OffNews.bg

Страстната седмица - Велика сряда

Страстната седмица

   Велика сряда

В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.

Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене превари да помаже тялото Ми за погребение". За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата  осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''. Да се  опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да "помажем" Господа като оная разкаяла се жена.

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

Слово в сряда на Страстната седмица

На днешния ден имаме между другото следния горчив спомен: юдейските старейшини се събрали в дома на Каяфа и разсъждавали как да хванат с хитрост Господа Иисуса и да Го осъдят на смърт. В това време, от никого не търсен, идва при тях един от дванадесетте - Юда Искариотски и казал: какво ще ми дадете, за да ви Го предам? Те му дали тридесет сребърници (Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6). 

Когато четях това място от св. Писание, душата ми се изпълни с негодувание и срещу старейшините, и срещу Юда. Къде са гледали тези старейшини, та навлякоха и върху себе си и върху народа вината и наказанието за богоубийство? И как е могъл да се реши на такава постъпка Юда, който винаги е бил близо до Господа и така ясно е видял отпечатаната върху Него пълнота на божествеността?

После мисълта ми премина към характера на предателството и, между това, когато аз мислех за тези събития, в моята съвест започнаха да изникват едно след друго моите собствени дела, много прилични на делото на Юда. Колкото повече размишлявах, толкова повече съвестта ме изобличаваше. Тогава вместо негодувание срещу Юда, започна да се поражда страх за самия мене и вътрешен глас ми каза: ти остави Юда, погледни по-скоро себе си и се погрижи да избегнеш неговата горчива участ.

Ето, братя, с това излизам и пред вас. Аз възнамерявах да изразя пред вас чернотата на Юдиното предателство. А сега казвам: да оставим Юда. По-добре нека разгледаме нашите собствени дела, за да изчистим от нашия живот всичко, което носи някаква черта от характера на Юда и така да избегнем постигналото го небесно наказание.

 

Това, което е особено поразително в Юда, е фактът, че във време на своето пребиваване с Господа, той по живот е бил съвсем същото, както и другите Апостоли. С тях той ял, пил, пътувал, нощувал, с тях слушал поученията и видял чудесата на Господа, с тях търпял всички нужди, проповядвал; a може би и чудеса е вършил в името на Господа. Нито Апостолите, нито друг някой бе забелязал някаква особеност в него. А между това на края виждате какво излезе? От де е тоя плод? Разбира се, отвътре, от душата. И ето виждате, вътре в душата е зреело онова, за което през всичкото време не е имало никакви външни признаци. Знаел ли е сам Юда, че той е носил в сърцето си такава змия, която накрай ще го погуби? Според обичая на нашия враг сатаната да крие веригите, с които свързва грешника, той с различни странични благовидности винаги закрива главната страст от съзнанието и даже от съвестта и само когато разчита на окончателното погубване на човека, я пуска - да го нападне с всичката неудържима ярост. Съдейки по това, може да се мисли, че Юда не е видял всичкото безобразие на своята страст и считал себе си за не по-лош от другите Апостоли. И падал като че ли без да предвижда това.

Това като помним, братя, нека се обърнем към себе си и да направим строго изследване на най-съкровените движения на нашето сърце, без да гледаме на нашата безупречна външност. Вижте, според нашата външност, какво лошo има в нас? А между това кой знае, може би около нашето сърце се увива такава змия, която е готова да ни погуби - и ще ни погуби, щом се яви случай.

Ще ви припомня една мисъл на свети Mакарий Египетски, който казва: не се хвали с никакви дела и никакви подвизи. Но ако ти си проникнал в самата глъбина на твоето сърце и си убил загнездилата се там змия, която трови всички проявления на твоя живот, тогава благодари на Господа. Свети Макарий е подразбирал или греха, който живее у нас, или главната страст на всеки, в която този грях се преобразява. И ето на какво трябва да обърнем особено внимание при предстоящето самоизпитание и изповед. Нека търсим нашата главна страст. Нея да изобличим и да я изхвърлим навън.

Друг свети отец казва: Господ не иска от тебе пост, когато страдаш от егоизъм. Дай Му простотата на милосърдната щедрост. Господ не иска от тебе големи и славни дела, щом ти си заразен от пустославие. Дай Му смирение и самоунижение. Така и във всичко друго. Господ иска да изобличим и да обещаем да победим у себе си особено оная страст, която най-вече ни овладява и да се отличим особено в оная добродетел, която е противоположна на нашата страст. Когато извършим това, тогава и всички други добродетели ще дойдат в строй и в сила, а страстите ще отслабнат, защото те обикновено зависят от нашата главна страст.

 Но да се върнем пак при Юда. Така той е носил тръна в своето сърце. Преставил се случай и страстта закипяла. Сатаната го хванал, бедния, за тая страст, затъмнил неговия ум и съвест и го повел като слепец, или като вързан пленник отначало към злодеянието, а после и към гибелта на отчаянието.

Така ще бъда и с нас, ако не открием пред духовния отец нашата страст. Сега тя притихва, но после, при пръв сгоден случай, веднага идва падението. Ако се изповядаме откровено, ако се съкрушим, ако вземем решение да не се подаваме и замолим Господа за помощ, тогава непременно ще устоим, защото Тоя, Който е у нас, е по-голям от оногова, който е в света (I Иоан. 4:4). В часа на разрешението Господ със Своята благодат ще убие страстта и ще посее семето на противоположната й добродетел. Тогава трябва да вложим само неголям труд и с Божията помощ няма повече да се валяме в страстите на нечестието и с открито лице ще гледаме към Бога, към светителите и към всички християни.

Още малко време и Господ ще дойде при нас и ще Си устрои у нас вечеря. Нека се готвим! Да изхвърлим из сърцата си всичко, което е противно на Господа, да изчистим всяка прашинка със сърдечни въздишки, да измием всяко петно със сълзите на съкрушението, та, като влезе Господ у нас, да намери жилището на нашето сърце разтребено, изчистено, постлано.

Да няма между нас никой, който да прилича на Юда. И Юда, както и другите Апостоли, също е слушал: след два дни ще бъде Пасха. Но Апостолите пристъпили към Господа и казали: де искаш да Ти приготвим да ядеш Пасха? А Юда какво направил? Отишъл та продал Господа. А на вечерята все пак дошъл с другите Апостоли.

Нима и между нас утре ще има такива? О, не бива! Има още време. Нека опитаме и всеки според силите си да проявим усърдие за достойно приемане на Господа Иисуса в Неговите свети Тайни. Да съзнаем нашата виновност, да се разкаем и да кажем: Господи, няма повече да грешим! Помогни ни да устоим занапред! Това е главното, което Господ иска.

Между нас не бива да има безгрижни. Не бива да има и такива, които пристъпят към светите Тайни както дойде, без съзнание и чувство и без всяка грижа за подготовка. Особено не бива да има такива, които, без да скъсат със своята страст, не само нямат намерение да се въздържат от нейните дела, но и тук не са чужди на съуслаждането от тях и склонността към тях. Такъв е съвсем точно Юда: телом е на вечерята, а сърцето му е пълно с предателски мисли. Когато след причастяването с Христовите Тайни такъв целуне светата Чаша, Господ не ще ли му каже чрез неговата съвест: с целувка ли предаваш Сина Човечески?

Нашият Господ и Спасител, Пречистата Божия Майка и всички светители да ни помогнат да се причастим за очистване на греховете и за вечен живот. Амин.

Св. Теофан Затворник
Превод † Знеполски епископ Йосиф (Диков)