Йордания - едно екзотично пътешествие (Част 1)

Страстта към пътешествия и красиви места ни кара да мечтаем или да си спомним нашите пътувания до далечни страни. За разходката си до Хашемитското Кралство Йордания разказва Stas от OFFRoad-Bulgaria, а ние имаме удоволствието да погледнем през неговите очи тази прекрасна страна.

Ето и неговият разказ:

Искам да споделя с всички вас впечатленията си от едно изключително екзотично и интересно пътуване, което предприех преди известно време.

Както всички знаем, неотдавна бяха приети новите 7 чудеса на света. Едно от тях, второто в класацията по брой гласове, е скалният град Петра в Йордания. Това бе и една от причините да се реша на това пътуване.

Оказа се, че освен Петра, в тази близкоизточна държава има и доста други забележителности. Всъщност е логично – все пак от тази територия Моисей е видял Обетованата земя, там е кръстен Исус, самата държава е владяна от римляни, отоманци, британци...

Твърде много събития са оставили отпечатъка си върху историята на Йордания. Няма да се впускам в много подробности, за да не става тежко четивото, а и това са неща, които всеки може да прочете в мрежата. Аз ще споделя своите впечатления и преживявания – това е нещо съвсем субективно и автентично.

ПЪТУВАНЕТО 

И така... Излетяхме от София с чартърен полет (трагичен, но да не се отклонявам от темата). След около 3 часа и 20 минути пристигнахме до залива Акаба на Червено море и след 2 неуспешни опита успяхме да кацнем на летището в град Акаба (имаше някаква пясъчна буря, която пречеше на кацането на самолета).

  Оттам ни натовариха в едни доста луксозни автобуси и ... право към столицата Аман.

Този трансфер отне около 6.5 часа път директно през пустинята. В крайна сметка много уморително се получи, но през целия път имахме голямото удоволствие да ни придружава нашия екскурзовод Хинди, който не се умори да ни разказва за Йордания, да се шегува, да поддържа настроението с вицове и весели случки. Всичко това на чудесен български език (човекът беше живял 17 години в България)!

Ето какво научих за Йордания – съвсем накратко и в разказна форма:

Йордания е една сравнително бедна държава, без почти никакви природни ресурси. Управлява се от крал Абдула II и съпругата му от палестински произход Райне.

Ще се спра само на още един въпрос, който ме вълнуваше особено много и за който специално питах – каква е обстановката в Йордания и има ли висока престъпност?

В Йордания съвсем миролюбиво си живеят християни и мюсюлмани. Кралят уважава и двете религии.

Престъпленията, в тази иначе арабска държава, били изключително малобройни! Попитах как така го постигат? Оказва се, че престъпленията са грях и затова не се правят... А хората са набожни и уважават изключително много краля си.

Човек може съвсем спокойно да се разхожда нощем по улиците на градовете и никой няма да го пипне с пръст. На всичкото отгоре се оказа, че йорданците са изключително дружелюбни, добре възпитани, повечето се опитват да говорят на английски, а времето на забрадките лека-полека си заминава безвъзвратно... Останах много приятно изненадан!

АМАН

Вечерта след трансфера от летището в Акаба ни настаниха в хотел "La Meridien". Хотел с 5 звезди, доста добър във всяко отношение, но по-слаб от добрите 5-звездни хотели в Китай и Турция (тях мога да сравнявам).

От следващата сутрин ни завъртя вихъра на натоварената програма. Ставане сутрин рано, обикаляне, разглеждане и прибиране късно в хотела за вечеря и нощувка.

Първо ни направиха обиколка на град Аман. Разгледахме една новопостроена джамия – “Крал Абдула”. Качихме се на един от седемте хълма, на които е бил построен града в началото и на който се намираше крепостта Рабат Амон (годините хълмовете на Аман са станали над 20).

От там се откри гледка към старата част на града:

В самата крепост имаше за разглеждане руини, както и археологически музей.

А това е остатък от Храма на Херкулес:

Дворецът, в който се е подвизавал халифа със семейството си:

Напуснахме крепостта и слязохме в старата част на града. Там посетихме римския амфитеатър и музей на йорданския бит и култура. Ето малко снимки и от това място:

След това направихме бърз преход към градчето Джераш, което се намира северно от Аман и в което е най-големият запазен римски град. Но за това след малко...

След завръщането от Джераш посетихме Великденската служба в гръцката православна църква:

След службата имаше веселба в двора, но програмата не ни позволи да останем повече на това място. Успях да снимам улиците около църквата, докато чаках групата да се събере.

Това е по-скоро към Западен Аман и жените там ходеха без кърпи на главите, караха модерни коли и всичко беше съвсем съвременно и .. .европейско!  

Това не бяха най-хубавите и скъпи квартали на града, които нямаше как да снимам, тъй като ги видях само от автобуса, но все пак може да се придобие представа как изглежда модерната част:

Направи ни впечатление, че е много чисто по улиците и специално през следващите няколко дни гледахме дали ще открием хартийка или фас по тротоарите. Не успяхме! Явно не е само до това, че всяка сутрин чистят. Очевидно и хората имат друго възпитание и не хвърлят боклуци по улиците.

 ДЖЕРАШ

Находките в гр. Джераш датират от древността, а през 332 г. пр.н.е., по времето на Александър Велики, градът е бил изключително проспериращ. По-късно Помпей е превзел града и го е направил част от Римската империя.

Понастоящем Джераш е най-добре запазеният римски град, а находките са само част от това, което е скрито под пясъците.

Йорданците са много интересни – попитахме ги защо не са разкопали всички находки, а те отговориха, че като се повредят тези, ще изровят нови...

А такива има в изобилие. Според мен ще се осъзнаят, но дано не е късно.

Ето сега снимки от мястото, за да видите това, което видях и аз.

 Триумфалната арка на Адриан Август:

Овалният площад:

“Кардо Максимус” – главната улица на града, която стига до Овалния площад:

Амфитеатърът:

Йорданци, свирещи на гайда. Това е съвременното предназначение на амфитеатъра. Имаше чудесна акустика:

 Мозайките на пода на храма са от периода, когато са отричали изображенията на хора. На тях са изобразени животни. Трудно се вижда, тъй като за да се запази мозайката, достъпът е ограничен:

Храмът на Артемида, сестра на Аполон и дъщеря на Зевс:

Колоните в храма на Артемида:

 Хиподрумът. Тук са се организирали състезания с колесници. И сега, като атракция за туристите, се правят такива, но нямах късмета да присъствам.

Приключвам с обиколката на Джераш, за да продължа към не по-малко интересните места, които посетихме през следващите дни. 

Очаквайте продължение!