Св. Герасим Йордански, Св. Павел, неговата сестра Иулиания и другите с тях

Св. Герасим Йордански

Преподобни Герасим, родом от Ливия, от млади години се посветил на служение Богу и като оставил света, се оттеглил в Тиваидската пустиня. След като проживял там много години, той посетил Йерусалим и най-после се заселил близо до р. Йордан. Около него се събрали много подвижници и по такъв начин се създала голяма обител.

В това време (V век) Евтихиевата ерес смущавала Църквата. Мнозина отхвърляли определението на  Халкидонския събор (451 г.) и се присъединявали към лъжеучението.

За разпространението на ереста силно съдействувал един монах, човек умен и хитър, на име Теодосий. Като дошъл в Йерусалим, той обърнал към лъжеучението царица Евдокия, съпруга на Теодосий Млади, и чрез своите хитрини възбудил цялото духовенство против йерусалимския патриарх Ювеналий, който бил свален, и хитрият Теодосий заел неговото място.

Неговото пакостно красноречие увлякло за известно време и Герасима. Но Герасим не останал дълго време в това заблуждение, понеже искрено обичал истината и ревностно я търсел. Той се обърнал за съвет към преподобни Евтимий Велики и поученията на тоя свят мъж благотворно подействували на Герасима. Той отхвърлил ереста и, каейки се за временното си заблуждение, започнал да служи Богу с още по-голямо усърдие.

Герасим установил в своята обител най-строг начин на живот и сам давал на братята пример на съвършено безкористие и строга въздържаност. Пет дни през седмицата братята прекарвали в усамотение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и не вкусвали нищо, освен малко хляб, фурми и вода. В събота всички се събирали в църква за отслужване на божествена литургия и за причащаване със светите Тайни; след това обядвали на обща трапеза. В неделя след литургията всеки пак се връщал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клончета – да плете кошници. С продажбата на тия кошници се издържал манастирът. Но сами братята нямали никаква собственост, освен една дреха, рогозка, на коята спели, и стомна за вода.

През светата Четиридесетница преподобни Герасим обикновено оставял манастира, за да може в усамотение напълно да се предаде на духовен живот. Той се оттеглял в пустинята само с един ученик.

Веднъж, когато прекарвал в пустинята, чудесно видение му възвестило за смъртта на преподобни Евтимий. Той видял хорове ангели, които носели в небесата душата на светия старец, и побързал да отиде в манастира на св. Евтимий, за да присъствува на неговото погребение.

Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и оттогава навсякъде лъвът вървял подир него и му служил като домашно животно. А когато преподобният умрял, лъвът дълго време тъгувал и най-после умрял на гроба му.

Преподобни Герасим починал в дълбока старост в 475 година.

Св. мъченици Павел, неговата сестра Иулиания и другите с тях

Римският император Аврелиан (царувал от 270 до 275 г., бел.ред.) издал заповед християните от цялата империя да принасят жертва на боговете. Било заповядано съпротивляващите се на това нареждане да бъдат лишавани от живот чрез жестоки мъчения. Сам царят, минавайки през Исаврия, останал във финикийския град Птолемаида*, за да принуди всички християни там да принесат жертва на идолите.

* Птолемаида - град във Финикия, на юг от Тир, на север от град Кармила. Тук апостол Павел се установил по време на последното си пътешествие в Иерусалим и целия ден прекарал сред християните (Деян., гл. 21, ст. 7). Бел.ред.

При обиколката на царя из града там били блаженият Павел със сестра си Иулиания. Павел, като видял излизащия цар, осенил лицето си с кръстното знамение и казал на Иулиания:

- Дерзай, сестро моя, и не се бой, защото велико бедствие идва върху християните.

Аврелиан, като видял, че Павел се прекръстил, заповядал да го хванат и да го държат в окови до сутринта. На сутринта, като наредил да поставят трона на видно място, той седнал в присъствието на целия народ и заповядал да доведат за мъчение блажения Павел. Когато го довели, царят казал:

- Дръзки човече, как се осмели по време на моето излизане из града да направиш на лицето си християнското знамение? Нима не си чул за нашия царски указ, издаден против християните?

Блаженият Павел отговорил на царя:

- Чух за твоя указ, но нас, християните, никой никога не може така да изплаши, че поради страх да решим да се отречем от истинния Бог и да престанем да изповядваме вярата в Христа, Сина Божий. Мъченията, причинявани ни от теб, са кратковременни, докато мъките, определени от нелицемерния Божи съд, ще бъдат вечни, както и прославянето, което Бог дава на християните, също е вечно. Кой от нас ще е толкова безумен, че да остави живия Бог и да се поклони на глухите и неми идоли? Сам нашият Спасител Иисус Христос в Евангелието казва: “който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен (Еванг. от Мат., гл. 10, ст. 33).

Аврелиан му рекъл:

- Виждам, че дълго търпя дръзките ти думи, приближи се и принеси жертва на боговете, за да не те предам на жестока смърт.

Блаженият Павел отново казал:

- Аз не зная друг Бог, освен нашия Господ Иисус Христос, на Когото от детство служа в чистота на сърцето.

Тогава цар Аврелиан се обърнал към войниците:

- Закачете го на едно дърво и жестоко го мъчете, докато не дойде неговият Христос и не го освободи от ръцете ви.

Войниците на часа изпълнили царската заповед: закачили Павел гол на едно дърво и го измъчвали. А светецът с висок глас се молел на Бога:

- Господи Иисусе Христе, Истинен Син на Истинния Бог Отец, Чието рождество не може да разбере никой, нито ангелите, нито архангелите, нито престолите, нито господствата, нито началата, нито властите, нито силите, нито херувимите, нито серафимите*, а само Един Бог Отец - помогни на мен, смирения и отхвърлен Твой раб и ме избави от ръцете на Аврелиан.

