Доц. Неделин Николов: Наследствеността е основен фактор за появата на разширени вени

Наследствеността, липсата на физическа активност, хормоналните промени или наднорменото тегло са рикови фактори за поява на разширени вени. Защо е по-добре венозната болест да се диагностицира по-рано и какви са възможностите за лечение обяснява доц. Наделин Николов, съдов хирург от Националната кардиологичта болница.

Най-често срещаните рискови фактори

За появата на заболяването са налице няколко основни рискови фактора, като един от най-често срещаните е наследствеността. Ако някой в семейството ви е страдал от разширени вени или друго венозно заболяване, вероятността да го развиете и вие е по-голяма. Освен това възрастта също играе роля, тъй като с времето вените губят еластичност и се стига до дисфункцията им. Жените са по-предразположени към развитието на разширени вени поради хормоналните промени, през които преминават по време на бременност и менопауза. Липсата на физическа активност, наднорменото тегло и дългото стоене или седене също могат да предизвикат развитието на хронична венозна болест, казва специалистът.

По думите му основните симптоми на хроничното венозно заболяване са усещане за тежест и умора в краката, оток, болка или мравучкане, крампите, особено нощно време са също характерен белег. Ако тези симптоми се появяват постоянно или се влошават с времето, е препоръчително да се потърси помощ от квалифициран специалист, като съдов хирург или ангиолог.

Предимствата на ранната диагностика

Ранната диагностика играе изключително важна роля в успешното лечение на хроничната венозна болест. Когато проблемът се открие на ранен етап, има по-голям шанс да предотвратим развитието на заболяването, да избегнем усложненията и да подобрим качеството на живот на пациента. Не на последно място, ранната диагноза ни дава възможност да предложим по-консервативни методи за лечение, в т.ч. венотонични медикаменти, казва доц. Николов.

Как се осъществява ранната диагностика

Един от основните методи е класическият венозен доплер, който използва ултразвукови вълни за визуализиране на вените и оценка на кръвния поток, подчертава специалистът. По думите му другите методи включват венозна флебография и компютърна томография с контрастно подобрение. В зависимост от конкретния случай и симптомите на пациента лекарят определя най-подходящия метод за диагностика, посочва той.

Какви са възможните усложнения

Освен проблеми от естетичен характер може да се развият и състояния като флебит, тромбоза, екземи и язви. Най-сериозното от тях е образуването на тромби в разширените вени. Ако тромбът се откъсне, той най-често попада в белите дробове и води до животозастрашаващо състояние – белодробна тромбемболия, подчертава доц. Николов.

Ползите от лечението

Ползите от лечението на пациенти във всички стадии на хроничната венозна болест с венотоничен медикамент са доказани, включително и в най-ранните стадии на заболяването, дори да няма признаци на хронична венозна болест, а само симптоми като тежест, умора, болка и дискомфорт в краката. Ключова е ролята на здравните специалисти за разясняване пред пациентите на необходимостта от навременна и постоянна грижа (през целия живот) за венозното здраве, както при всички хронични заболявания като артериална хипертония, диабет и др. На първо място в тази грижа стои контролът на рисковите фактори: редукция на телесно тегло, подходящ хигиенно-диетичен режим, подчертава доц. Наделин Николов. 

Доц. Наделин Николов е специалист съдов хирург с над 15 години опит и подчертан интерес към ендоваскуларното лечение на артериалните и венозни заболявания във всички съдови басейни. От 2004 г. доц. Николов работи в Клиника по съдова хирургия към Националната кардиологична болница (НКБ) в София. През 2006 г. с конкурс е назначен като асистент към същата клиника. От 2015г. доц. Николов е началник Операционен блок към Клиниката по съдова хирургия и част от екипа специалисти на Медицински център за специализирана медицинска помощ към НКБ.