Прецедент: През май преди 35 години Матиас Руст кацна с Чесна на Червения площад в Москва

Анонимният засега екипаж на двумоторния литовски самолет Beechcraft, който без проблеми прелетя във военно време през въздушните пространства на най-малко четири натовски страни и Сърбия показва сериозни пропуски в охраната на небето в НАТО и в частност в България, където властите трябваше да търсят с часове изобщо мястото, където е кацнал аеропланът.

Случаят, обаче, не е прецедент – преди литовското самолетче светът беше смаян от дръзкото кацане на германеца Матиас Руст с отмъкната от летателен клуб „Чесна“ на Червения площад в Москва на 28 май 1987 година. Само преди 10 дни се навършиха 35 години от полета на Руст, а е възможно последователите му да са били вдъхновени от неговото успешно преминаване през ПВО на Варшавския договор и зенитните системи на отбрана на Москва.

Все още не са малко преките очевидци на кацането на Руст на главния площад на Съветския съюз през 1987. На 28 май малко самолетче Cesna 172B Skyhawk излита от летището в Хелзинки със заявление, че ще лети към Стокхолм, но след 20 минути прекъсва радиовръзката с наземната кула и поема курс към Ленинград. В района на Котла Ярве в тогавашната Естонска съветска република пресича границата и навлиза във въздушното пространство на СССР. В кабината на самолета е 18-годишният пилот-любител от Германия Матиас Руст. Едва по-късно Руст ще разбере, че на същия ден в СССР празник отбелязват Гранични войски, същите, които той направил за смях – поне германският външен министър Ханс-Дитрих Геншер след време ще си признае, че се е пръснал от смях, когато му казали за случая.

Към 18.30 машината се появява в московското небе и прави няколко кръгчета в района на Кремъл и Червения площад и пред очите на слисаните минувачи каца върху Болшой москворецки мост и рулира в посока на Храма на Василий Блажени. Пилотът излиза от кабината и започва да дава автографи. След 10 минути е арестуван.

По време на полета си Матиас Руст е засечен от радарите на ПВО и дори в един момент съветската авиация вдига в небето изтребители. Те обаче не успяват да принудят германеца да кацне, а никой от военните фактори не се наел да даде заповед за стрелба, опасявайки се от сериозни усложнения.

През миналата седмица за случая и годишнината се сети бившият военнослужещ от ПВО на СССР Владимир Каминер, който е сред първите, установили чуждото присъствие в съветското небе и се върна в спомени отпреди 35 години в личния си блог.

„Почти се срещнахме тогава. Взеха ме в съветската казарма през декември 1986 г. и служех в противоракетната отбрана в т. н. Втори отбранителен пръстен на Москва, с ракетния комплекс „Катерица“, с кодово име Кехлибар. Тогава трябваше да го застрелям, но не го направих. Нашето подразделение се състоеше от радарна станция и три ракети, скрити в близката гора. Целта на "Катеричката" беше да сваля ниско летящи цели, предимно американски далечни бомбардировачи B1B и B52, но те никога не бяха прелитали над нас. Затова пък имахме много други ниско летящи цели. Небето над нас беше изпълнено с малки витлови самолети, използвани за селскостопански цели, както и неправомерно за лична употреба. Ако председателя на колхоза почувстваше неустоимо желание да посети най-скъпата си леля в близкия колхоз, летеше там и дори нямаше радиостанция със себе си.
Самолетът на Руст се приближи към нашето подразделение първо като малка точка на радара, след това като голямо петънце, трън в очите на дежурния офицер, с прякор „Плешивия“. Всички знаеха колко рисковано е да се издаде заповед за стрелба. Нашите три ракети бяха вече доста ръждясали. Те си лежаха добре маскирани в гората и всеки набор войници на тръгване от казармата си прибираше по някакъв малък чарк, спомен за двете безсмислени години пропилени в гората. Никой не можеше да каже точно в коя посока щяха да литнат ракетите, ако изобщо можеха да литнат при произвеждане на изстрел. „Плешивия“ изпрати доклад до командира си с кодово име „Диамант.” Диамантът го изпрати на шефа щаба на противоракетната отбрана с кодово име „Смарагд”. Смарагдът го изпрати на оперативния щаб на Министерството на отбраната с кодово име "Рубин". А Матиас Руст междувременно кацна на моста пред Червения площад. Три години по-късно Съветският съюз се разпадна и аз емигрирах в Германия.“ – пише Каминер.

Няма как да сме сигурни дали Каминер наистина е бил част от „Катерицата“, но описаните от него факти, така или иначе, отговарят на широко известния и повтарян през годините разказ. Докато си предават аеропланчето от Плешивия на Диаманта, от Диаманта на Смарагда, от Смарагда на Рубина – цивилният пилот любител удари в сърцето руското честолюбие. Либералът комунист Михаил Горбачов се разправи яростно с всички замесени в инцидента – постовете си тогава изгубиха министърът на отбраната Сергей Соколов, заместникът му, командирът на ПВО Александър Колдунов, командирите на няколко военни окръга – общо 2000 души военни, а двама офицери бяха предадени на съд и осъдени на по няколко години лишаване от свобода.

Самият Матиас Руст получи обвинение за хулиганство, за нарушаване на въздушното пространство на СССР и нелегално преминаване на съветската граница. По време на процеса срещу него младежът заяви, че полетът му е бил апел за мир. На 4 септември 1987 година е осъден на четири години каторжен труд. Съветските власти се страхуват да приведат присъдата в изпълнение и негласно я заменят на обикновен затвор и изпращат Руст в килия в Лефортово. На всеки два месеца имат право да го посетят родителите му. Прекарва зад решетките 432 дни. По предложение на председателя на Върховния съвет на СССР Андрей Громико, е освободен и на 3 август 1988 година се завръща в Германия.

В родината животът на Руст не върви по мед и масло. Изкарва алтернативна военна служба в болница и там среща медицинска сестра, в която се влюбва. Тя не отвръща на чувствата му и Матиас я атакува с нож. Осъждат го на две години затвор, но го освобождават предсрочно след 5 месеца. Всички го посрещат враждебно, единствените му приятели са родителите му. Така напуска Германия и заминава за Тринидад, там среща и съпругата си Атина. В момента авантюристът работи за финансова компания в Люксембург с проекти в Южна Африка и Карибите. Живее с мисълта, че е изпълнил мисия и е дал шанс на Михаил Горбачов да се отърве от хардлайнерите в Москва.