Прокуратурата отказа да иска от съда разпускане на 'Възраждане'

Софийската градска прокуратура е отказала да иска от съда разпускането на партия "Възраждане". За това настояваха от Българския хелзинкски комитет и общественици, които подписаха в края на юли сигнал до и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Според наблюдаващия прокурор разпускането на политическата партия би било непропорционална и радикална намеса, съобщи "Сега".

"Възраждане" е парламентарно представена, тя подлежи на контрол от административните органи по Закона за политическите партии, а членовете и симпатизантите ѝ така също и по Закона за МВР. Прокуратурата също има инструментариум, ако има данни за престъпление. А "Възраждане" не е опасна, тъй като няма шансове да управлява сама", обяснява прокурорът.

Той стъпва на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, както и на решения на българския Конституционен съд. 

В сигнала на БХК се искаше и "Възраждане" да бъде обявена за противоконституционна. Прокурорът обаче обяснява, че това може да бъде сторено само от Конституционния съд.

"Възраждане" извършва действия в явен разрез с установения в Република България демократичен и правов ред", се казваше в сигнала. Според него има и "призиви и форми на насилие над други български граждани", дейността на партията "отрича човешкото достойнство, свободната воля, гражданските и политическите права на българските граждани", "подбужда към насилие" и си поставя за цел "премахване на установения демократичен модел на публична власт".

Авторите на сигнала се позовават на целите и програмата на партията на Костадин Костадинов, на позицията ѝ за мерките по време на пандемията, на действията ѝ във връзка с руската агресия срещу Украйна, на позиции против бежанци, чужденци, етнически малцинства, ЛГВТ общността и т.н.

Според Закона за политическите партии Софийският градски съд постановява разпускане на политическа партия само в случаите, когато: с дейността си нарушава системно изискванията на закона; дейността ѝ противоречи на Конституцията; повече от 5 г. от последната ѝ съдебна регистрация не е участвала в избори; не е подала годишните си финансови отчети пред Сметната палата за две последователни години; не е провеждала заседания на върховния си орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на 5 г., и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство.

В сигнала не се твърди, че "Възраждане" системно нарушава Закона за политическите партии, нито има доказателства за това, казва прокурорът. "Възраждане" участва в избори, подава годишни отчети до Сметната палата и провежда заседания на ръководството си, пише още в прокурорското постановление.

"В сигнала се твърди, че съхраняването на нацията е фашистки постулат. Без да навлизаме в доктринерните разлики между нация и народ, следва да се има предвид, че фашизмът е политическа идеология, а коментарите на политическите идеологии, както и оценката на исторически събития не следва да намират място в един правен акт", пише прокурорът.

Цитира се и дело срещу Турция пред ЕСПЧ. То е и заради посланието, че "войната ще продължи, докато остане един единствен човек от наша страна" (става дума за конфликта на кюрдите с правителството). Съдът приема, че макар изказването да е направено от водеща фигура на забранена организация, не може само по себе си да обоснове необходимост от намеса в свободата на изразяване на мнение. Страсбург не приема това за подстрекаване към насилие. В друг случай самото деклариране, направено от високопоставен член на терористична или друга незаконна организация, не е достатъчно да обоснове вмешателство в свободата на словото. Дори апел към обществото да разруши затвор, където са затворени терористи, се допуска от ЕСПЧ.

Преди 3 г. прокуратурата поиска заличаването на "Възраждане" заради нарушения при регистрацията на партията през 2015 г.

Проверката показа, че са били декларирани неверни данни за присъствието на най-малко 500 граждани с избирателни права на Учредителното събрание на партията. Към датата на провеждане на събранието 86 лица, вписани като учредители, са били в чужбина. От 580 учредители, 108 са заявили, че подписите в списъците не са техни, а 87 лица са заявили, че не са подписвали Декларация за индивидуално членство по Закона за политическите партии. Други 120 лица са казали, че изобщо не са присъствали на Учредително събрание на "Възраждане".

Прокуратурата констатира, че две лица, за които са положени подписи като участници в Учредително събрание, са починали два месеца преди това.

Но в крайна сметка съдът отхвърли иска за разпускане на "Възраждане" с мотива, че той е трябвало да се направи още по време на производството по регистрацията на партията.