Честите отоци може да са симптом на рядко генетично заболяване

Асоциация „Ангиоедем, Уртикария и Астма (ААУА)“ започва национална информационна кампания, посветена на разпознаването и ранната диагностика на наследствения ангиоедем (НАЕ) – рядко генетично заболяване, което често остава недиагностицирано с години.

Наследственият ангиоедем засяга приблизително 1 на 10 000 до 1 на 50 000 души и се проявява с пристъпни отоци на различни части на тялото – крайници, лице, корем, както и в областта на гърлото. Отоците на дихателните пътища са най-опасната проява, тъй като могат да доведат до задушаване.

„При повтарящ се оток без ясна причина, който не се повлиява от антиалергични медикаменти, при необясними коремни кризи и/или при фамилна анамнеза за подобни оплаквания, е уместно да се мисли за наследствен ангиоедем и да се потърси консултация със специалист алерголог“, каза проф. д-р Мария Стаевска, зам. председател на Българското дружество по алергология и основател на асоциацията.

Проф. Стаевска и доц. д-р Анна Валериева са сред водещите специалисти у нас, които преглеждат пациенти с това заболяване от цялата страна в Клиниката по клинична алергология към УМБАЛ „Александровска“ - София.

В рамките на кампанията асоциацията ще разпространи специален въпросник за ориентировъчна оценка на вероятността за наследствен ангиоедем и препоръки за последваща консултация. Предвидени са информационни видеа, интервюта с лекари и пациенти, както и разпространение на информационни материали в София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас и Русе.

Гуенетичното заболяване често се бърка с алергия, но ключовата разлика е, че антихистамини, кортикостероиди и адреналин/епинефрин не са ефективни при пристъпите му и не трябва да се разчита на тях. Това е една от причините пациентите да остават дълго време недиагностицирани и понякога да се стига до неправилно лечение и ненужни оперативни интервенции – например при тежки коремни кризи – болка в корема, придружени от повръщане и диария.

Без лечение пристъпите на ангиоедем могат да продължат от 2 до 5 дни. Те могат да бъдат силно болезнени и инвалидизиращи, а при около 25% от хората се наблюдава несърбящ, петнист обрив, който често предхожда или съпътства отока. Симптомите могат да започнат във всяка възраст, но най-често началото е още в детството, като се наблюдава и по-висока честота на пристъпите в пубертета.

В България са достъпни ефективни терапии, които позволяват заболяването да бъде контролирано и пациентите да водят пълноценен живот. Съвременният подход включва медикаменти за овладяване на пристъпите, дългосрочна профилактика при чести епизоди и краткосрочна профилактика при планирани стоматологични или хирургични процедури. От ключово значение са добрата комуникация със специалист и индивидуален план за действие, като лечението следва да се приложи възможно най-рано при първи симптоми.