Съдът: Бившият министър Везиева остава доктор, въпреки че е плагиат

Станалата доктор с плагиатство в особено големи размери бивша министърка Даниела Везиева да запази образователно-научната си степен въпреки преписването, постанови Административният съд в Русе.

Той не оспорва плагиатството – установено от единствения легитимен орган, който може да направи това: Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката. Съдия Вилиана Върбанова обаче заключава, че зам.-министър не може да разпореди извършването на проверка за плагиатство (нищо, че законът не го забранява), че това може да стори единствено министърът и така обезсилва всичко последвало от заключенията на КАЕ.

Въпросният зам.-министър отговаря за висшето образование и е оправомощен със заповед на министъра да възлага именно такива проверки, но съдът опонира, че министърът не е имал правото да прави това.

Съдът хвърля сянка на съмнение и върху правомерността на самото решение с интересен аргумент. Правораздавателят приема, че щом някой си е позволил да призове публично Везиева сама да се откаже от получената с плагиатство докторска степен, значи той се намира в... конфликт на интереси.

Отправилият призива е проф. д-р Николай Слатински - един от арбитрите, определени от Комисията по академична етика проверят за плагиатство труда на Везиева. Според съдийката неговите публични възмущение и призив са опорочили цялото решение на КАЕ и то трябва да се отмени.

С тези и други аргументи съдия Върбанова отсъжда в полза на жалбоподателката Везиева - министър на икономиката във второто служебно правителство с премиер Стефан Янев (септември-декември 2021 г.), назначено от президента Румен Радев.

Съдът отменя заповедта на началника на Националния военен университет „Васил Левски“ (където Везиева става доктор) от 23 септември 2022 г., с която се отнема докторската ѝ степен, а дипломата ѝ се обявява за невалидна.

Заповедта на началника на НВУ е издадена по искане на министъра на образованието и науката (тогава той е настоящият ротационен министър-председател Николай Денков) на база доклада на КАЕ, според който Везиева е безспорен плагиат (не само Слатински, всички арбитри установяват това).

Съдебното решение в полза на Везиева от 17 май 2023 г. поставя военния университет в патова ситуация. По закон началникът му е длъжен да отнема докторските степени, придобити с плагиатство. Заповедта му е изрядна и цели изпълнение на това законово изискване, но се отменя заради друга заповед - на зам.-министър на образованието към КАЕ да извърши проверка за плагиатство. Тази първа заповед обаче изобщо не е предмет на оспорване по делото, а съдът отхвърля искането да конституира Министерството на образованието като заинтересована страна. Така нито МОН може да се защити, нито това може да стори началникът на военния университет.

Историята

На 8 юни 2018 г. Везиева защитава дисертационен труд в професионално направление „Национална сигурност“ на тема „Разработване на ефективни модели за изграждане на капацитет за социално предприемачество в България“ в НВУ и придобива образователно-научната степен „доктор“.

На 24 ноември 2021 г. до министъра на образованието и науката е депозиран сигнал от проф. д.н., инж., полк. (о.з.) Стойко Д. Стойков, също от НВУ. В него той твърди, че 171 от 180-те страници от дисертационния труд на Везиева са преписани от други автори, т.е. 95%.

Професорът посочва, че 125 от тях са от дисертацията за доктор на науките на научния ѝ ръководител (също доказан плагиат) Венелин Терзиев в професионално направление „Социални дейности“ в Бургаския свободен университет. Терзиев я е защитил пет месеца преди Везиева - на 17 януари 2018 г.

Други 36 страници – пише проф. Стойков – са взети от:

- http://sesba-project.eu/bg/research-bg; http://esc.bg>analiz_socialno-predpriatie_podpisan;

- платформа социалната икономика в България – http://wp.flgr.bg>wp-content>uploads>2016/05;

- 5 страници са преписани от анализ на проф. д-р Л. Д. на тема „Социалното предприятие и социалното предприемачество“ – София, 2013 г.;

- 5 страници са взети от Платформа за развитие на социалната икономика в България.

За разпореждане извършването на проверки по такива сигнали тогавашният министър на образованието, вече ротационен министър-председател, Николай Денков е оправомощил със заповед заместничката си професор Генка Петрова-Ташкова.

Тя разпорежда проверка по допустимостта на сигнала със заповед от 26 ноември 2021 г. Извършват я двама служители от дирекция „Висше образование“ на МОН. Резултатите (видно от протокол от 3 декември 2021 г.) сочат, че сигналът е подаден от заинтересовано лице, че той отговаря на условията за допустимост и следва да се провери от КАЕ.

