Блокчейн технологиите ще върнат доверието на гражданите към институциите

Нови технологии и иновации – любим израз на редица прогресивни управляващи. Те сами по себе си не са единственото решение за развитие на обществото. Но може да бъдат полезен инструмент за постигането на този напредък или за разрешаване на определени проблеми. Гражданското доверие в публичните институции в България например е много ниско. Независимо дали става дума за дейностите на парламента или на държавната администрация като цяло.

Технологични експерти, български и европейски политици са единни в мнението, че блокчейн технологията ще може да преодолее този проблем и дори да повиши доверието в обществените услуги. Европейският съюз (ЕС) залага силно на нея в своята стратегия за дигитализирането на Стария континент. Брюксел разполага с три инициативи, свързани с блокчейн технологията, които трябва да подсилят цифровата трансформация.

Това са разширяване на Европейската електронна идентичност (eIDAS), разгръщане на Европейската блокчейн инфраструктура за услуги (EBSI) и създаване на единен дигитален портфейл (EDIW). Стандартите ще са еднакви за всички държави членки, което ще позволи на гражданите на една страна да ползват публични услуги в друга. Различни примери за успешно въвеждане на блокчейн технологии бяха демонстрирани по време на конференцията „Блокчейн и бъдещето на публичните услуги“, която се проведе на 12 май във Френския институт в София.

Примери от Грузия и Индия

Консултантката по дигитална дипломация и киберсигурност Райна Стамболийска даде два примера за успешна интеграция на новата технология в публичния сектор. Едната е от Индия – втората по население държава в света има много сложно административно делене, заради федералното си управление. Тя разполага с 29 щата и още 7 отделни съюзни територии. Всяка от тях със своите специфики в законодателство и данъчна система.
Властите в Делхи се обръщат към блокчейн технологията за изграждане на единна система за управление на плащането на публичните задължения. Сложната държавна структура, в комбинация с различните администрации, потребители и посредници (банките) комуникират безпроблемно чрез иновативните криптографски механизми.

По-близък до нашите географски ширини е примерът с Грузия. Черноморската държава е интегрирала кадастралните си услуги в платформа базирана на блокчейн комуникация и автентикация. Резултатите са доста видими – администрацията намалява времето за регистрация от 3 дни на няколко минути. Увеличава се прозрачността на собствеността и проследимостта ѝ. В същия момент разходите са понижени с 90%, като в тях се включват, както оперативните, така и тези за обучения и организация.

„Грузия е много добър пример в който имаме ясна държавна услуга с конкретна добавена стойност и ефекти след интеграцията на блокчейн технологията“, поясни Стамболийска.

Блокчейн амбициите на Европа

ЕС иска да постигне точно това, но на наднационално ниво. Целта е да се постигне трансгранична съвместимост и така гражданите в една държава-членка да могат да се възползват от публични дигитални услуги навсякъде в рамките на Съюза. Основните стълбове за това са Европейската блокчейн инфраструктура за услуги (EBSI), Европейската електронна идентичност (eIDAS) и единния дигитален портфейл (EDIW).
Пиер Меро, специалист по дигитални иновации и блокчейн от DG Connect към Европейската комисия, коментира, че предимствата на блокчейн са изграждане на бъдеща технологична устойчивост за публичните услуги, доверие и подобрена ефективност, подобрена система за идентификация и сигурност, която е насочена към потребителите.

EBSI вече е изградена и функционира. Тя има 40 клетки в 23 от 27-те държави-членки, като в България те са две. Най-много има в Нидерландия – четири. Амбицията на Брюксел е през следващата година EBSI да бъде отделена като структура и да получи повече самостоятелност за по-бързото изграждане на публични и частни е-услуги.

Европейската е-идентичност eIDAS и дигиталния портфейл EDIW са скачени съдове. Първото е технологията, която ще има по-универсален характер, като може да се интегрира в смартфон, но и в RFID четец в личните карти, например. Дигиталният портфейл EDIW ще надгражда eIDAS, като включва възможности за интеграция на различни други компоненти – цифрова шофьорска книжка, виртуални банкови карти, здравно досие и др.
„Само 14% от институциите се възползват от паневропейската електронна идентичност“, коментира евродепутатът Ева Майдел. „Брюксел си поставя за цел поне 80% от европейските граждани да я използват през следващите пет години“. Тя допълни, че блокчейн технологията не трябва да остане решение на бъдещето, а трябва да започне да се прилага в момента.

Българската интеграция

Министърът на електронното управление Божидар Божанов определи, че иновационната технология е залегнала сред основните на стратегията на правителството за дигитализация на страната.
Според него, не трябва да се разчита единствено и само на блокчейн, защото целият процес все пак трябва да мине през определената компетентна институция. Трябва да има възможност за контрол кой има достъп до данните.

„Блокчейн трябва да бъде невидим, но неговото наличие е гарант за качество и, че нещата ще бъдат наред“, коментира министър Божанов.

Той допълни, че всяка система дори тази на EBSI е подготвена за допълнителна интеграция. С малко доработка е възможно тя да се вкара в българските системи. Не е заплаха да се появят алтернативни доставчици на публични услуги. Може да има посредници от частния сектор, които да помагат, но институциите трябва участват, за да са допълнителен гарант за доверие.