Шест месеца война в Украйна в графики и цифри
Изминаха точно шест месеца от началото на руската инвазия в Украйна. На 24 февруари в телевизионно обръщение руският президент Владимир Путин обяви началото на "специална военна операция" в Донбас, пренебрегвайки призивите на Съвета за сигурност на ООН за мир.
В Киев започнаха да вият сирени за въздушна опасност, а украинският президент Володимир Зеленски заяви:
"Това е звукът на нова желязна завеса, която се спуска и затваря Русия от цивилизования свят. Нашата задача като нация е да направим така, че тази завеса да не минава през нашата украинска територия, а през домовете на руснаците."
В този ден животът на много хора се променя завинаги.
В Деня на независимостта на Украйна, 24 август, краят на войната не се вижда. Би Би Си разгледа как последните шест месеца са се отразили на Украйна и други страни в графики и цифри.
1. Украйна преди инвазията
Преди войната самопровъзгласилите се и подкрепяни от Русия Донецка и Луганска "народна република" контролираха значителни части от Донбас.
На 21 февруари Владимир Путин обяви, че Русия възнамерява да признае тези самопровъзгласили се квазидържавни образувания за държави.
Този ход беше осъден от Украйна, западните страни и НАТО, но формално решението позволи на Путин да вкара войски в Украйна.
Осем години по-рано, през 2014 г., Русия анексира и украинския Крим, въпреки че по-голямата част от света никога не е признавала полуострова за руски.
2. Украйна шест месеца по-късно
Области на Украйна под руски контрол
След шестмесечни сражения руските сили успяха да установят контрол над значителни райони в Източна Украйна. Но руските военни бяха принудени да напуснат завзетите от тях селища край Киев и други големи градове в северната част на страната.
Територията на Луганска област вече е под пълния контрол на Русия. В Донецка област армията продължава бавно да напредва.
Харков е подложен на обстрел в продължение на много месеци.
Завземането на завода "Азовстал" в Мариупол през май след дълга и кървава обсада даде на Русия сухопътен коридор към Крим и контрол над Азовско море.
Русия все още контролира Крим, но през последните седмици системите за противовъздушна отбрана на полуострова се задействат все по-често. Руските власти твърдят, че стрелят по безпилотни самолети.
В южната част на страната първият сравнително голям украински град, превзет от Русия, е Херсон. Сега украинците се опитват да си го върнат, като нанасят удари по мостовете над река Днепър.
3. Брой на жертвите
Украйна говори за гибелта на повече от 13 000 души.
Реалната цифра е може би е по-голяма: бойните действия усложняват преброяването на загиналите.
Преброяването на жертвите във всеки военен конфликт е изключително сложна задача.
Би Би Си анализира данни от американската неправителствена организация Acled, която е специализирана в събирането на информация за световните конфликти. По данни на Acled над 13 000 души са загинали във войната в Украйна от 24 февруари до 10 август.
Според експерти обаче реалният брой на жертвите може да е много по-голям.
Украйна и Русия твърдят, че по време на войната са загинали десетки хиляди, но данните им не съвпадат и не е възможно да бъдат проверени.
ООН не смята за надеждна информацията за жертвите, предоставена от самите страни в конфликта.
4. Бежанци
В страните от Европа са регистрирани 6,4 млн. украински бежанци.
По данни на ООН от началото на войната в Украйна са избягали най-малко 12 милиона души.
Повече от пет милиона са заминали в чужбина, предимно в съседни страни. Други седем са били принудени да намерят нов покрив над главите си, без да напускат Украйна.
Неколкостотин хиляди от напусналите обаче вече са се завърнали в Украйна, особено в големите градове като Киев.
По данни на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците над 6,4 милиона души са напуснали Украйна и са се насочили към Европа между първия ден на руската инвазия и 17 август.
Някои украинци, особено жителите на окупираните територии, заминават за Русия. Президентът Путин заяви, че неговите сили са евакуирали 140 000 руснаци от Мариупол. Руската страна настоява, че украинците заминават за Русия доброволно, но доброволчески групи, които помагат на украинците да напуснат Русия, твърдят, че хиляди вече са заминали.
Повечето от тези, които са заминали за Европа, са отишли в Полша или Германия.
5. Щети
Украйна: Щетите от разрушената инфраструктура се оценяват на 108 млрд. долара.
Въздействието на шестмесечната война върху инфраструктурата на Украйна може да се види с просто око.
Там, където някога е имало къщи и величествени сгради, днес има само руини.
Към 8 юни експерти от Украинското училище по икономика оценяват щетите в инфраструктура, нанесени на Украйна от военните действия, на около 39 млрд. долара.
По оценка на училището по икономика общите щети по инфраструктурата възлизат на 104 млрд. долара.
6. Прехрана
Войната изостри и без това тежката световна продоволствена криза.
Много страни купуват зърно от Украйна, но от февруари насам Русия блокира украинските пристанища в Черно море.
През юли Киев и Москва, с посредничеството на ООН и Турция, постигнаха споразумение, което позволи деблокирането на украинските пристанища.
В споразумението се казва, че Русия е поела ангажимент да не обстрелва пристанищата по време на транзитирането на хранителни товари, а украинските кораби са поели ангажимент да ескортират корабите през минирани райони.
В рамките на това споразумение няколко плавателни съда с товари вече напуснаха украинските пристанища в Черно море.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, който взе участие в разговорите, призова международната общност да направи всичко възможно, за да гарантира спазването на споразумението за украинското зърно.
Турският президент Реджеп Ердоган смята, че споразумението за износ на зърно може да бъде основа за по-широки преговори между Русия и Украйна. Но ентусиазмът му се споделя от малцина. Украинският президент Володимир Зеленски заяви по-рано, че преговорите ще започнат едва след като руските войски напуснат украинската земя.