На тази база зам.-министър Петрова-Ташкова възлага с нова заповед проверка по същество на Комисията по академична етика (КАЕ).

КАЕ следва да определи арбитри и в 30-дневен срок да се произнесе. Допустимо е срокът да бъде удължен с 30 дни, което се случва. На 4 февруари КАЕ определя четирима арбитри. Тяхната задача е да анализират дисертационния труд и да се кажат има ли плагиатство в него.

Становищата им са смазващи. От тях всеки претендиращ да е автор и с останала съвест би имал пълното основание „да потъне в земята от срам“.

Арбитър №1 – доцент доктор инженер с инициали Х. А. Д. – заключава, че плагиатството е 86,6%. Става въпрос за копиране от оригиналните източници без стилистична или граматическа преработка на последните – уточнява Х. А. Д. в становището си от 16 март 2022 г.

Подобни резултати (47% и 98% подобия и сходство) е показала и платформата OURIGINAL.

В най-голям обем са копираните текстове от дисертационния труд на един от научните ръководители на докторанта – чл.кор. проф. д. ик. и д. н. инж. Венелин К. Терзиев – 112 страници (69,6%), без да е посочено цитиране или позоваване.

Арбитър №2 – проф. Н. С. (Николай Слатински) – посочва, че „на практика абсолютно всичко (подчертавам - практически всичко!), което се съдържа в дисертационния труд и автореферата на г.жа Д. В. е било копи-пейстнато в особено големи размери от добре известни, лесно достъпни документи (стратегии, платформи, анализи, планове) или от работи, публикувани преди това от други автори или от цели екипи от автори, без указание никъде, по никакъв начин, че съдържанието е свързано някак с г-жа Д. В.“. Основната част – 125 страници - са преписани пряко от дисертационния труд на В.Т. (Венелин Терзиев), пише проф. Слатински в становището си от 23 февруари 2022 г.

Арбитър №3 – доц. В. Л. – установява и потвърждава съвпаденията, посочени от подателя на сигнала проф. Стойков. В становището му от 29 март 2022 г. се посочва също, че доколкото отношенията „научен ръководител – докторант“ са от неформален характер, липсва информация доколко страната основен източник на съвпадение/плагиатство (в конкретния случай научният ръководител Терзиев) не е поощрила подобни деяния.

Арбитър №4 – проф. д-р П. А. А. – пише, че „практически няма страници на дисертацията, представена от Д. В. (Даниела Везиева – бел. ред.), в които да липсва преписване от публикациите, които са разгледани тук“. В становището си от 2 март 2022 г. професорът заключава, че представената от Везиева за собствен труд дисертация е съвкупност от създадени и публикувани от други научни резултати без адекватно позоваване или цитиране. Липсват основания, за да се твърди, че В. демонстрира необходимите способности за самостоятелни научни изследвания, в резултат на които може да се достига до оригинал принос в науката. 70% от дисертацията са преписани само от научния ръководител Венелин Терзиев.

На 8 април 2022 г. Даниела Везиева е уведомена за сигнала срещу нея и становищата на арбитрите. Даден ѝ е срок до 15-и същия месец да представи становище и тя депозира такова.

В него бившата служебна министърка, впоследствие трудоустроена в БДЖ за кратко, твърди, че за нейния случай не може да се приложи разпоредба на § 4в от Закона за развитие на академичния състав в Република България, тъй като тя не е придобила научна степен „доктор по…“, а образователно-научна степен „доктор“. (Съдът не приема това.)

Възразява също, че за неин арбитър е определен проф. Слатински. Той имал най-много медийни изяви срещу нея по казуса, много преди КАЕ да го определи за арбитър – твърди Везиева - и счита това за... конфликт на интереси.

За да е налице такъв, трябва да може да се докаже наличието на частен интерес (т.е. всеки, който води до облага), който би могъл да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на неговите задължения като арбитър в процедурата. (Дефиницията е разписана в параграф 1, т. 2а и следващите от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ).

Такова нещо не се е случило.

Нещо повече, призивът на Слатински изразен чрез публикация в блога му www.nslatinski.org, озаглавена „Г-жо Даниела Везиев, откажете се от образователната и научна степен доктор!“, е публикувана на 13 февруари 2022 г. Той е определен за арбитър на 4 февруари.

Тоест той не само няма „много“ медийни изяви за Везиева, преди КАЕ да го определи за арбитър, а няма никакви.

