Доц. Калпачки: Все още сме длъжници на пациентите с инсулт в рехабилитацията им (видео)
Неврологичната общност все още е в дълг към пациентите с инсулт по отношение на рехабилитацията. Липсват болници за продължаващо лечение и центрове за рехабилитация, това е огромен проблем за хората, преживели инсулт, и за техните близки.
Това каза доц. д-р Росен Калпачки, основател и член на Управителния съвет на Българското дружество по инсулт на пресконференция с тема "Напредва ли България в битката с инсулта?".
Първични центрове за лечение на пациенти с инсулт трябва да бъдат областните болници. Специализираните центрове по инсулт, които предстои да бъдат създадени, ще поемат малка част от болните, при които има нужда от допълнително лечение. Тези центрове ще бъдат своеобразни обучителни бази на лекари от цялата страна, каза специалистът в анализ на необходимите стъпки за подобряване на здравната грижа за хората с инсулт.
Той очерта като сериозен проблем липсата на медицински специалисти, особено острият дефицит на медицински сестри по места, което би създало проблем дори при ако е осигурена необходимата апаратура в областните болници. По думите му едва 1/10 от пациентите с инсулт имат нужда от високоспециализираното лечение, което ще се оказва в шестте центъра. При над 40 000 инсулта годишно, 7000 пациенти умират, а само 3% получават съвременно лечение, посочи неврологът и подчерта, че в голяма част от случаите болният закъснява по различни причини и това ограничава възможностите да бъде лекуван ефективно.
Според доц. Калпачки логистиката все още е проблем. "Дори при навременно транспортиране на пациента с инсулт от колегите в Спешна помощ, една "тъмна" болница, в която трудно може да се събере необходимият екип, бави започването на лечение, а първите 4,5 часа са от огромно значение", подчерта той.
Пример за добре изградена логистика е университетската болница в Стара Загора, където невролозите са в много добра колаборация с колегите си от Спешна помощ и биват известявани за пациент с инсулт още докато го транспортират. Това дава време за подготовка и бърза реакция, казва д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в болница "Г. Киркович". Тя посочи като проблем липсата на скенер за пациентите, при които има съмнение за инсулт, в някои областни болници.
Националният план за борба с инсулта, който все още не е приет като официален документ, е с хоризонт до 2030 г., съобразен със ситуацията в България. Цели на плана са намаляването на броя инсулти с 10%. Това означава, че 90% от пациентите трябва да бъдат транспортирани до мястото, където ще им бъде приложено модерно лечение, обясни д-р Филип Алексиев, председател на Българското дружество по инсулт.
Д-р Калпачки призна, че неврологичната общност все още е в дълг на хората с инсулт по отношение на рехабилитацията. Няма достатъчно болници и центрове за продължаващо лечение и рехабилитация и това е сериозен проблем, отчете доцентът. Друг проблем е, че в подготовката си студентите по медицина често нямат възможност да провеждат практическото си обучение в университетски бази, където се прилагат модерните методи за лечение на инсулта, все още недостатъчно са местата, където се прилага тромболизата, каза лекарят.
Само двама от десет души, получили инсулт вземат правилно решение и търсят помощ навреме при инсулт. Все още голяма част от хората не разпознават симптомите, каза Елица Хадживълчева, председател на фондация "Сърце до сърце за България" и национален координатор на програмата "Бързи герои 112". Тя подчерта необходимостта от здравно образование, което да повиши информираността за симптомите и последиците от инсулта.
"Програмата "Бързи герои 112" е насочена към деца на възраст между 6 и 11 години. Те се обучават в разпознаване на симптомите на инсулта и подаване на сигнал за помощ. Досега в тази програма са обучени 32 000 деца, а чрез тях информацията е достигнала до 192 000 възрастни", каза Хадживълчева. Общините, които са се включили, са 52.
Цел на програмата е до края на 2025 г. да бъдат обучени 60 000 деца, които да доставят знание до 360 000 възрастни как да разпознават безпогрешно симптомите и да реагират бързо, когато някой получи инсулт.
Тя представи и случай от русенско училище, където "бързи герои" спасяват живота на учителя си, след като виждат симптомите и съобщават, че има проблем.