Близо 60% от внесените у нас лекарства се изнасят отново в ЕС

Близо 60% от внесените от Европейския съюз у нас лекарства се изнасят обратно, обявиха Асоциация "Хипофиза" и Центърът за защита на правата в здравеопазването. 

Изнесените от тях данни са от справка, получена по Закона за достъп до обществена информация от ИАЛ, Комисията за защита на конкуренцията, Агенция "Митници", Националната агенция за приходите и Националния статистически институт.

Според данните вносът на лекарства от ЕС за 2016 г. възлиза на 1.9 млрд. лева. Износът за ЕС възлиза на 1.1 млрд. лева, а износът на лекарства като цяло възлиза на близо 1.5 млрд. лева. 

В резултат на паралелния износ често се стига до недостиг на редица медикаменти у нас. Липсващи в аптеката лекарства за диабет, онкологични заболявания, ревматологични заболявания, лекарства за трансплантирани пациенти са сред 15-те най-изнасяни медикаменти. 

Около 30% от пациентите с акромегалия не могат да получават лекарствата си от аптеката. Това е доживотна терапия и е изключително важно пациентът да се придържа към нея, за да не нарасне туморът му. Сега съществуващата ситуация пречи това да се случва, заяви Ваня Добрева от Асоциация "Хипофиза". 

Получените данни за най-изнасяните 15 медикамента показват сериозни разминавания между броя на опаковките според заверените протоколи и броя на платените от Здравната каса опаковки. 

"Има случаи, в които броят опаковки според заверените протоколи от аптеките са повече от броя платени от здравната каса опаковки, както и обратното – здравната каса е платила опаковки, за които насреща не стоят протоколи", коментира тя.

В получената справка има разлики от десетки пъти между изписаното по протоколи и платеното от НЗОК, затова Добрева е на мнение, че е възможно и да е допусната грешка. 

Най-фрапиращите разлики в данните са за препарата за трансплантирани пациенти CellCept, където според протоколите от аптеките са отчетени 857 423 опаковки, а НЗОК е платила 6772 опаковки.

Наблюдава се и обратната тенденция – НЗОК е плащала за лекарства, за които няма заверени протоколи от аптеките, какъвто е случаят с лекарството за диабет Humalog.

"В Изпълнителната агенция по лекарствата всяка една фирма, която иска да изнася лекарства от България, трябва да го декларира предварително. В момента тези фирми, които са го декларирали, са 30, а в НАП износ на медикаменти са декларирали 100 фирми", обясни Добрева. Това означава, че две трети от износителите на лекарства не уведомяват ИАЛ.

"Това е поредното доказателство, че никой не следи какво се случва в този бранш. Фирмите са оставени да изнасят абсолютно на воля", коментира Добрева.

Проблемът не е в износа на лекарства, а в това, че хора остават нелекувани, коментира председателят на ЦЗПЗ Стойчо Кацаров.

Пълна какофония с тези лекарства - разлики от десет пъти между изписани протоколи и платени лекарства, което според нас практически няма как да стане. Виждахме разлики от платени опаковки инсулин - единия месец 300 опаковки, другия месец 30 опаковки, как да го обясним това нещо. Тези 130 пациенти не са си били инсулина ли? Те нямаше да са живи, ако не са го направили това нещо, подчерта той. 

По думите му няма нищо лошо в това един търговец да купи или да продаде лекарства, това е законна дейност. Лошото е, че в резултат на тази дейност пациентите в нашата страната остават без лекарства, затова трябва да се вземат мерки срещу паралелния износ, смята Кацаров. 

Според него паралелният износ на лекарства е стимулиран от голямата разлика между регистрираната цена на лекарствата в България и тази в Германия, Франция и други. 

"Когато едно лекарство струва 1000 лева в България, а в Германия същото лекарство е 2000 лева, най-естественото и законното е някой да си го купи официално, да го изнесе и да го продава", подчерта той. 

Кацаров изрази мнение, че предлаганите промени в Закона за лекарствата за намаляване на паралелния износ, няма да се справят с проблема, защото не засягат механизмите на реекспорта, който се основава на икономическата логика. 

Според него трябва да се търсят механизми на договаряне, които да изключват интерес от страна на търговците и стремежа да се насочват към паралелен износ, който им носи печалба. 

Експертите предлагат и конкретна мярка, която би могла да доведе до реална промяна – въвеждане на двойно ценообразуване - подход, който се прилага в Испания от 1990 г. При този подход притежателите на разрешението за употреба договарят с търговците на едро две цени - едната за лекарствата, които се заплащат от държавата, а другата - за продуктите на свободния пазар.

Другите стъпки, които могат да доведат до реален резултат, са въвеждането на електронното здравеопазване и проследяването на пътя на лекарството през всички етапи - от изписването му до употребата му от пациента.

От изнесените данни става ясно още, че през последните две години две трети от фирмите не са декларирали намерения за износ в Изпълнителната агенция по лекарствата. 

В коментар за изнесената информация от Здравната каса обявиха, че Добрева и Кацаров "изказаха напълно неверни твърдения, че „...касата не знае за какво плаща“ и, че „...броят опаковки по активни протоколи са повече от броя платени опаковки, както и обратното – платени опаковки от здравната каса, срещу които не стоят протоколи". 

Според НЗОК изнесените данни представляват "некоректно обобщена справка, отразяваща сумарен сбор от несравними данни, а именно – данните от протоколите отразяват точните индивидуални дози на всеки пациент и са съответно в конкретната лекарствена форма за този продукт - таблетки или флакони, а заплащането се отчита на база окончателната опаковка".

"Националната здравноосигурителна каса, като коректен партньор на пациентските организации, винаги е откликвала на всички проблеми, поставяни от тях и е търсила начин те да бъдат решени в полза на пациентите. Не е редно да се предоставя на обществото непрофесионални и недобронамерени манипулации върху коректно предоставена подробна и достоверна информация от институцията. Остава неприятният привкус от неверни внушения, които водят до подронване на доверието на обществото в НЗОК – единствения платец на здравни услуги за здравноосигурените", допълниха от Касата.