Везиева пише, че е „недопустимо“ да разглеждат по същество сигнала на проф. Стойков срещу нея. Аргументът ѝ е, че той е бил част от процедурата, при която тя е станала доктор и в качеството си на член на комисията от оценяващи е могъл да изложи своите съображения за некоректно цитиране на текстове между нея и научния ѝ ръководител и да изложи съмненията си за плагиатство.

В интерес на истината, професорът не е бил част от подобна комисия оценяващи - такава не съществува. Бил е част разширения катедрен съвет при провеждане на заседанието за зачисляване в обучение в доктурантура на Везиева.

След получаването на всички становища, на 13 май 2022 г., КАЕ съставя доклад. В него е категорична: налице е плагиатство. Докладът дава основание на министър Денков да поиска началникът на НВУ да отнеме степента „доктор“ в 60-дневен срок.

Министерското писмо пристига в НВУ на 14 юни 2022 г. и началникът на университета - бригаден генерал Иван Маламов - издава Заповед № РД-02-1114/23.09.2022 г., с която отнема докторската степен на Везиева. Със същата заповед дипломата ѝ от НВУ (с рег.№ 01109/12.06.2018 г.) е обявена за невалидна.

Обжалване

Везиева обжалва заповедта през октомври 2022 г.

Пред съда тя твърди, че заповедта за отнемане на докторската ѝ степен е издадена при липса на компетентност, при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Изтъква аргументи за неспазен срок (17.07.22 г.) от началника на НВУ за произнасяне по доклада на КАЕ; твърди, че я наказват по разпоредба от закон, която към 17.07.2022 г. не е била действащо право; твърди, че арбитрите са били определени неправилно от КАЕ. Смята, че няма плагиатство, защото е използвала текстове от нормативни актове и стратегии, които следвало да цитира точно без стилистична и граматическа корекция. Тези източници не се ползват със защита на авторски права.

Ако горното буди въпроса с преписване на закони и стратегии ли се става доктор у нас, следващото твърдение може да породи реакции, вариращи от смях до ступор:

„Използваните текстове от научния ръководител на дисертацията са част от процеса на обучение и също не могат да бъдат окачествени като плагиатство“.

Само че законът изисква дисертационният труд да съдържа научни или научноприложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Написаното трябва и да покаже, че кандидатът има способности за самостоятелни научни изследвания.

Преписването на над 100 страници от труд на научния ръководител (защитен пет месеца по-рано пред друг университет, в друго професионално направление от различна област на висшето образование и за придобиването на друга научна степен) едва ли изпълнява някое от двете изисквания.

Съдът дава ход на делото и установява, че оспорваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган. След това изненадващо прави рязък завой и започва да доказва обратното.

Твърди, че при издаването на обжалваната заповед на университетския началник са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи самостоятелно основание за нейната (на заповедта – бел. а.) отмяна. Нарушенията касаели „първия етап от административното производство, развил се пред министъра на образованието и науката. ... Съдът намира, че в конкретния случай заместник-министърът на образованието и науката не разполага с надлежно предоставено му правомощие да разпореди извършването на проверките по чл. 30, ал. 4, т.1 и т. 2 от ЗРАСРБ“. (ЗРАСРБ – Закон за развитие на академичния състав в Република България)

Според съда независимо, че по закон министърът има право да делегира правомощия на своите заместници, той може да възлага такива, само ако те са му конкретно позволени от закон. А делегирането на правомощия на зам.-министър да назначава проверки за плагиатство не е изрично упоменато в цитирания закон. Съгласно неговият чл. 30, ал. 4 проверките по допустимост и по същество на сигнал за плагиатство се извършват със заповед на министъра.

„Всички изброени правомощия са предоставени по закон единствено на министъра на образованието и науката, без да му е дадена от закона възможност да ги делегира на друг орган, вкл. и на зам.-министър. При това положение заповедите в процесното административно производство за възлагане извършването на проверка по допустимостта на сигнала от проф. С. и назначаването на комисия, която да се произнесе по допустимостта, както възлагането на проверката по същество, вкл. и за удължаване на срока за произнасяне на КАЕ, издадени от зам.-министъра на образованието са постановени при липса на компетентност, поради което и не биха могли да породят правно действие“, пише съдът в решението си.

Според него зам.-министърът на образованието е „некомпетентен орган“ и всичко последвало от заповедта му е незаконосъобразно, включително отнемането на докторската степен.

Посочва и че необосновано 30-дневният срок за проверката е удължен с още 30 дни, което защитата на Националния военен университет оборва.

След това съдебно решение, въпреки патовата ситуация, в която е поставен университетът му, бригаден генерал Иван Маламов има правото да обжалва. Той разполага с 14-дневен срок, който тече от момента на съобщаване на решението.