Български професор е в основата на откритието на антитяло срещу COVID-19

Българин ръководи екип от американски учени от университета в Питсбърг, който работи върху обещаваща терапия срещу COVID-19, основана на изолиране на антитяло, което блокира вируса. За работата им съобщи научното списание Cell преди дни.

Нашето антитяло се свързва с вируса много здраво и предотвратява навлизането му в клетките - казва ръководителят на екипа проф. Димитър Димитров пред БНР. Има ли антитяло в организма - преди или след инфекция - то се свързва и вирусът не може да продължи да инфектира клетките. Така че то може да се използва както за предотвратяване на инфекция, така и за трeтиране на вече инфектирани хора, допълва той.

Проф. Димитров работи в Центъра за изследване на терапевтични антитела в Университета в Питсбърг. Пред БНТ той казва за антитялото: "То стана готово за една седмица. Беше публикувана вирусната последователност на нуклеотидите към края на януари. След това синтезирахме вирусната частица и някъде към края на февруари имахме антитялото. Даже имахме патент. Много по-бързо от всички останали. Останалите, даже големи компании, през март откриха техните антитела. Но ние сме малка група и ни отнема доста дълго време да характеризираме антитялото".

"Известно е, че антителата са изцяло положителни, когато става дума за бактериални инфекции. Но при вирусите въпросът е много индивидуален за всеки вирус. А за този просто не знаем - казва обаче доц. Андрей Чорбанов от Лабораторията по експериментална имунология при БАН. - Имаме вируси, при които антителата са 100% позитивни по отношение на неутрализацията. Има и такива, при които антителата не помагат. Давам типичен пример - вирусът на СПИН, при който антителата са само един белег, че човекът боледувал е заразен с ХИВ и нищо повече. Така че от този аспект антителата са с все още неизяснена перспектива."

Проф. Димитров има богат опит с вирусите. Преди 20 г. екипът бу изолира антитела срещу SARS-CoV-2, след това срещу MERS-CoV, а също - срещу Хендравирусна инфекция и Nipah disease (NiV). Антителата срещу последните две са одобрени за производство и се използват за лечение на хора в Австралия.

Антитялото AB8 срещу COVID-19 е по-малко по размери и това му позволява да се свърже с вируса по-добре и да проникне по-добре между тъканите. Този вирус инфектира не само белия дроб, а и другите тъкани. Така че тъй като то прониква по-добре, може да бъде по-ефективно в цялото тяло, обяснява професорът.

AB8 е минало тестове за безопасност (странични ефекти), но тепърва трябва да докаже ефективно ли е при хора. За целта е необходимо разрешение за производство. Неясно е и каква ще е цената.

Според учения активността на AB8 може да бъде увеличена до 6 месеца, което е съизмеримо с времето на защита, която биха дали разработваните засега ваксини. Или би могло освен за лечение, да се използва като пасивна ваксина за защита на най-уязвимите на вируса групи. Там където и най-добрата ваксина не може да помогне.