Преп. Теодора Александрийска, Преп. Силуан Атонски

Преподобна Теодора живяла в петия век.

Родила се в град Александрия. Омъжила се за добър човек. Животът на младите съпрузи протичал в мир и благополучие.

Но дяволът завидял на тяхното щастие. Въвлякъл Теодора в прелюбодеяние. Веднага след това тя се опомнила. На другия ден след греха, съзнала гнусотата на своето падение, Теодора изпаднала в такова душевно сътресение, че започнала да се бие по лицето и да си скубе косите.

Мъчена от съвестта си, тя отишла при позната игумения в близък девически манастир. Разказала й за греха си. Изразила отчаяние, че Бог няма да се смили над нея. Но с мъдро майчино слово игуменията успяла да я убеди в Божието милосърдие. Спомнила тя на Теодора примера с евангелската грешница, която умила със сълзи нозете на Спасителя и получила от Него прошка за греховете си.

Развълнувана дълбоко и изпълнена с надежда за неизчерпаемата Божия благост, Теодора възкликнала:

- Вярвам в моя Бог, майко игуменио! Вече няма да върша тоя грях, а сторения, според силите си, ще се постарая да загладя!

Тъй Теодора намислила да отиде в манастир и то в мъжки манастир, където трябвало твърдо да се бори с изкушенията на плътта и да устои в борбата като победителка. В такъв манастир тя решила да измоли прощение за своя тежък грях.

Но възможно било съпругът й да не се съгласи и да поиска да й попречи. Когато той отишъл по работа, тя остригала косите си, облякла мъжки дрехи и напуснала бързо града.

Отправила се към мъжкия манастир Октодекат, който се намирал на 18 километра от града. Спряла пред вратите му и помолила вратаря да съобщи на игумена, че желае да посвети своите дни в служба на Бога. Вратарят уведомил игумена за новия пришелец. Но игуменът заповядал да не се отваря манастирската порта.

- Нека младият гост – казал той – остане през тая нощ вън от манастира. Ако намерението му е искрено, той няма да се отдалечи от светата обител.

Настъпила нощта. Покрай Теодора започнали да бродят зверове. Но тя издържала на изпитанието. Не мръднала от вратите.

Сутринта се явила пред игумена, като се представила с името Теодор от Александрия. Молила горещо да я приемат в числото на братята. Дълго обаче игуменът не скланял, като изтъквал пред мнимия Теодор тежестите на манастирските подвизи.

Просълзена от тревога, Теодора се хвърлила в нозете му и казала:

- Не ме отхвърляй, отче от вашата света обител. Не ме лишавай от ангелоподобно съжителство с вас. Не ме изгонвай в света, от който бягам, както някога евреите избягаха от Египет. Аз няма да се върна в света! Не се смущавай от моята младост. С вашите свети молитви аз ще привикна на всякакво въздържание. При Божията помощ ще понасям всички трудове. Ще върша всичко, което ми заповядате, усърдно и старателно. Само ме приемете, защото искам да се кая за греховете си!

Игуменът видял чистосърдечното намерение на младия човек. Размислил и решил: гостът да бъде приет в светата обител.

Настъпили за Теодора дни на изпитание и на велики подвизи.

Братята се чудели на нейните всенощни молитви, на дълбоките й поклони, на смирението и самоотвержението й, на усърдното й участие в общите трудове.

Скоро тялото й, някога осквернено, станало видим съсъд на Божията благодат, вместилище на Светия Дух.