Детските градини във Финландия ''пренесоха'' гората в двора си и промениха имунната система на децата

Играта сред зеленина и сънят на открито само за месец могат да променят имунната система на детето. Това показват резултатите от експеримент във Финландия, публикувани в Science Advances.

Група учени от Университета на Хелзинки провежда 28-дневен експеримент в няколко детски заведения. В дворовете на градините са оформени малки горички, засети с пирен и боровинка, а на децата е разрешено да отглеждат растения в кашпи. В края на изследването се оказва, че разнообразието от микроби в червата и по кожата на малчуганите за кратко време се променя към по-здравословно.

В сравнение с други градски деца, които играят в стандартните градски дневни заведения с дворове с настилка от плочки и чакъл, 3-, 4- и 5-годишните в тези озеленени дневни центрове във Финландия показват повишени Т-клетки и други важни имунни маркери в кръвта за по-малко от месец.

„Открихме, че чревният микробиом на децата, които са играли сред зеленината в двора на детската градина, е подобен на чревния микробиом на техни връстници, които са се разхождали в гора всеки ден, обяснява екологът Маря Рослунд от университета в Хелзинки през 2020 г..

Предишни изследвания показват, че ранното извеждане в зелени пространства е свързано с добре функционираща имунна система, но все още не е напълно ясно дали тази връзка е причинно-следствена или не.

Експериментът във Финландия е първият, който манипулира градската среда на детето и след това тества за промени в неговия микробиом и в имунната му система.

Въпреки че констатациите не съдържат всички отговори, те подкрепят идеята, че промяната в микробите на околната среда може сравнително лесно да повлияе на микробиома при децата, като подпомага имунната им система.

Идеята, че среда, богата на живи същества, влияе върху нашия имунитет, е известна като „хипотезата за биоразнообразието“. Въз основа на тази хипотеза загубата на биоразнообразие в градските райони може да бъде поне частично отговорна за нарастването на автоимунните заболявания.

Резултатите от това проучване подкрепят хипотезата за биоразнообразието и концепцията, че ниското биоразнообразие в съвременната жизнена среда може да доведе до необразована имунна система и следователно да увеличи разпространението на имуномедиирани заболявания, обясняват авторите на проучването.

Изследването сравнява микробите в околната среда, открити в дворовете на 10 различни градски детски заведения, които се грижат за общо 75 деца на възраст между три и пет години.

Някои от тези дневни заведения имат стандартни дворове с бетон и чакъл, докато други водят деца сред природата ежедневно. Дворовете на четири детски градини са засети с трева и горски храсти.

В продължение на 28 дни децата в последните четири детски градини са извеждани за игра в новия двор пет пъти седмично.

Когато изследователите тестват микробиома на кожата и червата им преди и след експеримента, откриват подобрени резултати в сравнение с първата група деца, които играят в детски градини с по-малко зеленина.

Дори за краткия период на проучването изследователите откриват, че микробите по кожата и червата на децата, които редовно играят сред зелени площи, са увеличили разнообразието си – характеристика, която се свързва с по-устойчива имунна система. Техните резултати до голяма степен съвпадат с втората група деца в детските заведения, които са извеждани на излети сред природата ежедневно.

Сред малчуганите, които играят навън сред прах, трева и дървета – увеличаването на микроба гамапротеобактерия, изглежда засилва имунната защита на кожата, увеличава полезните имунни секреции в кръвта и намалява съдържанието на интерлевкин (IL)-17A, който е свързан с имуномедиирани заболявания.

Това подкрепя предположението, че контактът с природата предотвратява нарушенията в имунната система, свързани с автоимунни заболявания и алергии, казва екологът Аки Синконен от изследователската група.

Резултатите не са напълно убедителни за причинно-следствените ефекти на природата върху децата и ще трябва да бъдат проверени в по-големи проучвания по света. Все пак ползите от зелените площи изглежда надхвърлят вредите за нашата имунна система.

Изследванията показват още, че играта навън е полезна и за зрението на детето, а престоят сред природата влияе благоприятно върху психичното здраве. Скорошни проучвания дори показват, че зелените площи са свързани със структурни промени в мозъците на децата. Все още не е ясно какво е причината за тези невероятни резултати. Ефектът може да е свързан с промени в имунната система или с чистия въздух, слънчевата светлина и физическата активност.

Предвид сложността на реалния свят, наистина е трудно да се контролират всички фактори на околната среда, които влияят на човешкото здраве, казват авторите на проучванията и подчертава, че е доказано безспорно, че децата в селските райони по-рядко страдат от алергии.

Цитираното изследване е със сравнително малка представителна извадка и открива само само корелации. Не дава информация за начина на живот на децата извън детските заведения, но положителните промени са достатъчни за учените от Финландия, за да предложат някои съвети.

Би било най-добре, ако децата могат да играят в локви и да ровят в органична почва. Можем да извеждаме децата си сред природата пет пъти седмично, за да повлияем на микробите. Промените са незначителни, вредите са ниски, а потенциалните ползи гарантирани. Свързването с природата в детска възраст е добро и за бъдещето на екосистемите на нашата планета. Проучванията показват, че децата, които прекарват времето си на открито, е по-вероятно да искат пораснат като природозащитници като възрастни, а в един бързо променящ се свят това е по-важно от всякога. Просто се уверете, че всички деца са ваксинирани срещу тетанус, съветва екологът Аки Синконен.