Антикорупционната комисия отхвърли предложенията на Надежда Йорданова за промени в ГПК

Антикорупционната комисия не съгласува предложените от правосъдния министър Надежда Йорданова промени в Гражданския процесуален кодекс, съобщиха от КПКОНПИ. По закон комисията съгласува всеки законопроект за наличие на корупционен риск, предложен от изпълнителната власт.

С предложените изменения се предвижда процесуалното представителство по съдебни и арбитражни дела да премине от Министерството на финансите към правосъдното ведомство. Предлага се също да бъде разширен кръгът от упълномощени лица, които да бъдат представители на държавата, като бъдат включени ръководители на държавни учреждения и кметовете на общини.

Според КПКОНПИ това ще доведе до допълнително разходване на публични средства за осигуряване на правна помощ и ще се възпрепятства възможността за защита на интересите на държавата пред правораздавателните органи в страната и в чужбина.

Комисията смята, че МФ има необходимия капацитет да защитава публичните финансови интереси, поради което предложената промяна е нецелесъобразна. Прилагат се примери за уредбата в Унгария, Румъния, Чехия, Словакия и други европейски държави, които се представляват по международни арбитражни дела от финансовото министерство.

В представената частична предварителна оценка на въздействието към законопроекта е посочено че само за 2021 г. материалният интерес по граждански дела е над 83 млн. лв., по търговски – над 7 млн. лв., а водените международни дела срещу българската държава за периода 2019 г. – 2021 г. са на стойност над 1,2 млрд. евро.

При положение, че Законът за обществените поръчки не се прилага при външно възлагане на правни услуги по процесуално представителство, в решението на КПКОНПИ се посочва, че липсва информация доколко МП може да обезпечи експертно воденето на тези дела. Министерството ще може да възлага външни услуги по процесуално представителство с голям материален интерес, без да провежда процедури по обществени поръчки за избор на изпълнител, което поражда рискове, смятат от комисията.

КПКОНПИ счита за нецелесъобразен минималния 14-дневният срок, определен от министъра на правосъдието за обществени консултации по така предложения ЗИД на ГПК. Подобна възможност съществува само при изключителни случаи, а настоящият законопроект не попада под такова условие. Трябва да се даде максимална възможност на заинтересованите страни за изразяване на становища чрез обществени консултации, доколкото предложените промени могат да доведат до изключително негативни последици, включително и такива, свързани с увеличаване на корупционния риск, ако не бъдат подложени на обществено обсъждане.

На същото заседание КПКОНПИ съгласува изцяло предложения от министъра на електронното управление проект на закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление.