и скринингова кампания на Сдружението на засегнатите от заболявания на щитовидната жлеза за ранно установяване на заболяванията на щитовидната жлеза. Разговорът с ендокринолога от МЦ "Пентаграм" разкрива зад какви симптоми могат "да се крият" тези състояния.

Д-р Иванова, вие бяхте един от лекарите, които се включиха в тазгодишния скрининг за заболяванията на щитовидната жлеза. Какво ви направи впечатление? Какви хора посещаваха кабинета ви и за колко от тях наистина се оказа, че имат проблем?

За съжаление, при скринингите идват пациенти с вече диагностицирани заболявания, а не би трябвало да е така. Целта на скрининговите кампании е да привлечем нови хора, които никога не са си правили ехография на щитовидната жлеза и дори не подозират, че имат някакъв проблем, защото този тип заболявания могат да се „крият“ зад цял куп нетипични симптоми. Вместо тях повечето хора, които се възползват, са с вече установено заболяване, повечето дори си носят изследванията и просто идват в кабинета за още едно мнение. При тази скринингова кампания преобладаваха пациенти основно с нодозни формации (възли) и дифузни промени в структурата на жлезата.

Какво представляват тези състояния?

Става въпрос за т.нар. възли на щитовидната жлеза, които се формират под въздействието на различни фактори. В голямата си част те са доброкачествени, но понякога могат да произвеждат допълнително хормони и да доведат до отклонение във функцията на щитовидната жлеза или да нараснат значително и да доведат до притискане на околни структури. В сравнително малък процент от случаите се касае за злокачествени образувания. Промените в структурата на жлезата са известни също като гушавост, която представлява разностепенно увеличение на щитовидната жлеза. То може да бъде дифузно и възлесто.

Заболяванията на щитовидната жлеза са известни с това, че могат да се „маскират“ зад най-разнообразни симптоми. Кой е най-необичайният случай във вашата практика, при който впоследствие се е оказало, че вината е на щитовидната жлеза?

Един от интересните случаи в практиката ми е АВ блок 2-ра степен (проводно нарушение на сърдечносъдовата система) на млада 30-годишна жена, по повод на който се откри хипофункция на щитовидната жлеза. Имала съм и случай, при това на медицинска сестра, с оток на гласните връзки, промени в гласа и оток по подбедриците. Тази жена беше обиколила много специалисти преди да се разбере, че е с хипофункция на жлезата.

И двата примера, които цитирате са свързани с хипофункция (понижена функция) на жлезата. Тя ли е по-неприятната?

И двете състояния - хипо- или хиперфункция са неприятни и с различни последствия. Не може да се каже, че едното или другото е по-лошо. При всеки пациент протичането и усложненията и на двете състояния са различни.

Кои са най-честите заболявания на щитовидната жлеза?

Основните заболявания на щитовидната жлеза са автоимунните, нодозните (възлестите) формации и подострите тиреоидити. Автоимунните заболявания са два вида: Базедовата болест и Тиреоидитът на Хашимото. Автоимунният тиреоидит е най-честото автоимунно тироидно заболяване през последните години. Честотата му непрекъснато нараства. Клиничната изява на това автоимунно заболяване е с хроничен ход като функцията на щитовидната жлеза може да е понижена, нормална или повишена, за разлика от Базедовата болест, при която се наблюдава хиперфункция.

Д-р Дениз Бакалов: Болестта на Хашимото е ''хамелеон''. Може да има различни прояви

Другата разлика между Базедовата болест и Тиреоидитът на Хашимото е възрастта, в която се появява. Базедовата болест е с най-голяма честота между 40 и 50-годишна възраст, много рядко се наблюдава в ранната детска възраст и след 70-80 години. Състоянието е свързано с повишена функция на жлезата, а характерно за протичането му е, че често има засягане на очите, които имат характерна изпъкналост.

Подострият тиреоидит има известен сезонен характер – зачестява през пролетно-есенния сезон, в повечето случаи е свързано с вирусна инфекция, засягаща горните дихателни пътища.

Как се поставя диагнозата при заболяванията на щитовидната жлеза?

Заболяванията на щитовидната жлеза задължително се диагностицират с ехография и хормонални изследвания. Симптомите са разнообразни, невинаги специфични и могат да се объркат с много други заболявания, както вече стана ясно.

Възможно ли е да има проблем с жлезата дори при нормални стойности на щитовидните хормони и обратното – ако ехографията показва, че формата и размерът на жлезата са нормални, необходимо ли е изследване на хормоните?

Напълно е възможно да има промени в структурата на жлезата, а хормоните да са в норма. Точно по тази причина, изследването трябва да включва както нивата на щитовидните хормони, така и ехография на жлезата, при това от опитен специалист. Определени промени в структурата на жлезата могат да се видят само при ехография.

Борбата с килограмите е чувствителна тема за всички дами. Доколко натрупването на килограми може да се дължи на щитовидната жлеза и съответно, ако се регулира функцията ѝ с лекарства, може ли това да доведе до редукция на теглото?

По отношение на теглото болестите на щитовидната жлеза биха могли да повлияят телесното тегло, но не трябва да забравяме, че обикновено напълняването е резултат от много фактори и рядко причината е само в дисфункция на щитовидната жлеза. Затова, ако искаме да има резултат, е необходим комплексен подход.

Д-р Марияна Иванова има над 31 години опит като лекар , от които като специалист ендокринолог в София 17г. Притежава две специалности – Вътрешни болести и Ендокринология и болести на обмяната. Работила е в МЦ ЛОРА, МЦ САНЕЯ КЪМ 20 ТО ДКЦ , МЦ МЕДКРОС Практикувала е в МЦ НКБ (Национална Кардиологична Болница). Диагностицира и лекува пациенти със захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза, хипофизни и надбъбречни нарушения, ендокринна хипертония и други хормонални и метаболитни нарушения. В момента приема пациенти в МЦ „Пентаграм“ и в МДЦ „МЕДКРОС “.