Салман Рушди: Всеки ден съм бесен, че ме намушкаха

Сър Салман Рушди разказва пред Би Би Си със смразяващи подробности какво си спомня от нападението преди две години, при което бе намушкан с нож на сцената.

Авторът, носител на наградата "Букър", споделя, че окото му се е стичало по лицето му "като варено яйце" и че загубата на окото "го разстройва всеки ден".

"Спомням си, че си мислех, че умирам", казва той. "За щастие, грешах."

Рушди заяви, че използва новата си книга "Нож" като начин да се бори срещу случилото се.

Салман Рушди, който е роден в семейство на непрактикуващи мюсюлмани и е атеист, който отдавна се застъпва за свободата на изразяване.

Но той предупреждава, че да го прави е станало "много по-трудно".

"Много хора, включително много млади хора, за съжаление, са си изградили мнението, че ограничаването на свободата на словото често е добра идея", казва той.

"Като се има предвид, че, разбира се, смисълът на свободата на словото е в това, че трябва да разрешаваш словото, с което не си съгласен."

Нападението е извършено в образователен институт в щата Ню Йорк през август 2022 г., когато той се е подготвял да изнесе лекция. Той е откаран в болница с хеликоптер и прекарва там шест седмици, докато се възстановява.

Роденият в Индия 76-годишен британско-американски автор е един от най-влиятелните съвременни писатели. Нападението доминира в новинарските заглавия по целия свят.

Преди това Салман Рушди прекарва няколко години криейки се, след като публикуването на "Сатанински строфи" през 1988 г. предизвиква заплахи за живота му.

Той признава, че си е мислел, че някой ден някой може да "изскочи от публиката". "Ясно е, че би било абсурдно това да не ми е минало през ума".

Той казва, че е имал "кошмар" за нападението два дни преди събитието и в резултат на това не е искал да отиде.

"И тогава си помислих, че това е просто сън. А освен това ми плащат доста добре. Всички са си купили билети. Трябва да отида."

Всеки ден се разстройва

Нападението уврежда черния дроб и ръцете на Рушди и прекъсва нервите на дясното му око.

Окото му изглеждало "много подуто", казва той. "То сякаш висеше от лицето ми, седеше на бузата ми, като меко сварено яйце. И беше сляпо."

Салман Рушди казва, че загубата на едното око го "разстройва всеки ден". Той казва, че трябва да внимава много повече, когато слиза по стълби, пресича пътя или дори когато налива вода в чаша.

Водещият на събитието, на което Салман Рушди е бил намушкан с нож, заяви пред Би Би Си, че му се иска да е могъл да направи повече, за да предотврати нападението.

"Имам постоянно чувството, че ако бях действал по-бързо, това можеше да бъде предотвратено", казва Хенри Рийс.

Но благодарността на Салман Рушди към хората, които са му помогнали в деня на нападението, включително и към г-н Рийз, както и към лекарите, които са се грижили за него, личи още от първата страница на новата му книга "Нож".

Книгата е посветена просто на "мъжете и жените, които спасиха живота ми".

"Това ли е причината да убиваш?"

За първи път Рушди разкрива какво би искал да каже на предполагаемия си нападател.

Хади Матар, 26-годишен жител на Ню Джърси, е обвинен, че го е намушкал с нож. Матар не се е признал за виновен и е задържан без право на гаранция.

В интервю за New York Post, дадено от затвора, Матар заяви, че е гледал видеоклипове на Рушди в YouTube. "Не харесвам хора, които са неискрени по този начин", казва Матар.

В "Нож", Рушди води въображаем разговор с нападателя си, който отговаря.

"В Америка много хора се преструват на честни, а носят маски и лъжат. А това причина ли е да ги убием всичките?", пита той.

Рушди никога не се е срещал с Матар. Но вероятно ще се изправи лице в лице с него в съда, когато започне процесът.

Процесът беше отложен, след като адвокатите на обвиняемия заявиха, че имат право да се запознаят с книгата на Салман Рушди, тъй като тя може да бъде доказателство. Сега се очаква то да се проведе през есента.

Малко предистория

През 1981 г. Салман Рушди се прочува със "Среднощни деца", от която само във Великобритания са продадени над един милион екземпляра.

Но четвъртата му книга, "Сатанински строфи", в която е изобразен ислямският пророк Мохамед, препратките към религията са сметнати за богохулни, поради което книгата е забранена в редица държави с преобладаващо мюсюлманско население.

През 1989 г. тогавашният лидер на Иран аятолах Рухола Хомейни издава фетва (религиозен декрет), в която призовава за убийството на Рушди и обявява награда от 3 млн. долара за главата на автора. Тази фетва никога не е отменяна.

В резултат на това Рушди е принуден да се укрива в продължение на близо десетилетие и се нуждае от въоръжена охрана поради многото смъртни заплахи, които получава.

Рушди си спомня как, когато е лежал в локва кръв, е установил, че "му идват идиотски мисли" за личните му вещи.

Притеснявал се, че костюмът му на Ралф Лорен се съсипва и че ключовете за дома и кредитните му карти могат да изпаднат от джоба му.

"В момента, разбира се, това е нелепо. Но в ретроспекция това, което ми казва това, е, че е имало някаква частица от мен, която не е възнамерявала да умре. Имаше някаква част от мен, която си казваше: "Ще ми трябват тези ключове за къщата и ще ми трябват тези кредитни карти."

Той добавя, че това е бил "инстинкт за оцеляване", който му е казвал: "Ти ще живееш. Живей. Живей."

Година преди нападението Рушди се жени за петата си съпруга - американската поетеса и писателка Рейчъл Елиза Грифитс.

Съпругата на Рушди разказва пред Би Би Си, че когато чула за нападението, "просто започнах да крещя. Това беше най-лошият ден в живота ми."

Тя описва, че е била до Салман Рушди, докато лекарите са зашивали клепачите му.

"Обичам очите му, а той напусна дома си с двете си очи... и оттогава светът ни се промени", казва тя. "И сега обичам още повече едното му око заради начина, по който вижда света."

Рушди описва "Нож" като "толкова любовна история", колкото и история на ужаса.

"Тук се сблъскват две сили. Едната беше силата на насилието, фанатизма, а другата беше силата на любовта", казва той. "И, разбира се, силата на любовта е въплътена във фигурата на съпругата ми Елиза."

"И в крайна сметка начинът, по който разбирам случилото се, е, че силата на любовта се оказа по-силна от силите на омразата."

Рушди заявява, че отново ще участва в публични събития, но в бъдеще ще бъде "по-внимателен". "Въпросът за сигурността ще бъде първият ми въпрос. Ако не съм убеден в нея, няма да го правя."

Но той добавя, че е "доста упорит човек".

"Не искам някакъв ограничен или затворен живот", казва той. "Искам да имам своя си живот."

Той си спомня как нападателят дотичал "със спринт нагоре по стълбите" и го намушкал с нож 12 пъти, включително във врата и корема, в атака, продължила 27 секунди.

"Не бих могъл да се преборя с него", казва авторът. "Не можех да избягам от него."

Салман Рушди казва, че е паднал на пода, където е лежал с "огромно количество кръв" около себе си.

*Статията преведе Искра Ангелова.