* Св. Писание различава различни ангелски чинове и степени, като посочва девет (Бит. 3, 24; Ис. 6, 2; Колос. 1, 16; Ефес. 1, 20-21; Римл. 8, 38; 1 Сол. 4, 16; Иуда 4 ст.). В “Небесната иерархия” на свети Дионисий Ареопагит първо място сред ангелските чинове заемат серафимите. Бел.ред.

По молитвите му Господ облекчил жестоките му мъчения така, че светецът не чувствал болка от причинените му рани. В това време светата Христова невеста Иулиания, като видяла, че брат й е предаден на мъчения, дошла в съдилището и извикала към мъчителя:

- Мъчителю Аврелиане, за какво така жестоко мъчиш моя невинен брат?

Разгневен от думите й, Аврелиан казал на слугите:

- Открийте главата на тази жена и я бийте по лицето, за да не говори така дръзко с нас, а нечестивия мъж мъчете още по-сурово, и ще видим ще го защити ли и ще му помогне ли Христос.

Блажената Иулиания, надсмивайки се над думите на царя, казала:

- Удивлявам се как ти, царю, безумстваш и не разбираш силата на Христа, Който облекчава мъченията на призоваващите Го с вяра.

Аврелиан се обърнал към стоящите около него и казал:

- Моята кротост, с която говоря с тази жена, я вбесява.

И като погледнал яростно на светицата, й казал:

- Приближи се към боговете и им се поклони, иначе няма да избегнеш ръцете ми:

Но света Иулиания с твърдост отговорила:

- Аз не се боя от твоите мъки и не обръщам внимание на заплахите ти, защото на небето има Бог, Който може да ни избави от твоите нечестиви ръце. Предай ме на всякакви мъчения, и ще видиш помощта, оказвана ми в тях от моя Господ Иисус Христос.

Тогава Аврелиан започнал да й говори с хитрост:

- Виждам твоята красота и заради нея искам да те пощадя; умолявам те да послушаш моите увещания и да принесеш жертва на боговете; аз ще те направя своя законна жена и ти през целия ни живот ще царуваш заедно с мен. А на твоя брат ще дам голяма награда за страданията му и ще го почета с висш сан.

В отговор на лукавите му думи света Иулиания, издигайки очите си към небето и осенявайки лицето си с кръстното знамение, се засмяла.

- С твоя смях - казал Аврелиан - ти оскърбяваш моята велика снизходителност към теб.

Но светицата отговорила:

- Не, аз не те оскърбявам, а радостно се засмях затова, че сега съзерцавам с духовните си очи моя небесен Жених, седящ на Своя свят престол и желаещ спасението на всички хора. Той ми каза доброволно да извърша подвига на страданията, а тебе, лукавия и пустословен човек, да презирам, тъй като ти, макар и да се наричаш цар, се покланяш на дърво и камък.

Този отговор на мъченицата силно разгневил Аврелиан и той заповядал на войниците:

- Закачете тази жена на дърво и жестоко я мъчете, за да разбере, че се намира на царски съд.

Когато войниците започнали да измъчват светицата, брат й, свети Павел, погледнал към нея и й рекъл:

- Сестро моя, не се страхувай от мъченията, които ти налага мъчителят, и не се бой от заплахите му, защото, след като малко пострадаме тук, ще получим вечна награда от Христа, нашия Бог.

 В това време Аврелиан наредил на войниците, измъчващи светицата:

- Мъчете я още по-сурово, убеждавайки я да остави гордостта и безумието.

Света Иулиания, измъчвана безмилостно, като чула думите на царя, отново се разсмяла и казала:

- Аврелиане, мъчителю! Ти мислиш, че ме измъчваш, но при помощта на моя Христос аз не чувствам мъките.

На това Аврелиан й отговорил:

- Макар и да лъжеш, че не чувстваш мъченията, аз ще преодолея твоето упорство и ще продължа да те измъчвам.

Светицата отвърнала:

- Няма да ме остави моят Господ Иисус Христос и няма да допусне да бъда победена от теб, защото Той е мой помощник сега и винаги, и ще ми помага докрая, за да познаеш Неговата сила и моето християнско търпение. А на теб моят Бог ще заповяда да бъдеш мъчен във вечния, неугасим огън и ще изиска от теб тези човешки души, които си погубил със своите коварни съблазни.

Думите на светицата силно разгневили Аврелиан. Той заповядал да донесат котел със смола и под него да запалят буен огън. Когато смолата в котела закипяла така, че било невъзможно да се приближиш към него, мъчителят заповядал да хвърлят в котела светите мъченици Павел и Иулиания. Хвърлени тук, те, издигайки очи към небето, като с едни уста се молели:

- Господи Боже на нашите отци, Авраама, Исаака и Иакова, Който си слязъл във Вавилонската огнена пещ при Седрах, Мисах и Авденаго и не си допуснал да бъдат повредени от огъня (Кн. прор. Дан. гл. 3), Ти, Владико, Иисусе Христе, непостижима Светлина, тайнство и прослава на Отца, денница на Всевишния Бог, въплътил Се заради нашите грехове и живял с хората, желаещ да спаси душите, които нашият враг дяволът дръзко е прелъстил, разпръснал и погубил в ада, подобно на което сега върши и неговият ученик Аврелиан, Ти, Господи, избави и нас от това жестоко мъчение.